„Маската – японски портрети“

Пробектив1
Пробектив2
Пробетив3
Пробектив4
Пробектив5
Пробектив6
Пробектив7
Пробектив8
Пробектив9
Пробектив10
Пробектив11
Пробектив12
Пробектив13
Пробектив14
Пробектив15
Пробектив16
Пробектив17
« »

Всеки, който посещава Япония за първи път остава изумен от масовото носене на хирургически маски по улиците. За всички останали, които периодично се завръщат в страната на сушито, остава пък изненадата от темповете, с които тази тенденция се задълбочава с всяка изминала година. Освен обичайните и логични (евентуално) причини за любовта на японците към този артикул, като страх от зарази, отговорност към ближния, опит за намаляване ефекта от поленовите алергии и пр., има още една – желанието да скриеш истинското си лице, да останеш анонимен – и именно тя е тази, която ме интригува така силно.

При изследване, проведено през 2011 г. сред 100 човека, носещи маски в един от най-модните квартали на Токио – Шибуя, 30% от интервюираните са посочили, че носят маска по причини, различни от здравословните. „Не желая да показвам на другите истинското си аз“, „Когато лицето ми е покрито, хората не знаят как наистина се чувствам. Това ме успокоява“ и „Не обичам да съм принуден да слагам някакво изражение на лицето си заради хората“ са някои от причините, които японски гимназисти, които носят маска независимо от сезона, са посочили. Подобен порив се долавя и в популярните суб-култури на Япония – лолити, гот, аниме и пр., които чрез облекло, грим и „сценично поведение“ дават идентичност и заличават идентичност едновременно.

Маски – буквални и преносни. Мъже като чиновници, жени като майки, стари и млади.. Кое е истинско и кое роля? Една разходка из лицата на Токио.

Няма коментари

*