RADAR – светлинката във фестивалната програма на Варна

Фестивалът RADAR (www.radar-festival.eu) се появи сякаш от нищото. Обявяването му беше изненада за всички, особено за феновете на по-експерименталните похвати в изкуството, които по традиция във Варна трудно намират храна за сетивата си (разбира се без да пренебрегваме събития като фестивалите contempo, videoholica, както и пространства като Contemporary Space например). Разликата обаче между останалите събития и RADAR е, че като фестивал той има амбицията да представя музикални проекти, които си взаимодействат с разнообразни артистични форми като филм, видео арт, поезия, съвременен театър и танц, както и един от най-креативните сектори в наши дни – новите технологии. Оттам и мотото на фестивала: Festival Beyond Music (Фестивал отвъд музиката).

Зад създаването и организацията на RADAR стоят Фондация Сидея в лицето на Светлозара Христова, Мануела Саркисян и Оник Мануков, и Димитър Бодуров – пианист, композитор, продуцент и артистичен директор на фестивала. Негова е селекцията на проектите, включени в програмата. Разбира се този сплотен и всеотдаен екип беше подкрепян от още добри хора, подтиквани от желанието RADAR да се случи – като Биляна Рубинова и Васил Даскалов от Contemporary Space; доброволците, взели участие в някои организационни дейности; дарителите, някои от които от чужбина; екипите на пространствата, приютили събитията от програмата, както и всички партньори на фестивала – от Община Варна и в частност екипа, отговарящ за популяризирането на кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г., до останалите финансови, логистични и медийни партньори.

Фестивалът се състоя между 17 и 23 август в три варненски пространства – комплекс “Хоризонт”, Радио Варна и бар Кубо, като програмата включваше шест основни и четири съпътстващи събития (от рода на работилници и дискусии). Първият пърформанс от основната програма беше на холандското трио Tin Men & The Telephone (Тони Роу – пиано, електроника, видео; Лукас Долс – контрабас; Боби Петров – барабани) и по мнението на всеки един от присъстващите това е най-интересното и забавно музикално изпълнение, на което са присъствали. Представлява интерактивен диалог и съвместно изграждане на парчетата от групата и публиката посредством интернет връзка и едно приложение, което всеки може да инсталира на мобилното си устройство (смартфон или таблет). Така това своеобразно “дистанционно управление” позволява на потребителите да избират кой от музикантите да направи соло, да участват в различни игри, да са в чат един с друг или да дадат мнение за шоуто чрез хвърляне на цифрови домати или сутиени – и всичко това се отразява в реално време на екрана зад бандата. Към цялата тази картина трябва да споменем и виртуозността, с която музикантите събираха всички изброени елементи в един хомогенен пърформанс. Чудесен пример за синтез между технологии, джаз, импровизация и интерактивност с дата 2014 година. Събитието трябваше да се проведе в едно вълшебно закътано открито пространство на комплекс “Хоризонт”, но заради дъжда, който не спря да вали през целия ден, беше преместено на закрито, което всъщност допринесе за още по-интимната и фокусирана върху изпълнението обстановка.

Дъждът повече не посмя да се покаже до края на фестивала, така че следващите две събития, запланувани да се случат на въпросното вълшебно закътано пространство, се случиха именно там. Става дума за една правоъгълна градина в задната част на комплекса, едната страна на която граничи със стилно осветена двуетажна сграда, а останалите три са опасани от двуметрови красиво подстригани храсти.

Във втората фестивална вечер на тази открита сцена се качи българската формация Jazztory, за да разкаже истoрията на певицата Били Холидей – с музика и картина. Jazztory е проект на барабаниста Боби Петров, чиято идея е да напомни за някои от легендарните артисти в историята на американския джаз. В ролята на Холидей влезе Андрония Попова (Nasekomix, Sentimental Swingers), а зад нея свириха Димитър Льолев – саксофон, Георги Дончев – контрабас, Боби Петров – барабани и Димитър Бодуров – пиано. Форматът на концерта беше решен като редуване на песни от репертоара на Били Холидей с откъси от документалния филм на BBC “The Billie Holiday Story”, слепени от кратките и много любопитни истории на Боби Петров за певицата. Един проект, поднесен без претенция, но с много вкус и напълно в унисон с атмосферата и лекия августовски бриз.

Третата фестивална вечер беше запазена за негласните хедлайнери на RADAR – британското електронно дуо Plaid. Анди Търнър и Ед Хендли застанаха пред варненската публика след 25 години съвместна работа и само три месеца след излизането на най-новия им албум – “Reachy Prints”, няколко парчета от който бяха включени в сета им. Професионалисти до мозъка на костите си, двамата англичани представиха пърформанс на много високо ниво – сет, който те хваща за ръката и те повежда в техния уж познат свят, но в който някак нищо не е същото. Различни аудио-визуални картини преливат една в друга около теб, докато навлизаш все по-навътре в познато-непознатото. Чувство, което просто трябва да се изживее. Не бива да забравяме и подгряващия сет на варненския продуцент moodix, който много умело преведе публиката от спокойната лятна надвечер до драматичната електронна нощ на Plaid.

Впечатление направи количеството публика, което беше под очакваното – особено за име като Plaid. Всъщност очаквания за това нямаше, тъй като никога до този момент във Варна не се беше случвал фестивал с подобен профил, за да има база за сравнение. Този факт обаче не попречи на същата тази публика да извика Plaid на бис цели два пъти – нещо, което рядко може да се види на форуми с електронна музика.

И накрая две думи за качеството на звука на тази сцена. Всъщност една: перфектно.

В четвъртата вечер фестивалът се премести на втората си локация – концертното студио на Радио Варна. Създаденото специално за звукозапис и концертна дейност студио предостави отлична база за провеждането на други две от събитията в програмата на RADAR, първото от които бе изпълнението на англичаните Уил Дута (пиано и електроника) и Дан Томбс (видео в реално време) под шапката на общия им проект Parergon.

Музикалната част включваше абстрактни електронни пиеси, върху които Дута поставя свои импровизации на рояла върху теми от композитори като Клод Дебюси и Ерик Сати. На този фон Томбс изграждаше видеото – импровизирано, необичайно и крайно интересно. Резултатът бе десетина преждевременно напуснали залата зрители и бурни аплодисменти от останалите след финалния акорд. Чувството беше като от нещо средно между театрална постановка и литературно четене, с други думи – неповторимо.

Петото събитие от основната програма беше концертът на варненския проект UFON!X. Публиката в морския град го познава от дебютната му изява на живо през януари в Contemporary Space, когато музикантите зададоха нова за варненската действителност посока в експерименталното поле на музиката. Този път обаче локацията – плажният бар Кубо, не беше подходящ избор за атмосферичните амбиънт пиеси на групата, изискващи много по-интимна и фокусирана публика с отношение към случващото се на сцената. Препълнените с хора шумни заведения на варненската все по-абсурдна крайбрежна алея, едва ли са най-подходящата среда за развитие на фестивали като RADAR. Иначе moodix (програмиране, семплиране и ефекти), Нейко Бодуров (тромпет) и VJ Synth (видео в реално време и мапинг) представиха аудио-визуалния си продукт на нивото, което зададоха при дебюта си през януари. Четвъртият член на проекта, саксофонистът Роел Холандер, беше духом с тях, а телом – в родната Холандия. И накрая – идеята визуализациите да се прожектират върху пясъка е оригинална, но в случая – неефективна.

Неофициално фестивалът RADAR завърши на 22 август, петък, с изпълнения на българо-немския проект Neofobic. Димитър Бодуров (пиано и електроника) и Йенс Дюпе (барабани и перкусии) си партнират музикално от 8 години, а Свен Ханне (видео) се присъедини към тях за финалното събитие от основната програма на феста. Тримата работят съвместно от тази година, но като че ли са заедно поне от десет. Представиха компактен и стегнат аудио-визуален продукт, изграден от красив акустичен звук и динамично семплиране на живо. Това, което привлича като магнит хората с по-широко музикално съзнание, е еклектиката както в изразните средства, така и в настроенията, които музикантите подават на публиката.

А официално RADAR приключи на 23 август, събота, с дискусията Artistalk в Contemporary Space с участниците в проекта Neofobic. Другите събития в съпътстващата програма бяха различни уъркшопи с някои от останалите музиканти и визуални артисти, взели участие в първото издание на RADAR Festival Beyond Music.

Да създадеш фестивал като RADAR през 2014 г. във Варна е, меко казано, предизвикателство. Но, както се оказа след края му, предизвикателствата са за това, за да се посрещат и да се превръщат в успешно постигнати цели. RADAR не е комерсиален фестивал, не е насочен към масовата публика, не търси медийните праймтайм слотове и не иска да присъства в шумните ентъртейнмънт пространства на объркания град. Но въпреки това, този фестивал трябва да го има. Всъщност, точно поради това трябва да го има.

It’s all about the music на www.dobomarzov.com

Очаквайте през септември новият брой на provo.bg, който ще бъде на тема Музика и в който ще Ви срещнем с едни от големите имена на световната сцена.

Няма коментари

*