НЕЩО ЗНАЧИМО

Когато за първи път се запознах с темата за субсидиране чрез Евро фондове на местна, българска музикална компания, известна с не особенно образователната си и от части пошла музика, бях напълно шокирана и разочарована. Не можех да проумея факта, че Евро субсидирането на културни или инфраструктурни проекти се проточваше толкова много във времето, бидейки една постоянна битка с правителствени организации, а инвестирането в силикон и секс е нещо толкова наложително и естествено. Не можех да скрия срамът си от факта, че имайки приятели с толкова много талант, който да предложат на собствената си държава в областта на изкуството, културата, архитектурата, дизайна и образованието… приятели, които се бореха срещу вятърни мелници и бетонни стени за да финансират свои идеи и проекти, само защото България като нация и институции не се интересува от собственото си бъдеще. Но изведнъж нещо в мен се промени.Защо всички агонизират толкова по тази тема и защо най-вече хората от запада са толкова шокирани?!

Силиконът и секса не са част от единствено българската популярна култура. Всъщност те никога не са били част от нашата истинска култура. Не е ли запада този, който откри и промоцира силикона като част от нашата физическа идентичност и представа за това, кое всъщнст е красиво и желано?! Не е ли запада този, който наложи интимността на секса като НОВАТА ИДЕНТИЧНОСТ?! Разбира се нямa нищо лошо в тези идеи. Те са само част от представите ни за модерни хора от запада, а горките ние – бивши комунистически държави, доказваме свободата си чрез прекомерна демонстрация на онова, което за нас символизира запада. Ако сравним безсмислени текстове на песни и прекалена демонстрация на плът и сексуалност, ще останем учудени колко всъщност ИЗТОКА прилича на ЗАПАДА.

СПРЕТЕ ДА ЗАПЪЛВАТЕ ПРАЗНИНАТА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА С БЕТОН, СИЛИКОН И СЕКС!

За съжаление и за двете посоки на света, да си комерсиален като част от правилото да си успял, не гарантира съдържание и стойност. Стигнахме до това да продаваме тела и секс желания, в стремежът си да бъдем известни и малко или много по-богати от средностатистическия човек. За съжаление, България присвои повече от нужното, което бе на оферта от страна за Запада, превръщайки се в пионка на правителственият и частен комерсиализъм… пионка без истински ценности и същност.

И това, приятели, стига до самата сърцевина на българската среда, на грижата ни за архитектурното и историческо наследство,изкуство и култура и разбира се индивидуалност. Боли ме да гледам как комерсиализмът унищожава велики визуални символи и културни идеи, не като личност, не като човешко същество нито дори като българка, а като артист и дизайнер. Всички тези сгради, част от градската ни, национална принадлежност, са оставени да се разпаднат, да погинат и дори унищожат нечий, човешки живот. Да поправим грешната си представа за това, какво всъщност представлява западната идентичност, е правилната посока, която България трябва да поеме, приемайки своята истинска същност, чрез запазването на национални архитектурни, пространствени и исторически съкровища. Ако наистина държим да спечелим приза за Европейска Столица на Културата, трябва първо да се погрижим за умиращото ни достойнство.

http://subased.blogspot.co.uk/2013/01/something-that-matters.html

Няма коментари

*