Росен Марковски: Изкуството обслужва 5% интелигенция, явно държавниците не са в тях

Росен Марковски е роден през 1964 година в Троян, където завършва Средно художествено училище за приложни изкуства. През 1994 година се дипломира от Националната художествена академия – София със степен магистър. До момента има над 40 самостоятелни изложби в България, както и изложби в  Германия, Норвегия, Франция, Чехия и Унгария. Картините му са в редица частни колекции в Европа и САЩ. През последната година Марковски прави пет самоктоятелни изложби в София, Пловдив и Прага. В експозициите си показва рисунки от Париж, цикъл „Фотографии с масло” от Прага, колекция от живописни платна с еротична тематика. Ежегодно учавства в Нощта на музеите и галериите в Пловдив с масло, акрил и  рисунки върху дърво и хартия. Автор е на 3D ACT- проект, включващ изработване на триизмерни рисунки от трима художници. Организатор е на „Рисуване на открито”, провеждащо се  през август в София. Автор е на поредица от документални видео филми. Освен с голямата си любов живописта Росен  Марковски се занимава успешно с пластика, дизайн на мебели и интериор, фотография, музика и декори за кинопродукции.

Казваш, че в творбите си запечатваш това, което виждат очите ти? Какво виждат най-често те? Какво пропускаме да видим в ежедневието си?

Казвам, че рисувам това, което живея. Всеки ден е различно. То не винаги се вижда с очи. За да усещаш, трябва да използваш всичките си сетива. Затова се събуждам сутрин. Всеки пропуска своите малки неща. Проблема е, че все повече възприемаме света само през очите. Постепенно забравяме да чуваме, докосваме и да улавяме ухания.

Освен като художник се изявяваш като музикант и фотограф, пишеш и поезия, как съвместяваш тези разнородни изкуства в себе си? Кое какво ти носи?

Това са различни изразни средства и понякога имам нужда от тях. Обичам да свиря с поезия, да рисувам със звуци и да говоря в цвят. В широкия смисъл на думата Артист. Така съм устроен.

Помниш ли първата си картина, а последната?

Да. Пейзаж, който открих случайно при един колекционер в Германия. Купил го беше от един антиквар в България. Дори аз не бях сигурен. Сетих се, че бях използвал гърба за палитра и се оказа вярно. Последната рисувам сега. Какво ще стане ще видя утре.

Жената като Муза, можеш ли без нея в творчеството си?

Аааа, ти как си представяш музата? Това не е нещо, което се щипе по задника. Само „У Пушкина жила не выходя“/Висоцки/. По-скоро предпочитам Музата да е жена. Иначе, тя просто е Муза, и като всяка такава идва и си отива без да те пита. С нея нещата се получават. А аз наистина харесвам жените.

Колко време можеш да издържиш без да си влюбен?

Една работна седмица. След това се влюбвам в себе си. Шегувам се.

Подвластен съм на любовта за добро и за лошо. Много ме дърпа напред и ме прави решителен. Тя е навсякъде.

Каква картина сънуваш най-често?

Сънувам отношения. Сънувам, че спя и сънувам, и понякога е много хубаво. Никога не знам каква картина ще нарисувам. Усещам само нейното излъчване. Може и да е било сън.

Ориентирал си се в абстракционизма, как се сблъска с него, какви възможности ти дава той?

Като малък не обичах крем карамел, но по-късно го опитах и до сега съм пристрастен. Господ ни е показал, колко свободни трябва да бъдем, когато е създал папагалите и жирафа. Вярвам Му, Той ми е най-добрият приятел.

Би ли нарекъл себе си алтернативен творец? Според теб алтернатива на какво трябва да бъде съвременното изкуство?

Да. Алтернатива на самото него. Всеки ден задраскваш направеното вчера.

…и да вървим напред! Казвали са ми, ти си противоречиш, вчера каза друго. Вчера беше така, днес не е.

Каква е причината последните години, толкава много хора да се занимават с изкуство? Това добра тенденция ли е или води до девалвация?

Всеки има нужда от творчество. Изкуството не девалвира. Според мен се създават общества с по-широка избирателна способност. Желанието ми е аз да накарам някой да твори. Това е смисъла от изкуството. Да кажеш „ … и така може“

Защо в страната ни изкуството е поставено в такова незавидно положение, какво целят управляващите с дискриминирането му?

Изкуството обслужва 5% интелигенция, явно държавниците не са в тях.

Представи си, че си Министър на културата, първото нещо, което ще направиш?

Първо ще вдигна голям купон, за да го полеем с приятели. След това ще си подам оставката. Всяка жаба да си знае стола. От такива грешки сме на края на света.

Повечето български творци са на ръба на оцеляването, как оцеляваш ти? Какъв е твоя най-голям стимул да продължаваш?

„Искам да живея като беден човек с много пари“ /Пикасо/ Не оцелявам, аз живея тук и все още не съм избягал. Ако няма пари за хляб, опазил ни Бог /не споменавам напразно името Господне/ все още има пари за уиски. Аз живея тук и това е периода на ателието с кръглия прозорец.

Какви нови поколения творци идват, имаш ли надежда в тях?

Вярвам в търсещите и откриващите, но не вярвам, че те ще останат в България. Контактувам с млади хора и мисля, че те са новия свят. Те за това ме обичат и това е приемственост. Аз се уча от тях.

Какво те задържа в България, би ли емигрирал завинаги в чужбина?

Мисля, че ще съм по-полезен на България в чужбина, защото там ще ме наричат българин, а тук съм никой.

В кой град се чувстваш като у дома? Как ти се отрази Париж?

По душа съм чергар. Циганска работа. Венеция мирише ужасно, Барселона мирише ужасно и в Париж миришеше ужасно. Това са моите места. На мен Венеция ми миришеше на капучино, Барселона ми миришеше на Гауди, а Париж миришеше на любов. Явно имам лошо обоняние.

Изчезнаха ли истинските бохеми в сегашните времена?

Жив съм. Завинаги.

Ако срещнеш Пикасо какво би му казал?

Хайде да те водя в ателието, има къде да спиш.

Къде би искал да направиш своя изложба?

В канала на Перловската река. Имах такъв проект, но миризмата на капучино и любов не се издържаше и всичко пропадна. Тихо по български.

Следващата ти творческа изява?

„Малки неща“ в малък формат в галерия Гая на 17.06. 2014 г. Вечеря с Пенелопе Крус на Малдивите. Кроим един проект с Албино Питти за Милано, но още е рано да се коментира. Пием заедно, което вече е нещо.

 

 

Няма коментари

*