Иво Христов: Мостът между традиция и модерност – това, което правим вчера, днес и утре (продължение от бр.1)

Иво Христов е част от историята на българския музикален бизнес през последните 20 години. Дизайнер, собственик е на бутиковия лейбъл „Кукер Мюзик“. С „Кукер“ издава 10 албума без нито един спонсор, като този на Иво Папазов, печели наградата на БиБиСи за уърлд  мюзик албум на годината – в конкуренцията на Gotan Project, Ojos de Brujo и много други.

- Мнението  ти за фестивала “ЕдинЕние“?

- Като човек, който има отношение,  въобще към правенето на такъв  род мероприятия и създаването  на такъв тип общество, правя  го от 12 години чрез лейбъла  си, това, което създаваме дружно  всички и в проекта “Балкански“, си мисля, че има огромна  нужда от едно такова нещо, защото винаги съм го казвал и го вярвам, хората трябва да се събират, а не да се разделят. Много приятно съм изненадан от фестивала, програмата е много добре подбрана, мястото абсолютно отговаря на идеята и представата за единение. Тук сме на място, където кръстове си съжителстват с джамия, въобще това е много хубаво и на място. Колкото до упреците за недоброто поведение на част от присъстващите ще кажа, че културата на хората е проблем на самите хора, на семейната им среда. Ние нямаме за цел да превъзпитаваме, относно дали мястото е голямо или малко, може да се помисли в следващото издание за мащаба, но това са неща, които лесно могат да се коригират. По-важното е, че има интерес, има публика, че сложени в тая среда, нещата изглеждат по съвсем различен начин, което пък вдига музиката на много по-високо ниво. Дава възможност за развитие на фантазията, да мечтаеш и да се почувстваш по-свободен, което за мен лично е напълно достатъчно и ме радва… Нещо, което въобще не харесвам у българина, е, че е свикнал да омаловажава успехите на другите. Съдя по моята работа. Не ми пишете името, но когато нещо изглежда добре, изглежда красиво – напишете го, това не е реклама; ако имам един – добре, но аз имам дизайн на 150 обложки на албуми, каква реклама да искам повече… какво толкова ще ми рекламираш… това ни е манталитетът.

- Балкански? 

- Когато работим в посока  да сме общество, тогава можем  много лесно да се водим  по прекия път и да си  помагаме, което пък е смисълът  на обществото, житейският опит, общуването, трябва да сме съпричастни, трябва да се споделя, да тече и в двете посоки, трябва да се подкрепя моженето, желанието да се учи. Това е и причината да сме заедно в „Балкански“ .

- Оренда?

- Като много древен народ,  идващ от Изток, прабългарите почитали енергиите, властващи в природата и влияещи пряко или индиректно върху човека. Те вярвали, че цялата Вселена е изпълнена с една особена, свръхестествена сила , която не представлява винаги едно точно определено божество и се крие по някакъв начин във всички предмети. Тази сила обитава главата и кръвта и може да преминава от човек в друг човек или от човек в предмет и обратно. Наричали я оренда. И до днес във фолклора е запазено твърдението, че ако повтаряте като мантра колкото може по-често тази дума, нещата в живота ви ще придобият позитивен обрат – ще започне да се случва това, което искате, ще сте силни, здрави, непобедими… Две години след огромния успех на „Кукер“, представяме новия си студиен албум „ОРЕНДА“ . Официално като съавтор за новия проект се присъедини и уникалният музикант, известен като “кавалджията на планетата“ , Теодосий Спасов. Гости са ни неповторимата Янка Рупкина, изпълнителят на традициония инструмент уд – Хайг Язджиян от Армения, пианистът Милен Киров и гайдарят Иван Георгиев. Записвахме го в периода  2011 – пролетта на 2012 в студиото БALKANSKY. Резултатът е 10 композиции, обединяващи в себе си традиционен фолклор и модерен електронен звук – мост между минало и настояще. За нас е чест и привилегия, че Теодосий повярва в това, което правим, и мисля, че заедно сме един прекрасен екип.

- Българската музика  през погледа на Иво Христов,  днес? Има ли посока, накъде върви? 

- Всеки български музикант сам  избира посоката, в която да  твори. Ако ние се върнем  към корените си и разберем кои сме и от къде сме, то тогава много по-лесно ще успеем да направим тази музика интересна и за света около нас. Говоря за моста между традиция и модерност – това, което правим вчера, днес и утре с БALKANSKY. Нова Българска Музика!

- След повече от 20 години в музиката, най-ценната получена награда?

- Възможността да общувам свободно  с популярни  имена в световната  музика и приятелството ми  с някои от тях. Един съвсем  естествен резултат от моя  огромен труд и цялостното  ми коректно и искрено поведение към всичко около мен през годините.

- Дизайнът?

- Графичният дизайн е моята  работа през последните 20 години, моята любима игра, която ме  храни, учи на търпение и  ми доставя  удовлетворение, а  понякога и удоволствие. И ме  прави щастлив когато успея да зарадвам хората с които работя.

- Кои са „Кукерите“ днес? Къде са?

- Кукерите са хората камбани,  тези които звънят и помагат  и на другите да чуят собствения  си звън. Те са тук около  нас, а последния път се запознах  с няколко на фестивала “ЕдинЕние“ в Балчик. Ти също беше там и звъннахме заедно! :)

- За какво се търгува  днес гаранцията, че няма да  умрем от глад?

- Със сигурност не е възможно да умрем от глад – по-важното е да не умрем от преяждане.  И от скука.

- Какво те дразни  най-много? 

- Първото нещо, което ти казва българинът, е как едно нещо няма да стане (Теодосий Спасов се намесва: „Защото птицата говори на рибата“). Основният проблем, е че всеки казва „не“. В България „големите“, „успелите“, „богатите“ българи рядко правят нещо безвъзмездно… На 3 март всички сме българи, после ставаме американци… примерно и плюем по България.

- Какво да помним  и какво да се опитаме да  забравим?

- Трябва да помним и пазим  родовете си, вярата, нашето достойнство, индивидуалност и чувствителност,  защото това е знак за нашата идентичност. Да не забравяме никога откъде сме тръгнали и хората, които са ни помогнали да бъдем това, което сме сега. И да се опитаме да забравим страха от високото, който ни пречи да летим и да сбъдваме мечтите си.

- Министърът на културата, културата на министъра или „пиянството на един народ“?

- Всеки от нас е министър на собствената си култура и сам решава нейното качество и количество. А народът  – това  сме ние.

- Талантът, който съжаляваш,  че не притежаваш?

- Талантът да подреждам думите така, както го правеше покойният ми баща – честно, искрено и с огромна любов.

- Най-добрата и най-лошата  ти страна?

- Да премълчавам несправедливостта около мен за добро или лошо. Нещо, което ми пречи да вървя  по прекия път. Но аз се  харесвам такъв на 51 години и си плащам цената за това.

- На какво се възхищаваш  най-силно? 

- На истинската и искрена  човешка смелост, доброта и  милосърдие!

- Свободата? 

- Свободата е съзнателния избор на всеки от нас – неговото собствено вътрешно понятие за дух и безграничност. Колкото по-голямо е то, толкова по-отговорни и безкомпромисни трябва да бъдем.

- Любовта? 

- Това, без което не бихме  могли да живеем, мечтаем и изгаряме истински.

- В едно интервю  казваш, че всеки има право  да бъде нещастен, тоест дефицитът на щастие само в главите на нещастните ли е?

- В днешно време придобиването на щастие е нещо просто и елементарно – всеки би  могъл много лесно да се  почувства щастлив със съвременните методи на физиката и химията.  Дефицитът на щастие е въпрос, свързан с липсата на ценностна система и години. Минимум 7 :)

- Основната цел на  списанието е ПРОбуждането на българина, има ли надежда?

- Винаги има и ще има надежда!  Тя е помогнала на всички  преди нас да оцелеят и се справят с трудностите, на които  ни подлага живота – войни, болести, природни стихии. А българинът ще се пробуди тогава, когато промени отношението към собствената си страна и хората в нея – с по-голяма обич, загриженост и почит. Защото ключът към оцеляването е написан на Народното събрание – просто не трябва да вървим с поглед, забит в земята, а да вдигнем очи и да го прочетем.

Няма коментари

*