Начо Каменов-Кубето: Фотографията е обмен на добри енергии

Начо Каменов-Кубето е един от доайените на актовата фотография в България. Той е сред най-известните имена в сферата на рекламната фотография. Макар и да е от старата школа професионални фотографи, възпитан с лента, Начо Каменов продължава и в днешно време да е актуален и интригуващ, вдъхновяващ и провокиращ. Има много свои ученици и продължава да дава знанията си на всеки, пожелал да се потопи в магията на фотографията. За своята работа той казва „Жената е висше божествено творение. Във всяка една жена е заложено красивото по природа. Работа на фотографа е да отключи тази природа. Едно от най-важните неща за актовата фотография е пълното доверие на модела към фотографа. Това е вид отдаване, което трябва да го има, за да се получи добрата снимка. Това са добри енергии, които се „въртят” в една орбита. За мен е важен детайла и формата, светлината и езика на тялото. Тук цветът няма място. Позволявам си го само, когато усещам снимката като картина“.

Помниш ли първата снимка, която направи, а последната?

Първата ми „снимка“ никога няма да я забравя. Баща ми ми подари една новичка „Байрета” с филм в нея. Докато я разглеждах, съм натиснал копчето и се оказа, че първата ми снимка е чудесна композиция от гардероб и полюлей! :) Последната все-още я помня, беше преди малко.

Какво няма да забравиш от началните си стъпки във фотографията?

Никога няма да забравя голямата тръпка в началото. Тази тръпка продължава и сега – всяка нова сесия е едно ново начало…

Имаш ли свой учител в това изкуство? Самият ти обучаваш ученици, какво е първото нещо, което им казваш?

Човека, който вкара вируса „фотография“ в главата ми за цял живот е Страхил Гичев, лека му пръст. По цели нощи седяхме в кабинета му и говорехме за фотография, за светлина, за материали, за проявители, за композиция… Първото нещо, което казвам на моите ученици е: „Ако не сте готови да осъзнаете, че тепърва ви предстои адски много работа, изобщо не се захващайте!“

Ти си от доайените на актовата фотография в страната, бил ли си цензуриран в тоталитарните времена?

Не, нямах проблеми с цензура и тогава.

Работил си със стотици модели, кои са първите признаци, че работата между фотограф и модел ще потръгне?

Никога не снимам с нов модел, преди да се срещнем и да разговаряме. За мен фотографията е обмен на енергии, на добри енергии… Ако ги има, ако ги усетя, нещата ще станат добре! :)

Доколко едно изображение трябва да се обработва, къде поставяш своята граница?

Внушавам на учениците ми да снимат с мисълта, че няма Photoshop. Да експонират правилно, да кадрират правилно, да ползват светлината правилно… То, за Фотошопа не остана много :)

Жив ли е още спора между цифровата и аналоговата  фотография?

Не виждам спор. Когато снимам за работа и за спомен – снимам с цифрова камера. Но, когато искам да си направя кефа -снимам с аналогова камера. Голямата тръпка е да проявя филма, да копирам на хартия… Незаменимо е!

Бумът на цифровата фотография доведе ли до качествен бум или количеството е за сметка на качеството?

Качеството е в главата на снимащия…

Накъде върви съвременната фотография?

Не мога да дам адекватен отговор за съвременната фотография. Аз съм от старата школа. Умишлено не гледам фотографски сайтове, не ми се ще подсъзнателно да се повлияя от нещо видяно.

Музикант къща не храни, а фотограф храни ли я?

40 години работя това. Семейството ми е доста голямо :)

Коя е станата, срещу която ежедневно се изправяш?

Простотията на хората.

Идват избори, ще се промени ли нещо след тях? Какъв е според теб пътя към положителната промяна?

Според мен, предстоящите избори няма да променят нищо. Просто едни политици ще заменят други във властта… За мен основният проблем е във всеки един от нас. Политиците, от който и цвят да са, не могат да променят съзнанието, самоконтрола, отговорностите на българина… Мога до утре да изреждам примери за абсурда, в който живеем! А политиците също са българи…

Няма коментари

*