Борис Праматаров: Страданието и мракът са моят начин да оценя доброто

Борис Праматаров – художник, който няма как да сбъркате. Уникалният му стил ще ви потопи в тъмните пластове на човешкото подсъзнание. Картините му остават дълго в паметта на зрителите и като забити пирони кървят и напомнят, че освен видимият има и друг свят, за който предпочитаме да не говорим, но който така или иначе съществува.

На 7 март в галерия „Васка Емануилова” откри новата си изложба “Зъл двойник”. Кой е твоят зъл двойник и как би реагирал, ако го срещнеш?

Аз съм злият двойник, ако има някъде един съвършен Борис, вероятно ще го уплаша.

Всеки човек ли според теб има свой зъл двойник, в сянка ли остава добрият двойник, докато злият е излязъл наяве?

Във всеки живеят и двата образа, които се показват в различни ситуации.

Как започна твоят интерес към тъмната страна на живота? Има ли художник, който те запали по това, който за теб е връх в това?

Наблюдавам се и откривам многото слабости, животински чувства и тъмни страни у себе си. С рисуването се опитвам да ги осмислям. Първо започнах да рисувам така и след това открих други подобни светове, създадени от страхотни артисти като Aleksandra Waliszewska и Stephane Blanquet.

В творбите си създаваш свой специфичен свят, населен с какви ли не причудливи същества, би ли искал да живееш в него, или би предпочел реалността? Къде свършва реалността и къде започва фантастиката в картините ти?

Рисунките ми са асоциации на емоции, мисли и образи от реалния свят, може да се каже, че живея и на двете места.

С каква литература, музика и филми подхранваш въображението си?

Последната книга, която ме впечатли, беше “Характер на дъжда” на Амели Нотомб, що се отнася до музиката, харесвам Дарк и Ню Уейв, а любимите ми филми са тези на Ким Ки Дук.

На какво според теб се дължи фактът, че в последните години хорърът в изкуството печели все повече почитатели?

Може би хорърът от улиците се е преселил и в изкуството.

Животът, който живеем, изобилства с тъмнина, считаш ли, че допълнително тъмнина може да отблъсне публиката? Каква публика идва на твоите изложби?

Мисля, че на изложбите ми идват хора, които виждат нещо от себе си в работите ми.

Можеш ли да кажеш, че си творец, когото разбират? Подготвени ли са зрителите за предизвикателствата, на които ги полагаш?

Много хора харесват нещата, които правя, и ги възприемат нормално.

Не мислиш ли, че е едностранчиво, изкуството да изобразява страданието и черната страна на нещата, би ли направил някога весела и светла изложба? Какво би те накарало да направиш това?

Страданието и мракът са моят начин да оценя доброто, без него не бих го разпознал.

Как се запали по илюстрацията, какво ти дава тя и коя книга мечтаеш да илюстрираш?

Харесвам книгата като форма. В компактния й размер може да покажеш много. Има страхотни книги, които бих се радвал да илюстрирам, но в мечтаната съм сам.

Тази година ти бе сред първите десет автори, номинирани в конкурса „Млади таланти” на 40-ти международен фестивал за изкуството на комикса в Ангулем, Франция, с какво те промени това международно признание?

Не бих казал, че ме промени, но ме зарадва.

Какво би посъветвал младите български творци, които искат да имат успех извън страната ни?

Да се съсредоточат в това, което правят, и да го развиват, а тя планината ще дойде сама.

Какви лица би искал да видиш, излизащи от изложбата ти?

Замислени.

Назаем от http://www.public-republic.com/ с разрешението на авторите.

Интервюто е публикувано на 11 март 2013

Няма коментари

*