Михаил Димов: Демократичната държава изисква надрастване на родовото мислене

Михаил Димов е изследовател на Тишината, който търси и открива нови методи за развитие  на безкрайния творчески потенциал, заложен във всяко човешко същество. Като един от основателите на Global Vision Circle, името му се свързва с няколко независими проекта, работещи активно за Единството и Еволюция на планетата като: LifeTrans Circle, ZionLionz Soundsystem, Balkan Scientists, Chill Station Platform, Театър на Сетивния Лабиринт. Творец, движещ се свободно в пространството между музика, литература, танц, съвременно изкуство, рисуване и театър на сетивата. Диджей, промоутър, визионер.

 

Какво според теб изкара хората на улицата?

Ако излезем от конкретиката на случилото се т.е. от повода, който лично мен по-малко ме вълнува и навлезем по-надълбоко, за да потърсим истинската причина, ще видим че цялата цивилизация на Земята в момента е пред прага на нов етап от развитието си. Много неща, които са били скрити от мнозинството от хората до момента, излизат на яве, на светло. Влиянието на старите задкулисни схеми на управление и манипулация намалява с всеки изминал ден. Планетата и нейното население правят еволюционен скок.

В момента протести, подобни на българските, има на десетки места по света. Осъзнатата част от от земното население се самоорганизира и застава срещу върхушката, която иска да продължи да разделя и да владеe. Аз виждам в това началото на един глобален процес, който тепърва ще се развива и разгръща, докато доведе до преструктуриране на цялата цивилизация на едно ново ниво на организация и съзнание. Желанието за повече Светлина изкара хората на улицата!

Мислиш ли, че вече можем да говорим за развитие на гражданското общество в България?

Определено да. Въпросът е , че създаването на едно действително работещо гражданско общество е процес, който отнема векове. На запад той има своята дълга история. Статусът на гражданите е възникнал тогава, когато хората, които са се противопоставили на едрите земевладелци, са успявали да намерят  спасение зад  стените на града. Така те са придобивали статут на свободни хора, ставали са граждани. Градската култура с нейните норми и правила е довела до едно качествено ново усещане за принадлежност, отговорност и самосъзнание. Едно гражданско общество функционира по този начин. Чрез общи правила и вътрешно доверие.  Именно вътрешното доверие дава възможност на системата да функционира. Нашето общество страда от липса на такова доверие. Доверието между институциите т.е. органите на държавата и хората е под критичния минимум.

Случващото се в България днес означава, че вече е започнал нов процес на изграждане на ново доверие. Заставането на стотици хиляди хора доброволно зад една кауза, съгласието им да бъдат по едно и също време на едно и също място е симптом за възникващо единство. Целта на това единство е вътрешното му доверие да се разпространи и в други части на обществото, по-специално към управляващите държавата. Това, което всъщност хората заявяват е, че не става дума за 5% увеличение или намаление на нещо. Тук става дума за това, че вече не е възможен компромис с управлението, защото доверието е под критичния минимум и инстинктът за самосъхранение на това общество се е задействал.

Развивате неправителстваната организация „Глобал Вижън Съркъл”, кратка ретроспекция на изминалите 9 години?

Неправителственият сектор се разраства и тепърва ще се разгръща, защото създава възможности за изява, каквито в предишния строй не съществуваха. Хората все по-често разбират, че качествата им могат да се проявят и в други сфери, където те по-точно да намерят мястото си. НПО-тата дават тази възможност на хората – да се занимават повече с това, което действително искат. Причината да има толкова много нефункциониращи НПО-та според мен е свързана както с нуждата на много хора да се себеизявяват в нови области, така и с една невъзможност да отделят достатъчно време и енергия за това, тъй като са заети изключително в борбата си за оцеляване. Ролята на държавата би трябвало да бъде подпомагаща НПОтата, защото те са „движение на хората”.

До този момент „Глобал Вижън Съркъл” не е получавала финансиране от държавни или общински структури, въпреки опитите ни да кандидатстваме в различни конкурси. Много време и енергия са ни отишли в безплодно попълване на формуляри, което ни е оставило едно чувство за напразно загубено време. Иначе, не сме спирали да работим на високи обороти – реализирали сме над 300 събития (концерти, тематични музикални вечери, спектакли, уъркшопи т.н.) единствено и само на пазарен принцип. Подкрепят ни основно малки спонсори – наши приятели. Стигали сме и до големи спонсори, с които установяваме, че целите и ценностите ни се разминават и тогава просто ги отказваме. С две думи – работим „на мускули” вече 10′та година и затова „Глобал Вижън Съркъл” се развива като една доста „мускулеста” организация.

Мислиш ли, че трябва да се преразгледа общественият договор?

Да, със сигурност! Хората искат промяна в настоящия обществен договор, за да се повиши доверието над необходимия минимум, така че държавата да започне да функционира нормално. В момента ситуацията е наистина критична. Налице е голяма подмяна на ценностите. Не може печалбата „на всяка цена” да бъде издигната като модел за поведение за поколенията. В същото време традиционни български ценности като образование, стремеж към развитие на науката и изкуството да бъдат оставени да девалвират. Не е нормално бруталният бизнесмен да стои на върха, а учителят на дъното. Това е безотговорност към бъдещето на нацията!

Протестиращите искат промяна. Промяна искат и много други хора, които не протестират, но готови ли сме за нея?

Трудно ми е да дам еднозначен отговор на това дали генерално сме готови за Промяната, защото самата промяна няма да дойде наведнъж. Тя ще дойде на етапи. Достатъчно е да сме готови за първия етап. За последния може и да не сме още, важното е да сме готови за първия…

Кои са масовите нагласи, които според теб трябва да се променят?

Ще повторя, че липсата на вътрешно доверие за мен е най-сериозният проблем. „Всички са маскари” е много лоша нагласа. Някой беше казал „имаме земя, имаме вода… и си правим кал”. Тази крайна критичност, която стига до несправедливост и жестокост трябва да бъде променена. Хората СА своите мисли! Мислите СА тяхна Реалност, техен път и е добре, когато този път не свършва в задънената улица на негативизма.

Също така е вярно, че българите все още имат родово мислене. Става дума не за гражданско, а родово мислене. Това е обяснимо, тъй като само преди 120 години огромната част от населението е живяла близо до земята и се е занимавала със селско стопанство, докато формирането на гражданското самосъзнание се случва в по-големите градове. Ние не сме имали такива градове, и съответно нямаме подобна култура. Българите имат един на друг доверие на нивото на семейството, рода, приятелската компания – в размерите на държавата обаче именно този тип отношение създава „обръчите от фирми”. Демократичната държава изисква надрастване на родовото мислене. Това трябва да се промени.

Човек е склонен в повечето случаи да казва „това не се отнася за мен”. Как да самоопределим мястото си в системата?

Както всичко и системата не стои на едно място, а неизбежно се променя. Промяната, която аз предвиждам и желая, е тя да заработи така, че да даде възможност на всеки отделен индивид от най-ранно детство да открива и развива своите уникални заложби, и така да намери точното си място в Цялото. Системата е добра, когато се изгражда от отделни елементи, всеки от които си е на мястото и прави това, което наистина обича – един да меси хляб, друг да строи, трети да композира… Всеки да прави това, за което е дошъл тук. Държавата е Майка само ако е еднакво загрижена за ВСИЧКИ индивиди, включени в нея. Това е смисълът на Държавата. В момента тя е майка за едни и мащеха за всички останали, което от гледна точка на справедливостта е нетърпимо.

Необходима ли е според теб промяна в Конституцията и задължително условие ли е това, за да вървим напред?

Конституцията трябва абсолютно да гарантира разделението на властите. Налага се да се премахнат вратичките, които позволяват концентрацията на власт в едни, най-често нечисти ръце. Върховенството на Закона и разделението на властите са опорните стълбове, върху които стъпва гражданското общество и правовата държава.

Къде останаха ценностите ни и оставаме ли живи във време на умиращи традиции?

Традициите свързват хората с миналото, с корените им. Всъщност, традициите СА корените на хората. Никое растение не може да живее без корени и колкото по-дълбоки са корените, толкова по-здраво е растението. Когато умират традиции, значи изчезват корени. Означава, че всички стават по-уязвими на бури и сътресения. Това задейства инстинкта за самосъхранение на хората. Те поглеждат назад в търсене на изгубената стабилност и я намират във връзката с природата, с културното си наследство, с традиционните ценности. Но всичко това сега се случва на ново ниво. Досега народите  на планетата са живели сравнително отделени един от друг, докато в момента Земята се пробужда за едно ново съзнание. Съзнание, което разглежда всички нейни жители като едно семейство, едно Цяло. В това Цяло всеки народ има своето място и носи своите дарове, натрупани и съхранени през времето. Тези дарове са неговите културни достижения. В този смисъл традициите са капитала на бъдещето. Хората вече осъзнават ценността точно на тези неща, които са предавани от поколение на поколение през вековете. Всеки народ има такива богатства и идва време, когато той ще ги сложи като дарове на общата маса. Започва обмен, от който всички ще бъдем много по-богати. Ще имаме не само своите национални богатства, но ще можем свободно да ползваме и тези на другите народи. Пак ще кажа – културните традиции са капиталът на бъдещето – затова те ще бъдат спасени!

Ако имаш власт ти да промениш нещата, какво би направил първо? Откъде би тръгнал? В каква посока?

Последните повече от 20 години доведоха до там, че много материална собственост се концентрира в едни и същи ръце, а в логиката на капитализма собствеността е равна на власт. За съжаление тези ръце не са чисти. Как това би могло да бъде поправено? Коя сила би имала куража да застане срещу овластената, бронирана зад „собствеността-власт” върхушка и да устои? Конкретни личности и отделни индивиди, колкото и силни да са те, лесно могат да бъдат отстранени, демонизирани, „извадени от играта”… За мен единствената възможност е хората да останат единни в желанието за Промяна. Да не позволят по никакъв начин да бъдат разделени, а да останат ЗАЕДНО – стотици хиляди активни граждани, милиони обединени от обща кауза. Така те не могат лесно да бъдат заобиколени и отстранени, защото представляват постоянна заплаха за легитимността на олигархичната система. Що се отнася до конкретни действия бих ги подредил така:

Първо – чисто законово разделяне на властите. Без „вратички”, които създават възможности за заобикаляне смисъла на закона.

Второ – намаляване на бюрокрацията в пъти, с възможност за преквалифициране на заетите в нея. Електронизиране и виртуализиране на държавните инстутуции и държавното управление като лек срещу шуробаджанащината и корупцията.

Трето – търсене на отговорност, но не с крути мерки като затвор , а даване на възможност да се върне заграбеното и да се заработи пак в полза на хората, които са били ощетени. Разкаяние. Прошка. Друг път – няма! Нали сме Християнска нация и вървим по Неговия път. Само така България ще пребъде през времето напред.

Един коментар

  • Съгласен съм с автора, мисля по същия начин, чак ме е страх да си помисля
    за другите теми.

*