Едуард Марили: Да наблегнем на човешките права и универсалния еквилибриум

Здравей, Едуард, миналото лято multisensorial беше гост на фестивала Videoholica във Варна, разкажи ни повече за проекта, какви са целите му и какви са впечатленията от участието във фестивала в България?

Много съм радостен, че взех участие във Видеохолика миналото лято! Бях чувал за този фестивал преди, от един мой приятел, но никога не си бях представял, че един ден ще взема участие в него. Бях впечатлен от усилията, положени от организаторите, от фокуса върху същината на изкуството, а не само от представяне на тези аудио-визуални продукции.А що се отнася до историята на Мултисенсориал – тя е доста дълга. През 2009 тъкмо завършвах научната си степен итрябваше да направя проект по случай завършването ми. По това време експериментирах с различни медии – текст, аудио, видео, графики и дигитален дизайн. Едновременно с това четях текстове на тема неврология и възприятие… И така, реших да обединя информацията от тези научни текстове с гореизброените медии и да ги съчетая в един проект. Направих инсталация, представляваща голям осмоъгълник, в който хората могат да се разхождат, да взаимодействат с обекта на фона на сензорни стимулации. В средата на осмоъгълника аз заедно с една група възпроизвеждахме звуци, създадени от мен. Всичко това беше заснето на видео, на базата на което по-късно направих проучвания сред участниците и обработих получените данни. Оказа се доста амбициозен проект и накрая бях много уморен и фрустриран. Тези огромни дървени стени, част от инсталацията, в двора ми… голяма бъркотия! Едва година след това събрах сили да изложа инсталацията в една малка галерия в едно френско училище. Този път проектът не беше толкова амбициозен. Изложих само дигиталната част на инсталацията. Всичко това се оказа много успешно, аз се заредих с нови идеи и се появиха нови покани за изложби. През последните няколко години се занимавам единствено с това, да представям моя проект в галерии, на фестивали, художествени студия и т.н. Но този проект е вече история. За последен път той беше изложен на Видеохолика. Основната ми идея беше да провокирам взаимовръзка между посетителите и инсталацията, като накарам хората да използват сетивата си – зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Също тяхното проприосептуално усещане, което представлява еквилибриум от двигателната координация на нашето тяло. Когато човек е хипер сензитивен, той е в допир със собствените си емоции и интелект, което кулминира в усещането, че си жив и съществуваш.

Интересите ти са свързани най-вече с музика, видео, перформънс – какви са твоите проявления и какво искаш да покажеш чрез тях?

Моят „естествен“ подбор са различните медии, защото чрез тях най-ясно мога да изразя умения като пеене, визуализиране, рисуване и имиджово проектиране. Това е така, вероятно защото съм се занимавал с такива неща и преди. Като дете много обичах да създавам истории с картини. Тази медии ми помагат да предам най-добре моето послание. Използвам ги, за да подчертая дадена тема, а публиката сама да определи, коя медия им допада най-много. Като човек на изкуството аз неизползвам медиите в конвенционалния им смисъл. По-скоро се опитвам да „предизвикам“, да „изкривя“ медиите и начина, по който ги използваме. В този ред на мисли, би могло да се каже, че моите проекти са начин на самоизразяване, тъй като тръгват от моето лично пространство. Аз обичам да добавям екстремни и повърхностни елементи, за да стимулирам мозъка, а не само емоцииите и сетивата. Техническият елемент от инсталациите е един голям безпорядък и винаги се доизгражда. Не съм сигурен, че мога добре да анализирам какво точно правя. Сега, след като приключих с Мултисенсориал, се завръщам да завърша един от предишните си проекти. Ще продължа да правя обемни инсталации, но не е изключено да се захвана и с по- малки. Защо да не започна да показвам проектите си парче по парче? Но какво следва непосредствено ще остане в тайна! Надявам се скоро да мога да споделя повече.

Ти си от Баия, Салвадор е културен и туристически център, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Как е организиран културният живот, имате ли нужда от държавна помощ при реализация на по-мащабни проекти или разчитате на бизнеса?

Всъщност роднините ми по майчина линия са от Салвадор. Аз съм живял там няколко години от детството ми. Израснал съм в южна Бахия. Бахия е огромна, когато ходя до Салвадор, е с някаква цел. Представих там Мултисенсориал на един фестивал преди години. Срещнах се с много колеги и посетих невероятни места там! По това време в Салвадор полицията стачкуваше. Чух какви ли не истории, за абсурдния начин, по който се води политика. Периодът, когато бях там, съвпадаше с приготовленията за Карнавала – най-големият културен фестивал в Салвадор. Естествено е да се зароди напрежение, за да може народът да изрази своя глас. Тазгодишният Карнавал е след около 2 седмици и преди дни получих известие, че хората са направили петиция против изграждането на нова арена на един от най- старите площади в Салвадор, наречен Прака Кастро Алвес. Хората в Салвадор ценят изключително много културното си наследство, затова се противопоставят на всеки опит на правителството да налива пари в проекти, които единствено целят да докарат повече туристи. Що се отнася до субсидиите за културни събития, имаме късмет че държавата ни подпомага до известна степен. От моя опит, зависи много какъв е проектът, например за моята инсталация, никой не ми даде помощ. Инвестицията беше чисто моя, разбира се, мои приятели ми помогнаха и се е случвало галериите, в които излагам, също да помогнат с каквото могат. За последния ми проект успях да получа държавна субсидия. Зависи, понякога нещата могат да бъдат доста сложни.

Живеем в динамично време, във време на умиращи традиции -оставаме ли ние живи днес? Каква е движещата сила на младите хора, какво се случва в Баия?

Разбира се, че сме живи! Светът е прекрасен! Според мен хората се стремят все повече да запазят традициите. Важно е за нас да запазим старото и да помним откъде сме тръгнали. Еднакво важно е и да вървим напред, но да не бъдем заслепени от прогреса и да искаме да се отървем от всичко, което се струва ненужно на днешното общество. С нетърпение очаквам какво ще се случи през новата 2013!

Бразилия е страна богата на ресурси, отбелязва голям икономически подем, но въпреки това много хора живеят в крайна бедност. Как ще коментираш това и виждаш ли посока, която трябва да се следва?

Да, има голяма бедност в нашата богата държава. Това е социалното неравенство. Срамувам се, че съществува, но е факт. Аз не се чувствам компетентен да говоря за политика. Наскоро гледах по новините президента Дилма Русеф, която говорешеза бездомните хора, които понякога биват горени по улиците докато спят. Когато я чух, просто подскочих – неприемливо е като цяло да има бездомни хора на улицата, какво да говорим за палежите…!? Понякога си мисля, че прекалено сме навикнали на тази „социална криза“ и не може да видим цялата картина. Толкова много неща трябва да се променят, но това ще отнеме време, нещата не са само в бяло и черно, само силен морал или здрава религия не са достатъчни. Трябва да наблегнем на човешките права, на универсалния еквилибриум.

Какво знаеш за България?

Аз не зная много неща за България, но имам един добър приятел, който живееше там, а имам и един приятел, който е българин. Те са ми разказвали истории, давали са ми да слушам българска музика… Оттогава съм в плен на българската култура. За мен ще е чест да посетя България някой ден!

У нас има една приказка „музикант къща не храни“, как ще коментираш това?

Хм, аз всъщност не съм музикант. Аз смятам това, което правя за моя професия и с това не се отличавам от други професионалисти. Не е лесно, но може би така трябва да бъде! Трябва да не загубваш фокус и да вървиш стъпка по стъпка. Аз лично не търся материално възнаграждение. Аз бих могъл да живея в някой малък град, да правя уеб страници и да съградя една дървена къща, недалеч от семейството ми. Но наистина, смятам че хората на изкуството не получават нужното възнаграждение срещу страстта, която влагат в творчеството си.

Какво се вижда от твоята камбанария?

Хм, това е много фундаментален и дълбок въпрос. Както всички останали, аз мога да видя само толкова, колкото очите

ми позволяват. Но всеки път, когато се разхождам по плажа и погледна към хоризонта, виждам необятния океан, пълен с

мистерия и надежда!

Мечтата ти?

…пълзейки с останалите в тези прозрачно-размити тунели в пурпурно синьото небе….

Посланието ти за читателите на ПРОВО?

Всичко най-добро!

www.msensorial.com

Няма коментари

*