Градината на кръстопът: Crossroads garden; Христо, лаконичен си? – Да.

ПРОВЪЗГЛАСИ-ГРАДИНАТА НА КРЪСТОПЪТ
ПРОВЪЗГЛАСИ-ГРАДИНАТА НА КРЪСТОПЪТ
ПРОВЪЗГЛАСИ-ГРАДИНАТА НА КРЪСТОПЪТ
ПРОВЪЗГЛАСИ-ГРАДИНАТА НА КРЪСТОПЪТ
ПРОВЪЗГЛАСИ-ГРАДИНАТА НА КРЪСТОПЪТ
ПРОВЪЗГЛАСИ_ХристоЛаконичен си
« »

 

 

- Няма там, аго, по вази,

няма там стени таквизи,

зиме със здравчец обрасли,

лете със сива лиляка;

няма там бяло кокиче,

ни теменужка дъхава

между къдрави шубрачки;

в поля чернока аглика

на всяко рано пладнище -

злат минзухарец в равнище,

ни ален божур в странище…

В моята мала градинка

доста е мене, що имам:

всякакви ружи шарени,

шарени жълто, алени,

дребен босилчец черночък,

син кремък, жълта латинка,

бял кремък чисто сребърен,

бисерно, росно леденче,

крехка върбица клоната,

стволяста камха рехата,

червен седянко вечерен,

синкави рохли ранници,

карамфил зимен и летен,

ширбой ми кичест ператен

и морав стратул бархатен. . .

Тез живи цветя няма ги

в ваште, аго, градини!

(Петко Славейков, „Изворът на белоногата“, 1873)

 

Ако потърсим ПРОизхода на думата кръстопът, ще попаднем на следното определение – “място, където се пресичат улици или пътища.“ Какво още може да се пресече? Дали това не са идеи, култури, съдба. Кръстопътят е не само територия на сблъсък, нека го разгледаме като поле на срещи и взаимствания, на протегнати ръце с… мурсалски чай.

Да, именно за чай си мислеше един български градинар по време на самолетния полет за Лондон. И по-точно за Хемптън Корт Палас. Хемптън Корт е стар английски замък, в чиито градини се провежда най-голямото изложение на цветя и градини в света. Англичаните са интересни люде и въпреки (а може би именно поради тях) мъглите и дъждовното време са съхранили желанието си да се ограждат с красиви гледки. И са решили цветята да се състезават по хубост пред техните очи.

Hampton Court Flower Show е събитие, което едва ли има еквивалент в Европа. Изложението се радва на огромен интерес и за времето, през което се провежда (първата седмица на юли) посетителите са десетки, дори стотици хиляди. Медии като BBC има специални екипи, създадени с цел да отразяват неповторимото излъчване на десетките градини. Сред всичките участници, сред многото концепции има и една от далечна България. Нейният създател се казва Христо Йорданов.

Христо Йорданов е градинар вече четвърто поколение. Един от малцината, които изтъкват този факт без притеснение. В нашата страна работата „навън“ не е повод за гордост и градинарството е неглижирано до отглеждането на продукти за лютеницата и салатата. Отношението към храната и цветята – тези природни дарове, тук е своеобразно, типично нашенско и едно такова първично. Затова когато Христо казва по интервютата, че е градинар – следва мълчание.

Мечтателите са странни хора, те не обръщат голямо внимание на делничните условности и ограничения, следвайки някакъв си свой път. Нашият герой е точно такъв – малко отвеян, с блясък в очите и усмивка, която изрива някъде от дълбините. Той е човек с мисия и то не каква, а специална. Христо иска да създаде градина, която ще участва в най-престижното изложение за цветя. Как ви се струва това? Това е все едно кварталният шампион по картинг да желае да се състезава във Формула 1. И не само да мечтае за места като Хунгароринг и Силвъртоун, но и да се свърже с организаторите и да поиска да участва.

Защото господин Йорданов прави точно това – сяда и пише писмо до мъгливия Албион и до Кралското градинарско общество. В резултат на това през 2011 се ражда +359 Bulgarian Garden или първото участие от Източна Европа на Hampton Court Flower Show. Фурорът, който предизвиква христовото творение обаче, е нищо пред следващия проект – Crossroads Garden или Градината на кръстопът.

Crossroads Garden е концепция на няколко талантливи млади дами от студио „Див Рошков“. Техният проект се спира на символа на безкрайността, тази „легнала“ осмица, която няма начало и край. Това е една малка градина, но пък говори много. И с формата си, и с цветовете на растенията, дори с избора на различните цветя. Христо харесва идеята, защото вижда в нея част от планинската сурова красота, ширналите се поля на Тракия и… градините на своите предци. И типично в своя стил се захваща веднага за работа. Интересен факт е акцията за събиране на миди. Бели, черноморски миди, досущ като логото на „Шел“. Те са нужни за „пътеката“ на Градината на кръстопът. Морските хора са отзивчиви, но и Христо си е варненец, така че няколко чувалчета, пълни с бели черупки се запътват към Хемптън Корт.

Заедно с типичните за нашата татковина босилек, бегония, лавандула, ралица… Всички тези зеленини, заедно с един наръч върбови клонки и огромния христов ентусиазъм потеглят една сутрин за „Хийтроу“, за да се трансформират няколко дни по-късно в още една „оживяла“ мечта.

Мечтателите са странни хора. Те не са егоисти и в техните картини има място за всички. Христо обаче реши да открие един специален човек, толкова специален, че е направо единствен на този свят. За негово щастие този човек е българин и се казва… Йордан Йовчев.

Същият Йордан Йовчев, който докара сълзи в очите на всички нас с участието си на шеста (!) поредна олимпиада. Защо точно той? Просто защото мечтателите се познават един друг, виждайки се със сърцата. Данчо е мечтател, защото кой, ако не е такъв, ще пожелае да се бори за присъствие на най-високия форум цели 24 години поред? Ей така стана духовен патрон Йордан Йовчев на една градина, разцъфтяла на няколко километра от Олимпийския Лондон. А пък Христо си отдъхна за момент като човек, намерил нов и прекрасен приятел.

Crossroads Garden просъществува близо две седмици и за това време позволи на десетки хиляди иностранци да й се възхитят. И не само да цъкат с език, ами и награда да връчат. Нашата българска градина взе приз в категорията „Малки Градини“. Христо Йорданов се прибра в България със същия блясък в очите, с неизменната усмивка и с краткото:

- Направихме я.

В тези две думички се крият отчаянието от трудностите и неразбирането на един съвременен Дон Кихот, вълнението от първите успехи и онова чувство, което хиляди поети и писатели се опитват да опишат – оживяването на една мечта.

Обърнахте ли внимание на множественото число? Дааам, както вече казахме, мечтателите не са никак егоисти.

Това трябваше да е историята на една градина, но май не стана точно така. Те, историите са коварни разкази, защото следват своя си логика и колкото да се опитваме да ги напъхаме в някакъв сюжет, те си текат по техен си смисъл и път. Та тази история е за една мечта, мечтата на един градинар да покаже колко красиви са нашите цветя. Обикновена история, нали. Като всички чудесни неща под слънцето.

Любомир Любомиров

 

ХРИСТО, ЛАКОНИЧЕН СИ? – ДА

Интервю на Стилян Манолов с Христо Йорданов

 

- За какво мечтаеш?

- България и по-специално София да стане домакин на зимни олимпийски игри .

- Вдъхновението?

- Жена…

- Градината?

- Ненаправена .

- Емоцията?

- Усмивка .

- Любовта?

- Любовта е най-важното нещо, без нея не може .

- Свободата?

- Голяма отговорност .

- Въображението е унищожителна сила, твоето?

- Е, аз не мога да кажа, че е унищожителна за хората около мен. Това, че имам страхотно въображение, е може би трудно за издържане в дадени моменти, но мисля, че без въображение не може.

- Любимото ти цвете?

- Божур .

- Българската градина днес изобилства от плевели, с какво да ги напръскаме?

- С любов .

- Докога ще чакаме щъркелът да ни донесе промяната?

- Щъркелът не носи нищо, дори и деца… Това, което носи нещо, е трудът, станали сме мързеливи, чакаме наготово нещата да ни се случат… Ако трябва все пак да се изразя метафорично, това, което трябва да ни донесе щъркелът, е трудолюбието.

- Гражданското общество в България ?

- Дълъг път ни чака…

- „Паметта ражда надежда“, ще ни помогне ли тя да си върнем ценностите?

- Ценностите ни не са загубени, просто са облечени в други дрехи и са маркирани много карнавално. Надеждата и истината… тя е една, утре на нашата улица пак ще изгрее  слънце.

- Какво да помним и какво да се опитаме да забравим?

- Да помним кои сме и от къде идваме, а да забравим моделите, които ни се налагаха дълги години…

- Твоето послание за читателите на PROVO :)

- Благодаря ви, че ви има.

- А, щях да забравя… А кой ти е най-силният спомен от Англия?

- Освен градината – това е, че отидох да видя Abbey Road, там където е записан последният албум на The Beatles!

 

Един коментар

  • Стела

    Браво, показвайте повече такива българи!
    Браво и на момичетата :)
    Наградата е равностойна на Олимпийска титла!

*