Куентин Тарантино: Не бих гледал филм за живота си

Бунтар по природа, Куентин Тарантино е от режисьорите, в който се влюбваш от пръв поглед или намразваш завинаги. Той е роден на 27 март 1963г. в градчето Ноксвил, щата Тенеси (САЩ). За човек, който не е ходил в училище по изкуствата, той се справя много добре и е забелязан в ранните 90-те. Във филмите му винаги присъства огромно количество насилие и жаргонен език. Също така неотделима част е леката нотка на ирония, съпътстваща героите му. Главните персонажи на Тарантино са гангстери или злодеи. Тарантино е известен с това, че сам подбира музиката към филмите си. „Когато започвам да правя филм, когато вече имам идеята в главата си, аз започвам да ровя личната си колекция от музика, за да намеря точното съвпадение между персонажа и музиката, духът на филма“. В голяма част музиката към филмите му е от 70-те и 80-те години, типични гангстерски блус- и рок-парчета, рокабили и сърф рок. Сред филмите, с които Тарантино остава в историята на киното са: Глутница кучета, Криминале, Джаки Браун, Убий Бил, Гадни копелета, Джанго без окови. За тайната на успеха си, Тарантино споделяПитат ме, ходил ли съм на киношкола, казвам им – не, ходех на кино

Мистър Тарантино, съдейки по филмите ви трябва да попитам: обсебен ли сте от женските крака?

Не е нещо, от което се смущавам. Ако помислите за режисьорите, които са обвинени в мания по крака, това ще са Алфред Хичкок, Бунюел, Самюъл Фулър – общо взето добра компания. И се предполага, че са били доста добри в занаята, защото са знаели къде да поставят камерата си. Но мисля, че за краката и задниците е отделено еднакво време във филмите ми.

Както и за насилието.

Аз просто разказвам историите си и правя моите си неща. Харесва ми да навлизам в определени жанрове и поджанрове. Жанровете, с които съм се занимавал имат сетивен, изпълнен с насилие характер – като филми с престъпност, Кунг-Фу филми, самурайски филми, филми с ужаси, с преследване на коли – така че те по естествен път си служат с насилие. Когато става дума за вълнуващи филми, тези жанрове служат за правене на спиращо дъха, изпълнено с насилие кино. Това ми харесва. Но както е в случая с Джаки Браун, там няма насилие, всичко е до героя.

Каква е рецептата ви за написването на толкова ярки образи?

Това по никакъв начин не е шеговит отговор, но: аз съм и сценарист. С това се занимавам. Работата на сценариста не е да пише за себе си, а да се вгледа в хората около него и да ги изучава – начинът по който говорят, фразите които използват. А главата ми е като гъба. Слушам какво говорят хората, наблюдавам типичното поведение, разказват ми виц и го запомням. Разказват ми интересна история от живота си и я запомням.

А ако не я запомните?

Тогава най-вероятно не си е струвало да я запомня. Работата е там, че, тя си остава – дали ще е след шест месеца или петнадесет години по-късно, когато започвам да описвам новите си герои, химикалката ми е като антена, получава тази информация и изведнъж образите придобиват форма. Аз не пиша техния диалог, а правя така че да разговарят.

Ако се върнем на насилието, от какво се страхувате вие самият?

Без да се замислям, страхът номер едно – може би единственият голям страх който изпитвам, е този от плъхове.

Наистина ли?

Бих казал, че е единственото нещо, което ме обезсилва. Ако имаше плъх на тази маса, аз щях да съм в скута на някое момиче. Най-вероятно щях да съм седнал на раменете ѝ и да крещя като луд.

Понякога сънувате ли кошмари?

Не съм сънувал кошмари от много, много време. Когато си дете и сънуваш кошмар, обиновено се промъкваш в леглото на родителите си, но майка ми беше строга с мен. След определена възраст ме отпращаше обратно в моето легло и осъзнах, че не мога повече да си позлволя лукса да сънувам кошмари, защото не можех да отида при мама. Така че след това престанах да ги сънувам до голяма степен.

Искате ли да имате деца някой ден или те само биха отнели от енергията ви за правене на филми?

Ще видим какво ще се случи, но не смятам да правя филми завинаги. Иска ми се спра около 60.

Сигурен ли сте?

Не, но донякъде това е планът. Не искам да съм старец- кинодеец, правейки старчески филми, който не знае кога да си тръгне от купона. А и не искам да развалям филмографията си с някакви старчески работи. Бих могъл и да си променя мнението. Ако искам и мога да направя филм, когато съм на 62, ще го направя. Но искам да напусна ринга триумфиращ. Искам този човек, който сега стои пред вас,  да е правещият филми, не този от късната есен. По това време бих искал само да пиша, да съм човек на словото. Да пиша сценарии, разкази, да имам деца.

Какъв брой филми сте гледали през живота си по ваши изчисления?

Нямам идея, не бих се осмелил да отгатна. Но когато бях на 17 докъм 22 правех списък на всеки филм, който съм гледал по кината в определената година. Ако беше нов филм закръглях цифрата. Също така избирах фаворитите си и раздавах мои си малки награди. Бяха еднакви като количество, 197 или 202. И това беше по времето, когато бях разорен и плащах от моя джоб, за да ги гледам. Така че тогава, когато бях най-ненаситен за кино, 200 беше средният брой.

Мисля, можем да кажем, че цифрата е висока. Кои са трите ви любими филма?

Ако ме питате днес, точно в тази ситуация, ще ви кажа три. Ако ме попитате утре, или след шест часа, ще бъдат други.

Кои са в този момент?

Бих казал Абът и Костело срещат Франкенщайн, защото го гледах, когато бях малко момче и това беше любимият ми филм по това време. Отчасти причината беше комбинацията от жанрове. Абът и Костело са доста забавни, а когато се появява Франкенщайн си е страшно. Не съм знаел, че разграничавам жанрове, когато съм бил на пет години, но е било така. Но това е което съм правел през цялата си кариера, комбиниране на жанрове. Бих добавил и Шофьор на такси към един от любимите филми. Малко ми е трудно да кажа защо. Не можеш да сведеш въздействието на Шофьор на такси до две изречения. Бих казал, че е най-описателният, комплексен анализ на образ в историята на киното, по мое мнение.

Само в романите се намират такива герои. Но в същото време, филмът е много забавен. Има смешки по време на целия филм. И последният филм, както винаги казвам, е Добрият, Лошият и Злият.

Има ли жанрове, които не ви харесват?

Не харесвам всичко. Харесвам историческите филми, но не съм фен на костюмираната драма. Друг жанр, който не зачитам, е биографичният филм. Той е просто извинение за актьорите да печелят Оскари. Това кино е опорочено.

Защо?

Дори най-интересният човек – ако разказвате живота му от начало до край, това ще бъде ужасно скучен филм. Ако ще го правите, трябва да е като комикс-версия. Например, ако правите филм за Елвис Пресли, не трябва да е за целия му живот. Направете филм за един ден от живота му. Направете филм за деня, в който Елвис Пресли влиза в Сън Рекърдс. Направете филм за деня преди да влезе в Сън Рекърдс и филма да свърши, когато той престъпва прага на тази врата. Това вече е филм.

Ако направят филм за живота ви – и той ли ще е скучен?

Сигурно ще съм поласкан, но не бих го гледал.

Няма коментари

*