Вивиан Уестуд: Единственото, в което наистина вярвам, е културата

„Единственото, в което наистина вярвам, е културата. Никога не е имало епоха, в която хората така малко да са тачили миналото“, Вивиан Уестуд

Легендата на Вивиан Уестуд се състои от три части. Едната е пънкът. Другата, особено напоследък, е активизмът. А между тях има нещо напълно изключително, но също и основно за разбиране на връзката, която тя прави между пънка и политиката: Вивиан е безсрамен културен елитарист. Не пиша това с лека ръка, защото знам, че може да отблъсне онези, които странят от идеите за високо изкуство или за значимостта на историята. Но Вивиан ще бъде запомнена поравно заради тези три тясно свързани области от нейния живот и креативност. Тя е участвала в създаването на визията на пънка, а сега участва всеотдайно в кампании за човешки права и опазване на околната среда. Но между двете е дала един уникален принос в съвременната мода – страстта към миналото и към неговите поуки в областта както на естетиката, така и на облеклото.

За Вивиан модата никога не се е свеждала само до дрехите – нито по времето на пънка, нито по-късно. В годините след раздялата с Малкълм тя пътува, чете и прекарва огромно количество време в художествените галерии. Продължава да го прави и досега. За да я разберем като творец, ще е полезно да проследим нейното пътешествие сред пищните платна на XVII и XVIII век, предприето отчасти с канадския изкуствовед Гари Нес. Казват, че човек живее по-добре, ако носи впечатляващи дрехи. Вивиан е привлечена отново и отново от впечатлението, което могат да произведат историческите форми и историите, криещи се зад тях. От пирати до кралски особи и от достолепните портрети на Ван Дайк с техните издути тъкани и наперени стойки до туидовете, тартаните, щампите и брокатите на други отминали поколения. Тя започва да слива в едно мода и история на изкуството, печелейки адмирации по целия свят, примесени понякога с шокирани реакции или дори антипатия.

– Фактът, че тя успя да издигне пънка до висшата мода, да съчетае в едно тези две сили, е отражение на собствената ѝ същност – разсъждава моделът Лили Коул. – Тя дръзко и без оправдания отстоява онова, което е. В модата рядко се срещат личности с толкова независимо мислене и с такава решимост в действията.

От буйния кипеж на пънка към наперената елегантност на модния подиум и пищните препратки към миналото: на пръв поглед изглежда непостижимо, но за Вивиан преходът е безпроблемен. Пробният камък за него е колекцията „Харис Туид“ (есен/зима 1987). При завръщането на Вивиан обратно в Англия финансите ѝ са в толкова окаяно състояние, че тази разкошна и същевременно традиционна колекция е почти изцяло изработена на собствената ѝ стара шевна машина в Търли Корт. Марк Спай, който по същото време започва работа за Вивиан, си припомня как облеклата пристигат в „Уърлдс Енд“ в черни торби за смет:

– Дебели, боцкащи платове. Никой не ги носеше тогава, но в крайна сметка хората започнаха.

Серията, кръстена на вълнената материя от Хебридските острови, води до възраждане на цяла една отмираща индустрия, което допринася Вивиан скоро да спечели почетния експортен медал на кралицата. Тя консолидира идеите, заложени още в „Мини Крини“, но на мястото на петната в стил Уолт Дисни и фалшивата дървесина идват богат пурпур, хермелин и, разбира се, туид, показани на подиума от звезди като Патси Кенсит, Сейди Фрост и Сара Стокбридж.

– Цялата идея за тази колекция дойде от едно малко момиченце, което видях в метрото – споделя Вивиан, открай време горещ привърженик на обществения транспорт. – То стоеше право и носеше училищен жакет, от типа, който тогава можеше да се купи в „Хародс“, и чанта с чифт балетни обувки. Изглеждаше толкова ведро и… прекрасно.

Намекът за танц и момичешка невинност, в съчетание с британската традиция, дават на Вивиан акордите, необходими, за да зададе нов ритъм на модата.

– Мислех си за дебютантки, отиващи на бал, но със сако, наметнато върху роклята – ето такава смесица между непринуденост, шик и традиция.

Тъканите са произведени на шотландски станове и в английски фабрики, а саката – както мъжки, така и дамски – отдават почит на най-добрите кройки на Савил Роу, но същността и привлекателността на колекцията е най-вече в закачливата пародия на английското. Това се харесва както в чужбина, така и при първоначалното представяне в зала „Олимпия“.

– Когато подготвях колекцията „Харис Туид“, за първи път започнах да се замислям за облекла по мярка. Разбира се, и преди бяхме изработвали такива, но сега го правех с мисъл и за мъжете.

По-рано винаги бяхме имали участници мъже, но нещата обикновено се свеждаха само до чифт идеално прилягащи панталони. Освен пурпурно кадифе и вълнен туид, Вивиан използва също карирани и червени памучни материи, които правят силно впечатление както на подиума, така и на снимките. Всичко това, в съчетание с използването на короната като шеговит аксесоар и на новото ѝ лого с кълбото и сатурновите пръстени, предоставя серия от запомнящи се образи за модните фотографи и пресата.

– В момента съм наистина вдъхновена от кралицата – казва Вивиан тогава. – От церемониите, помпозността и от придворния модист Норман Хартнел.

Британският „Вог“ пък възлага на бившия съпруг на сестрата на кралицата, граф Сноудън, да фотографира един червен тоалет от колекцията пред Бъкингамския дворец, като моделът е заобиколен от униформени гвардейци. В последния момент Вивиан едва не изпада в паника, но бива успокоена от своята тогавашна асистентка, Бела Фройд.

– Онова, заради което особено ценях работата с Бела – споделя Вивиан, – бе нейният вкус. Късно вечерта, сложих короната на главата си в Търли Корт и я попитах: „Дали не е прекалено лекомислено?“. А тя отговори: „Вивиан, как може да се съмняваш?

Напротив, много е шик“. Асистентите са като моделите – трябва да обичат дрехите. Бела беше неповторима в това отношение.

Британската публика, както и модната преса моментално прегръщат колекцията „Харис Туид“, като я намират едновременно чудата, забавна и завладяваща. Мнението на Вивиан, че е била комична, но същевременно страшно стилна, не се споделя от всички. Сара Стокбридж си спомня как в един и същи тоалет от жакет и обувки на платформи е била осмивана на улиците в Лондон, но буквално аплодирана по нюйоркските улици.

– Истината беше – казва Вивиан, – че исках Даяна да носи една, само една от короните, в дух на самоирония. Изработихме всички тоалети в Търли Корт – с Карло не разполагахме с друго място, където да произвеждаме. Ушихме ги аз, Бела Фройд, господин Минтос и няколко надомни шивачки. Приключихме последните чак в деня преди ревюто.

Британският привкус на колекцията е подчертан чрез традиционните комплекти от едноцветни пуловерчета и жилетки. Те носят логото на Вивиан Уестуд и са с малко по-секси фасон от обичайното. Оттогава те постоянно присъстват в нейния репертоар, като позволяват, в типичния ѝ стил, заиграване с дремещата еротика на библиотекарката, като фигура от фантазиите.

Отделно, Вивиан отмества идеята за външния показ на бельото от талията нагоре към торса със серия от корсети, които оказват безпрецедентно въздействие върху съвременната мода. Произходът на дизайна, типично за нея, идва директно от осемнайсети век (такова деколте не е виждано от двеста години), но изпълнението е напълно съвременно. Използват се ивици разтеглива ликра вместо връзки, а банелите от китова кост са заменени с пластмасови. Ефектът е недвусмислено секси, натоварен с подтекст за разкъсване и обладаване, но същевременно удобен и вдъхващ увереност.

– Щом Сейди Фрост си разкопча палтото и се видя какво носи отдолу, мъжете в залата нададоха нещо като всеобща въздишка.

А когато се обърна да напусне подиума, викаха подире ѝ: „Върни се, миличка!“ – спомня си с умиление Вивиан за бъдещата съпруга на Джуд Лоу. – Всъщност едва миналата седмица я видях у Кейт Мос и ѝ казах: „Толкова си красива!“.

Както самата Вивиан охотно изтъква, този емблематичен корсет става основа за някои от най-експресивните ѝ по-късни модели.

– Щом като торсът е здраво обгърнат, можеш лесно и свободно да градиш във всички посоки. Затова го нарекох „Статуя на свободата“.

Иън Кели – „Вивиан Уестуд“, изд. „Колибри“, преводачи: Герасим Славов, Деян Кючуков

За първи път Дейм Вивиан Уестуд описва историята на бурния си живот в творчески тандем с Иън Кели, автор на биографии на прочути хора, сред които се открояват Бо Брумел и Джакомо Казанова.

Грандама на британската мода, една от най-влиятелните фигури в световните модни среди, кралица на пънк модата, жива легенда, икона на нашето време… В продължение на десетилетия медии и коментатори увенчават името на неподражаемата дизайнерка с хвалебствени определения. Ала може би онова, което толкова дълго я държи на върха, е нейната нестандартна, екстравагантна природа на вечна бунтарка, непобираща се в норми и рамки. С изкусните си умения и с неукротима фантазия тя показва как изкуството на обличането може да променя облика и мисленето на човека и на света. Чувствителна към пулса на обществото, със същото усърдие и страст Уестуд се изявява и като политическа активистка, ангажирана със социални и благотворителни каузи.

Неуморимо вярна на непокорния си характер, тя не спира да провокира не само с творенията, но и с личния си живот. Някогашна спътница на Малкълм Макларън, откривателя на „Секс Пистълс“, сега е омъжена за бившия си ученик, родения в Австрия дизайнер Андреас Кронталер, с 25 години по-млад от нея.

Пламенната откровеност на Вивиан Уестуд, изляла се на тези страници, примесена с проникновението на историка и приятеля Иън Кели, извайва завладяващ портрет на една магнетична личност.

Няма коментари

*