Ефтим Русев: Човек е в най-истинското си състояние единствено когато създава

Ефтим Русев е роден 1979 г. във Варна. Завършил е Икономически Университет – Варна.
Работил на управленски позиции в международни консултантски компании в сферите на недвижимите имоти и международните валутни пазари. Последните 6 години ръководи търговската част на една от най-големите компании – официален представител на световни модни марки за България… в последните няколко месеца започва да рисува и преди броени дни в София отри първата си изложба – „Емоция без рамка“.

Защо избра „Емоция без рамки” за заглавие на първата си изложба?

Емоция без рамки обобщава стихията от мисли, страсти, емоции и мечти дори, които бушуват в мен.

Кое, или по-скоро какво рамкира емоцията?

- От малки сме учени на това кое може и кое не, правилно – неправилно, което малко или много създава и ограничение в емоциите ни, задушава мечтите ни и ни кара да гледаме по-скоро надолу отколкото напред и нагоре.

Разкажи ни как и кога започна да рисуваш?

- Съвсем непринудено започнах да рисувам. С ясното съзнание, че съм далеч от всякаква теория. Носейки в себе си само една твърде обща култура за тази част от изкуството, смело влязох в магазин за художествени материали и произволно си купих нужните неща. На един дъх създадох първата си картина. От тогава не мога да се спра. Правя картините си на един дъх като се възползвам от свободата на несъзнатото знание в мен. Вече съм сътворил над 50 картини за по-малко от година. Малко ме е страх какво би било ако това е само началото J

Посещавал ли си училище, курсове, имал ли си учители?

- Никога не съм изучавал нещо подобно. Дори основни моменти, за които се счита че един средно интелигентен човек трябва да знае, на мен ми убягват. Като течение в това изкуство, бележити имена, периоди и т.н. Аз все още не знам нищо, не боравя с теория за техники при рисуване, нямам ментор, дори не търся и допълнителна информация за “правилното” рисуване. Дори и критици нямам :) . Следвам единствено интуицията си!

При някои хора дадени способности се „отключват” при изключителни обстоятелства, или да използваме модерната напоследък дума – катарзис, какво се случи с теб, че на тези години започна да рисуваш?

- При мен нищо необичайно не се е случило и в това се състои голяма част от посланието ми към хората. Не е нужно да се случва нещо смъртоносно, което да разклати изкуствените устои на същността ни, трупани в живота и да даде място за нещо ново, неоткрито в нас. Не е нужно да възкръсваме като Волф Месинг или да ни удря гръм, или да ослепеем като Ванга. Както се говори за голям и малък Джихат, вътрешен и външен път, така и моето послание е, че в нас има огромно богатство от различни способности и просто трябва да се обърнем към самите себе си и да извадим смело това, което ни прави уникални и силни единици в този свят. За да е по-мистично, ще упомена факта, че започнах да рисувам в моята Христова възраст! :)

Кое те кара да рисуваш?

- Причината да рисувам е комплексна. Първото е радостта да видя продукта, създаден от моите виждания танцуващи на платното. Мисля, че човек е в най-истинското си състояние единствено когато създава. Дори можем да направим и препратка към Бог, защото само тогава човек се доближава най-много към него. Създавайки! Другото, което ме мотивира да рисувам, е примера, който давам на сина ми. Старая се винаги да съм му добър пример за всичко. Естествено картините ме карат да се чувствам радостен по възможно най-истинския начин. Нищо друго не ме радва така както когато видя поредната ми картина съживена от нищото.

Вдъхновението?

- Вдъхновението е навсякъде около мен. Откакто рисувам света за мен оживя по нов начин. Станах емоционално по-богат. Цветовете са вече живи и всяка форма вече има смисъл. Всичко е вече много по-стойностно. За да разбереш колко са живи нещата около теб, се опитай да ги нарисуваш!

Кои са най-честите ти емоционални състояния, когато рисуваш и пресъздаваш ли ги видимо в картините си?

- В едно съм сигурен – винаги започвам картината с радост. Процеса на рисуване е важното нещо за мен, може би не толкова крайния резултат. Рисуването за мен е моята активна медитация. Не се влиая от нещо външно, за да почна да рисувам или то да ме движи в рисуването. Този момент от филмите, когато нещо обсебва художника и ръката му се води от нещо свише, при мен го няма. Та аз дори не съм художник! :)

Можеш ли да се съотнесеш жанрово?

- Не! И се радвам за това. По-скоро ме е страх да не вляза в някой канон, поток или жанр. При мен емоцията е без рамка и това намира поприще и върху платното. Имам всякакви тематики и това по-скоро е емблемтичното за мен. Разнородността и неследването на конкретиката. Виждам творци профилирани в някакви насоки, но това по-скоро ми е скучно. Момента на изненадата е много красив и аз съм първия, който се среща с него. Почти винаги не знам какъв ще е крайния вариант на картината. Често започвам с една идея, а завършвам с нещо коренно различно…

Кои от българските и световни художници ти харесват?

- Само да припомня, че общата ми култура в тази сфера е твърде обща… Конкретни имена не ме вълнуват а подхода към рисуването и не само. Колкото по-непредубедено и свободно, смело и без притеснения бива изказвано творчеството, толкова то е по-истинско за мен.

Ежедневието ти не минава в ателие, котира ли се изкуството днес?

- Много е важно какво разбираме под изкуство! Мисля, че твърде често това е едно изтъркано или кухо понятие. За мен Изкуството е гласа на Любовта, умението да говориш този език и да бъдеш чут. Ако другите са съгласни с теб това прави цикъла затворен и близък до съвършеното му състояние. Днес тези хора се наричат фенове :) . Котирането намира поприще там, където си разбран, чут и последван. Иначе мисля, че в наши дни стойностните творци са задушени от сляпото невежество на масата, която бива бичувана с продукти на безумността.

За какво се търгува днес гаранцията, че няма да умрем от глад?

- Гаранция няма! Хубаво е да има глад. Така се създава стремеж към задоволяването му. Надявам се все повече хора да огладняват духовно за да търсят и трупат стойностните неща в себе си.  Физическия глад бива задоволяван по начин, който убива духовното. Самия аз съм веган вече 5 години и не храненето е водещото за мен. Жалко е когато безпърдонните примери на умрелите приживе и скитащи в катакомбите на чалгата същества те спъват по пътя, който си поел или просто забавят напредъка ти.

Кога ще се отърсим от скелетите в гардероба?

- Това е личен процес и за всеки е различен. Ако живееш в гардероб, освен лъскави опаковки, криещи обърканата ти душа и молци, друго не би срещнал в живота си.

Какви бяха детските ти мечти и за какво мечтаеш днес?

- Детските ми мечти не са се променили. Винаги са гравитирали около желанието ми да откривам непознатото, да трупам умения, сила и знания да бъда водач. Към днешна дата се старая да бъда първо в синхрон със себе си, за да мога да бъда и в синхрон с останалите. Работата, задоволяваща физическата част от живота ми, е свързана с управление на екипи и това също ме подтиква към усъвършенстване в тази част на живота. Много е важно да не свеждаме мечтите си до цели, пожелания и надежди. Мечтата е пътеводна светлина, но не и конкретен резултат или състояние.

Как и защо избра мястото за изложбата си?

- Изложбата се случи по естествен начин. Картините станаха твърде много и вече се нуждаеха от публичност. Мястото… може би воден от желанието за пореден път да избягам от отъпканата пътека при осъществявяне на процеса. Да не бъде галерия, а място, което е средище за различни хора. Какво по-адекватно за съвремието място от МОЛ. :) Бях продиктуван да направя това от всички мои близки хора, харесващи произведенията ми и да дам публичност най-вече на личното ми чудо, което не спира да ме прави най-изненадания от себе си човек. :)

Какъв е отзвука след излагането на картините ти?

- Отзвука по-скоро беше предварителен. Именно той ме накара да направя изложбата. Позитивните отзвуци дойдоха доста преди това, когато след публикуване в световно известна онлайн платформа презентираща световното изкуство беше публикувана моя картина именувана “Choice”. По-скоро изпитах неудобство, когато видях публикацията, наред с произведения на имените личности като Пикасо, Ван Гог, Фрида Кало, Моне и т.н. Неочакваният резултат за мен след това беше епичен. Все още държа рекорда за най-много харесвания /над хиляда/, споделяния /над 150/ и десетки позитивни коментари в историята на тази онлайн платформа. И това само за първите два дена. След самата изложба отзвука също беше добър. /какво ли друго бих казал :) /. Изявени в тази сфера художници като Георги Липовански, творци като Спартак Дерменджиев и др. след изненадата си дадоха твърде позитивни коментари на творбите ми.

Какво следва?

Следва напред и нагоре! С рисуването няма да спра. По-вероятно е да добавя още нещо, изненадващо дори и за мен занимание. Да речем републикански шампион по бокс :)

Мнозина твърдят, че изкуството внушава, други, че възпитава. Ти какво мислиш?

Според мен вдъхновява. СМИСЪЛЪТ на този живот е единствено в търсенето му. Така и в изкуството. Действието и търсенето на нови хоризонти прави изкуството живо и самия процес е важния за творящите. Спорен е въпросът, какво ли разбирам аз от изкуство?!

Какво се вижда от твоята камбанария?

- Гледайки надолу… не много хубави неща. Иначе виждам безкрайност и безброй неоткрити вълшебства. Само в търсенето на несъществуващото, човек ще открие непознати светове.

Посланието ти за читателите на PROVO?

Да се провокират сами. Процеса на самопровокиране и съмнение в правотата си може да отведе всеки до истината, която търси. Много е лъжовно да придобиеш житейски опит наготово. Нека читателите не забравят, че всеки един от тях е най-важен на този свят и в своя живот. Всичко друго е околна среда. Всеки един от нас е главен герой единствено в своя живот, а не в нечий друг. Никой друг няма да изживее живота вместо него! Ако не си силна единица като личност, няма да си полезен за хората, близки до теб.

 

Повече на https://www.facebook.com/interactbg

Няма коментари

*