Златина Толева: „Аз съм това, което съм, заради това, което всички ние сме!“

Златина Толева, позната още като DJ Olaija, е интердисциплинарен артист, антрополог и социален учен, който намира вдъхновение в уникалността на различните култури и хора по света. Съосновател е на сдружение с нестопанска цел Global Vision Circle, чието мото – „Изкуството като комуникация и комуникацията като изкуство“, се е превърнало в ежедневна практика на Златина. Най-често може да я срещнете зад пулта на някое от world beat партитата, които организира (следващото такова е Афро – на 15 юни в клуб Жул Верн), развихрена на дансинга или в компанията на африканци, които освен приятели, са и терен на изследователската й работа.

Златина, защо Африка?

- Заради музиката :)

От кога тази любов, как се запали?

- Вече близо 10 години, през 2004 г. бях на едно африканско денс парти с много африканци, с които танцувах, хареса ми, усетих, че има нещо африканско в мен, че съм нещо като африканка. Междувременно покрай събитията станах DJ и голяма част от музиката, която пускам е предимно африканска. Впоследствие се запознах с една африканка, самотна майка,разведена, без документи, без работа, не знае български и започнах да й помагам да оцелява тук, адаптирането й беше кошмар. Покрай нейните проблеми започнах да се интересувам и занимавам изследователски с проблемите около установяване на статут на африканците. Правих и дипломна работа – „Адаптацията и гражданството на африканците в България“, използвах качествени методи – включено наблюдение и дълбочинни интервюта с 15 човека от различни страни, с различен статут, на различна възраст, пристигнали по различно време от различни африкански страни Гвинея, Гвинея Бисау, Сенегал, Танзания, Конго, Нигерия, Етиопия, Гамбия, Камерун, Судан и др.

Кои са най-многобройни в България?

- Мисля, че най многобройни са нигерийците, после етиопците и конгоанците.

Какви прилики и разлики намираш между отделните африкански народи?

- В България като цяло се говори много генерализиращо за Африка, като за едно нещо. Африка, обаче е голям континент с 54 държави, в които има страшно много племена. В Конго например има над 280 етнически групи, с различен племенен език, имат си и един изкуствено създаден официален – лингала. Границите на държавите в днешния им вид са изкуствено създадени от европейците и това всъщност е проблемът, че в рамките на една държава живеят най-различни етноси, които често са ивраждуващи помежду си, нямат усещане за заедност и за общност, но границите са ги събрали. Приликите според мен са, че всички африканци имат много силна духовност. От различни религии са, но не се концентрират, толкова в църквата, колкото в разбирането, те казват „Бог е в теб“, няма значение на каква църква ходиш.Тук не ходят на църква, защото в техните църкви много пеят, имат развит  общностен живот, докато тук са се пробвали, но по-скоро се разочароват от нежеланието на хората да ги приобщят. Въпреки че са жертва на много предразсъдъци от страна на българите, те самите също робуват на такива помежду си. Взаимоопределят се и се делят най-вече на англо и френско говорящи. Повечето ми контакти са със хора от Западна Африка. Етиопците са съвсем различни от всички други африканци. Първо в религиозно отношение, после в езиково, те използват амхарския, който е от групата на семитските езици. Те поддържат идеята, че навремето от там е тръгнал цар Соломон, с мисълта, че са избран народ. Това се проявява и в отношението им към другите африканци. В Гана имат изключително интересни ритуали, там все още съществуват племенни вождове, царе, които ги носят на тържествени носилки.

Мислиш ли, че образованието е в основата на това?

- Да, често срещано е по-високо образованите хора да имат по-развито критично мислене, тъй като имат повече познания, които им позволяват да са по рефлексивни към предразсъдъците си. Често казват: „Това, че сме с един цвят на кожата не означава, че сме на едно мнение.” Имат голяма расова солидарност, когато африканци се видят на улицата се спират, поздравяват се, разменят си телефоните, което не означава, че ще почнат всеки ден да си звънят или виждат… В тежки ситуацииобаче разчитат главно на свои сънародници. Няма ясно обособена африканска общност, по-скоро си се подкрепят на национални и езикови принципи. Разликите в културно отношение не мога да кажа точно какви са, но повечето говорят за едни и същи неща, които им липсват от Африка тук. Едно от нещата, които им тежи, е че там след работа всички са навън, никой не се заключва вкъщи, докато тук е обратното, тежи им, че не познават комшиите си.

Каква е причината африканците да избират България като дестинация?

- От заниманията ми с миграционните процеси на африканците в България мога да кажа, че за тях, ние сме транзитна страна. Като външна граница на ЕС много африканци влизат от Турция нелегално в България и според Женевската конвенция ние сме страната, която трябва да им уреди статута преди да ги пусне да продължат по други места в Европа. Целта общо взето е икономическа миграция за по-добър стандарт на живот, възможности за развитие и реализация. Не искат обаче да остават тук, тъй като за тях сме бедни, расисти и не намират подходящи условия. Общо взето не сме много желана дестинация, но поради географското си положение сме територия през, която трябва да преминат. Веднъж получили статут на бежанец или на имигрант те гледат максимално бързо да се ориентират към друга европейска страна. Друга част от африканците са дошли в България като студенти. Навремето са им давали стипендии, имали са добри условия в общежития и т.н.  Впоследствие са решили да останат тук, оженили са се, имат деца. Някои след близо 20 години в България продължават да се чувстват като чужденци, като много различни, но казват, че ако сега се върнат в собствените си страни и там биха се чувствали така, защото живота в Африка също много се е променил и са загубили социалните си контакти. По-скоро искат да се връщат за малко за да виждат роднините си.

Има ли много африканци женени за българки?

- Да, но за българските жени е много е трудно, защото има голямо неразбиране и отхвърляне от страна на българското общество. На мен също ми се случвало, когато съм се разхождала с африканец, да получавам обидни квалификации. На самите жени, омъжени за африканци също  им е много трудно, защото в семейството им считат това за провал и изпитват срам от такава връзка.

Имаш ли наблюдение как се развиват днешните взаимовръзки между България и африканските страни?

- Не мога да кажа каква е официалната политика на България по отношение на африканските страни, много представителства в различни африкански страни са закрити предполагам по икономически причини. Въпреки, че Африка много се развива в момента ние нямаме сериозни икономически връзки, които да поддържат такъв тип официални взаимоотношения. Познавам африканци, които са от много години в България и сега ще се местят в Африка, защото освен, че е богата на природни ресурси в момента предлага и повече възможности за бизнес. В България посолства има главно на северноафриканските държави – Алжир, Мароко, Египет, Либия, Судан, ЮАР, има и различни почетни консули, които обаче са българи.

Как „западното влияние“ е повлияло на културата в Африка?

- Генерално за културата не мога да говоря, тъй като не я познавам добре, мога да говоря за музиката. В музиката влиянието е по-ясно изразено. Нигерийците се влияят днес много американската музика, имат стремеж към хипхопа на Щатите. Френско говорящите – Конго, Кот Д’Ивоар например са запазили по типичното африканско звучене. Въпреки че е стереотип, може би френско говорящите са и по-елегантни, ходят с костюми. Те самите смятат, че това е заради френското влияние, докато нигерийци и ганайци ходят предимно със смъкнати дънки, бейзболни шапки и маратонки, като американските рапъри.

Свободата в Африка – днес?

- В Африка все още в много страни като Мали, Конго, Сомалия, Судан и др. има граждански и племенни войни. Имам приятел който е с хуманитарен статут, заради това, че е бил военен в старото правителство. Ситуациите и правителствата в африканските държави много често се сменят, политическата обстановка е много нестабилна и често променлива, но е силно диктувана от развитите страни. Основната причина хората от Африка да са пръснати по цял свят не е икономическа, а е именно заради свободата, заради всички тези постоянни конфликти и размирици на континента. Така поне самите те споделят.

Африканското изкуство е много интересно, но и сякаш непознато в България?

- Изкуството ги обединява по някакъв начин, то е висша форма на духа на дадена нация, както и един вид отдушник. То ги свързва с корените им. В България африкански музикални инструменти не се продават и трудно се намират, колкото до другите проявления на изкуството им, една част от тях могат да бъдат видяни в една галерия за африканско изкуство в София (Галерия „Номад“, повече за нея в рубриката ПРОСТРАНСТВО/ПРОВО бр.6). Музиката е много важна част от ежедневието им. Те могат да правят музика с всяко нещо до което се докоснат. Другото много характерно нещо за африканците е танца. Те изразяват с танц всяка случка или събитие вживота си, имат танц за раждане на дете, за смърт, когато искаш да съобщиш нещо, когато дойде нов човек в селото…

Как си обясняваш големите различия в развитието между Африка и Европа, или Америка да речем?

- Едно от възможните обяснения е, че това се дължи на климатичните условия. В Африка можеш да спиш на земята и да ядеш банани от дървото, което трудно би те мотивирало да работиш за да си изкарваш прехраната, да се развиваш, да правиш нещо, в сравнение с живеещите на север, във Финландия, или Норвегия например. Много често погрешно се смята че Европейците са едни поробители, които отиват и поробват щастливо живеещите там африканци. Европейците в Африка обаче, почти не са водили войни, европейците са отивали с кораби до пристанищата и са купували робите от други африканци. Племената са воювали помежду си и което племе загуби е било продавано в робство на „европейските колонизатори“ от победителите. Тези им взаимоотношения също са оказали влияние в развитието им.

Ще дам още един пример, който характеризира развитието. Един прятел работеше към ООН и участваше в група, която беше пратена в Африка за да обучават населението как могат да подобрят земеделието си така, че да изкарват повече продукция от единица площ. Една година ги обучавали, давали им семена, култувирали ги, дали им торове и т.н., и когато се връщат на следващата година виждат, че добитите количества са същите. Изумени, че това е невъзможно питат какво се е случило и отговора, който получават е „Ние просто засадихме два пъти по-малко, защото не ни трябва толкова, това ни е достатъчно, не ни трябва повече.” Вместо да работят те предпочитат да се събират и да си говорят или танцуват. Социалния, общностния живот за тях е от много голяма важност. Това е много различно от Европа, въпреки че в България все още го има, запазила се е тази селска, родова менталност, в семейството, в махалата се случват нещата, но и тук в големите градове това вече го няма.

Много впечатлен бях, когато разбрах, че думата единение я има и на африкански и тя е  убунту,  разкажи ни повече?

- Да, убунту е африканско понятие, рефериращо към морална философия, която отразява идеята за човешката взаимосвързаност, солидарност и единство, за това каква е самата същност на „човешкото“. На езика банту думата означава „човечност към другите“ или “Аз съм това, което съм, заради това, което всички ние сме!“ Това им дава голяма здравина, тази духовност, която имат, че всички са братя, тази здрава нишка, която им дава сила да продължават. Убунту като концепция и идея го разбират всички,  много популярен термин,  който се ползва навсякъде в Африка. Когато ходихме в посолствата  преди партито и им казвахме, че искаме да правим Убунту – всички ни разбираха. Ние като Глобал Вижън Съркъл от 2006 г.  всяка година организираме парти по случай деня на Африка. Странното и хубавото всъщност е, че всички африканци ги събират българи, иначе те си го празнуват поотделно. Тази година отново ги обединихме, посолствата също се включиха, подкрепиха ни и на 25 май в Culture Beat наистина се получи едно убунто събитие.

Няма коментари

*