Кейптаун – на края на света или рая на земята!

Казвам се Маноела и имах щастието и късмета да посетя на два пъти едно от най-красивите места на планетата – Кейптаун. Живях там през 2009/2010 и 2012/2013 от октомври до март, когато тук е зима, а там – лято. Кейптаун беше за мен понятие от часовете по география, като бяло платно, чакащо да бъде нарисувано. Никога не съм си представяла, че може да има място „някъде там долу”, останало леко незабелязано и малко скрито зад супер популярните градове и туристически дестинации.

Още със слизането от самолета слънцето сякаш те гали. По пътя към града не остават незабелязани гетата, които напомнят за филма Сектор 9 на Нийл Бломкамп, сниман в Йоханесбург. Кейптаун е град изтъкан от контрасти. Високи търговски сгради в центъра и малки улички с антикварни магазини, където може да се намерят както изящни сребърни свещници, изработени през епохата на Джордж III,  така и запазени части от фермерска кухня. По дългата улица* в препълнените заведения можеш да срещнеш Ал Пачино, Камерън Диас или Орландо Блуум да си пият коктейла в почивките докато снимат новите си филми.

Дългата плажна ивица от Грийн Пойнт до Кемпсбей е пълна със сърфисти. Mалките църкви са на всеки ъгъл до уникалния пристанищен, търговски и туристически център Виктория и Алфред Уотърфронт. Планината Тейбъл е обгърнала града, океана свири и навсякъде мирише на франджипани. Необяснимо е как толкова много красота е побрана в толкова малка територия…

Планината Тейбъл, която се бори за място в класацията на новите седем чудеса на света, е първото място, което трябва да се посети, заедно със склона Лайънс Хед. Изкачването на Тейбъл може да се направи и с лифт, но местните и голяма част от туристите предпочитат да я изкачват пеш. Отнема приблизително два часа да стигнеш до върха.

Малко по-кратко, но безумно красиво е изкачването на Лайънс Хед. По пътя нагоре срещаш хора, които хапват, пият вино и гледат залеза. Малки дечица се катерят със затворени очи, а по-големите се спускат с  парапланери. На места изкачването е улеснено с вериги и стъпала. При първото ми покоряване на върха там заварихме цветнокожа група, която пееше и танцуваше като църковен хор. Това направи спиращата дъха гледка още по-разтърсваща и емоционална. Там горе се чувстваш свободен като орел, щастлив и замислен как е възможно да има толкова красиво място и точно в този момент ти да си на него!

Освен планините, край Кейптаун има и безбройни плажове – рай за всички сърфисти и кайтбордисти. По цялата западна и източна част на полуострова през половин час с кола има толкова различни и красиви плажове, че се чудиш къде по-напред да се опънеш на пясъка или направо да скочиш във водата.

Нужно е да се внимава, защото на някои от тях има обозначение ‘‘Внимание акули!‘‘, които ежегодно взимат жертви. В града също има места за плажуване. В квартала Сий Пойнт, докато сутрин тичаш по плажа за здраве покрай теб може да мине конен полицай, а кит да прескочи в океана… Край четирите плажа на Клифтън къщи имат Мадона, сем.Бекъм, Шумахер. Кемпсбей е най-дългата плажна ивица в града с многобройни заведения и ресторанти на фона на планината. Интересното в Кейптаун е, че няма нито едно заведение на плажа. Алкохола е забранен за консумиране не само на плажа, но и на публични места извън заведенията. Най-популярната напитка е бирата-сайдер Савана.

photo: Mariska Van der Zee

Денят започва на плажа, а вечерта приключва на Дългата улица. Цялата бохемска улица е обсипана с барове и кръчми и всяко място е с различна музика. Задължително трябва да се посетят два ресторанта от веригата Мойо. Единият в района Блауберг. Докато се храните там се наслаждавате на Атлантическия океан с крака потопени във водата.

Другият е в Стеленбош, където вечер под ритмите на мараби, квела и афро джаз може да вечеряте на маса върху някое от дърветата в гората и за добре дошъл ти рисуват лицето в африкански стил. Кухнята на ресторанта предлага специалиети от алигатор, куду, спрингбок, карпачо от антилопа…

Южна Африка е известна с производството на вино, а Кейптаун гордо може да се похвали с превъзходни вина. Най-прочутите винарски райони са – Стеленбош , Франшхоек и Паарл. Производители са от 1688 г.  Благодарение на топлия климат вината им са със силен плодов вкус и относително високо съдържание на алкохол 11,5-14,5 %.

photo: Mariska Van der Zee

При червените вина най-масовите сортове грозде са Каберне Совиньон, Мерло, Шираз, Пино Ноар. Може да опитате и вино от сорта Пинотаж , произлязъл от кръстоска между Пино Ноар и Синсо. От белите вина – Соиньон Блан, Шардоне, Шенин Блан, Коломбар.

Въпреки, че страната е по-известна с вината си, не бива да се подценява и пивоварството. Освен винени, може спокойно да заложите и на бирени турове.

Пристанищният търговски център Виктория и Алфред Уотърфронт е историческа забележителност . Името му е свързано с принц Алфред, вторият син на кралица Виктория. Добро място за социални контакти, което предлага от МОЛ  до пазари за произведения на изкуството и занаятите, театри, музика на живо и други развлечения. Голяма атракция около пристанището са полегналите на припек тюлени. В Уотърфронт се намира и най-големият аквариум на южното полукълбо.

През Чапманс Пийк до края на света – нос Добра Надежда. По неописуемо красивия път стигаме  до легендарния нос и оставаме без дъх . Прокаран по планинския склон на няколко стотин метра над океана, живописният осемкилометров път ни вдъхновява на няколко пъти да спрем. Искаме да се насладим по-пълно на възхитителните гледки към скалистия бряг, спускащ се отвесно в морето, водещ на север през многобройните сърфистки плажове, красиви вилни, селища и щраусови ферми до Кейп Пойнт.

Изкачваме се пеша до фара на нос Добра Надежда. Пред нас се разкрива спираща дъха гледка. Чувстваме се на края на света. Наслаждаваме се на красотата и силата на океана. Според историята тук се срещат водите на Индийския и Атлантическия океан, но това е по-скоро фолклор. Истиснкото място на срещата не е толкова живописно – при Иглен нос няколко километра по на юг.

Малко история:

Добра надежда е скалист нос на Южноафриканския атлантическия бряг. Често погрешно е смятан за най-южната точка на черния континент и граница между Атлантическия и Индийския океан, макар такава да се явява разположеният на около 150 километра в югоизточна посока Иглен нос. Основната причина за тази заблуда е фактът, че нос Добра Надежда е най-важната в психологическо отношение точка за моряците, заобикалящи Африка по време на Великите географски открития.

Първият европеец, който достигнал носа, е бил португалецът Бартоломеу Диас. През 1488 той предприема пътуване на юг покрай западния бряг на Африка. Целта му е да заобиколи континента и да открие търговски път към Индия и Далечния изток. Диас дава на носа името „Нос на бурите“ поради постоянните силни морски вълнения в този район. Названието „нос Добра Надежда“ е въведено от португалския крал Жоао II, който бил много оптимистично настроен след разрастването на търговията с Източна Азия.

Териториите около носа и самият той прилежали към земите на племето хотентоти (койкой), което живеело по тези места от хилядолетия. Именно с тях се сблъскали холандците през 1652 година, когато създали първото европейско поселище по тези земи. То било разположено на около 50 километра на север в залива Тейбъл Бей и постепенно придобило огромно значение за моряците, заобикалящи Африка, тъй като там се снабдявали с прясна храна и вода. С времето селището се разраснало и хората започнали да го наричат Кейптаун (Град на носа).

В края на XVIII век англичаните сложили ръка на Кейптаун, а по този начин и на нос Добра Надежда, което им давало огромно предимство в търгуването с Изтока. През 1803 година холандците отново овладели територията, но на 19 януари 1806 година британските войски си върнали контрола. През 1814 година между двете враждуващи страни бил подписан договор, според който земите около нос Добра Надежда и Кейптаун стават част от Обединеното кралство и биват обособени в колония Кейп. Това положение се запазило чак до 1910 година, когато територията влязла в новоосвободения Южноафрикански съюз (днес Южноафриканска република).

Поради своята значимост за мореплавателите и постоянно бушуващите бури, нос Добра Надежда е станал част от много легенди. Той е митичното убежище на Летящия холандец.

Днес нос Добра Надежда е част от националния парк Тейбъл Маунтин и е дом на много редки растителни и животински видове.

Няма определение като хипер, мега, ултра – това място трябва да се изживее.

Атракция по пътя са и многобройните бабуини, които се разхождат свободно между колите. Не е за изпускане и музея на сърцето в Кейптаун. Първата сърдечна трансплантация в света е извършена на 3.12.1967 г. именно в този град.

Гмуркането сред акули в предпазна клетка е друга местна атракция. Изживяването е уникално, а адреналина на макс.

photo: Mariska Van der Zee

Разглеждаме затвора на остров Робен. Островът се намира на 10 км. от бреговете на Кейптаун, в залива Тейбъл. Той е интересен не толкова с природата си, колкото със своята историческа стойност на място, свързано с Апартейда. Тук са се намирали няколко затвора, в които са излежавали присъди множество политически затворници, сред тях и легендарният южноафрикански политик Нелсън Мандела, който по-късно става президент на страната. На остров Робен Мандела изкарва цели 18 години. Островът е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес изпълнява функцията на музей, проследяващ пътя към свободата на Южна Африка.

Плажът по пътя Саймънс Таун към нос Кейп Пойнт е прочут не само като безопасно за къпане и сърфиране местенце – клонии пингвини са го приели за свой дом.

photo: Mariska Van der Zee

Любителите на цветята могат да видят южноафриканското национално цвете – кралската протея.

Дойдох да променя Кейптаун, но Кейптаун промени мен!

Виждам топли цветове и зеленина. Безгрижни, щастливи хора. Нови усещания, безумно красива природа, свобода, динамика, музика…

Приемат те такъв, какъвто си. Ходят боси в магазините и живеят с цялата красота на природата, вселила се в тях…

Затварям очи и си представям, че съм там…

*Long Street (в превод от англ. Дългата улица)

Един коментар

  • Това се казва една невероятна и мечтана дестинация за почивка и разбира се да научиш нещо повече за хората , които живеят там .От снимките всичко изглежда като цвете за мирисане, много свежо и спокойно. Интересно ми е от храната кое ви стана най-любимо и разбира се, кое не бихте опитали отново?Това ми звучи като в приказките, че спокойно се разхождат боси по магазините и всичко за тях е природа, щастие и наслада на живота, който имат…….нещо, което и ние трябва да започнем да разбираме.

*