Енсо в японската калиграфия и дзен

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат – „Granta“, „Литературен вестник“, „Съвременник“, „Страница“, „Факел“, „ЛИК“ и др. Издадени книги – „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (стихове, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“). Член e на международна организация „The Haiku Foundation“. Носител е на първи награди от конкурсите – за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс „Cherry blossom“ (2011). През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Негови хайку са публикувани в издания като „Simply Haiku“, „Whirligig“, „Sketchbook“, „The Heron’s Nest“, „Мodern Haiku“, „Notes from the Gean“, „LYNX“, „Naiku Heute“, „Asahi Haikuist Network“, „The Mainichi Daily News“, „World Haiku Review“, „Frogpond“ и др., част са от международни антологии и сборници. Текстовете му са издавани на английски, немски, френски, испански, италиански, японски, руски и унгарски езици. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г., и на много други инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.

Енсо е символ на кръга в японската калиграфия и е важен символ в Будизма. Той представлява абсолютната празнота и едновременно с това абсолютната цялост на Вселената.

Енсо представлява и универсален символ на цикличната природа на съществуването, както и визуален израз на Харт Сутра (Сърдечната сутра), “Формата е празнота и празнотата – форма”. Използва се, за да ни напомня да изразяваме себе си с елегантност докато наблюдаваме всеки момент, развивайки сила, усърдие и интуиция за постигане на просветление.

Символизира просветлението, силата, елегантността, Вселената и празнотата; може също да символизира японската естетика сама по себе си. Като “израз на момента” то често се разглежда като форма на минималистично експресивно изкуство.

В дзенбудистското рисуване енсо символизира момента, в който ума е свободен да остави тялото/духа да твори. Нарисуваният с четка кръг обикновено е направен върху копринена или оризова хартия с едно движение и няма възможност за промяна: той показва изразителното движение на духа по това време.

Дзенбудистите “вярват, че душата на художника е изцяло извадена на показ в това как той или тя рисува енсо. Само човек, който е умствено и душевно завършен може да нарисува истински енсо ежедневно като вид духовно упражение.”

Енсо често се описва в различни форми, структури и плътност, изразявайки вътрешното състояние на майстора, който калиграфира. Прави се внимателно с един замах и рядко се получава перфектен кръг.

Красотата на всяко енсо се крие в отличителните белези, които калиграфът успява да изрази. Едно енсо не е просто самата линия или кръг, а и вътрешното пространство като по този начин се подсилва идеята за дуалността на празнотата/цялостта на живота:

“На един дъх, стани Буда!”

Енсо може да се види на корици на албуми и книги за shakuhachi (шакухачи). Те могат необичайно да наподобяват бамбуковия корен на шакухачи. Точно както свирещият на шакухачи се стреми да постигне просветление с един-единствен тон, Дзен калиграфът може да го направи с един-единствен кръг.

Енсо обикновено се състои от четири части: кръг, надпис, подпис и hanko(печат на името). Може да се започне от която и да е част на кръга (повечето започват от долу, от ляво) и може да се изрисува по или обратно на часовниковата стрелка. Енсо са неперфектни, точно както и хората, които ги рисуват.

Могат да бъдат нарисувани с един или няколко замаха. Плътността на цвета на мастилото може да варира или да избледнява със завършването на кръга. Боята или материалът може да бъде във всеки цвят или комбинация от цветове.

Енсо понякога дори не е окръжност! Едно известно триъгълно от калиграфа Фукушима Кейда се появява с описанието “Дори това е кръг”. Енсо представлява състояние на ума в момента на създаването му. Могат да бъдат спокойни или да съдържат огромна енергия. Никои две енсо не си приличат, точно както никои два тона на шакухачи.

Надписът обикновено се поставя отстрани, но може да бъде навсякъде, включително и вътре в самото енсо. Може да е на японски или който и да е друг език. Традиционно, надписът е цитат от будистки текст или коментар.

Някои Дзен калиграфи изобразяват нещо ежедневно, като поничка например с надпис като “Ямммиии!”; има и хумористични надписи като “Какво е това?” Това ни напомня да не се вглъбяваме в анализиране на идеята, а да се наслаждаваме на момента.

Знакът на надписа може да засилва чувството, което дава кръгът. Съществува също и традиция да се рисува картинка в самия кръг като например сцена от притчите за десетте бивола (осмата притча се изобразява като енсо) или рисунка на бамбук.

Съвети при рисуване на енсо: Слушайте дъха си. Седнете изправени и вижте енсо в съзнанието си преди да докоснете хартията с четката. Не спирайте след изрисуването на кръга, а довършете всички елементи на енсо наведнъж.

Понякога несъвършенства или грешки могат да сътворят най-доброто енсо. Започнете издишайки. Спрете когато допрете четката до хартията и грациозно вдигнете четката когато приключите. Четката се държи изправена.

Енсо традиционно се рисува със суми или въгленово мастило и калиграфски четки. Но, ако не разполагатe с такива, всеки вид боя или четка биха свършили работа. Калиграфите се нуждаят от време, за да подготвят мастилото, използвайки клечка за мастило и камък, които помагат да се успокои ума.

Майсторите на енсо

През 1707, един млад монах на име Хакуин видял непринудена калиграфия на стар Дзен майстор, която страхотно му въздействала. Въпреки че неговата калиграфия изглеждала по-лъскава заради интензивната му практика с четката, било му до болка очевидно, че неговата работа не изразява неговата вътрешна осъзнатост. Хакуин видял, че до изображението пишело:

Блести добродетелта – уменията са несъществени.

Той изгорил четките си, положил двойни усилия в практикуване на Дзен и не посегнал към калиграфията сериозно още четиридесет години. Изкуството в Дзен произлиза от тази традиция: години на дисциплина и медитация, търсене на пробуждането и просветлението. Дзен изкуството остава жива традиция и до днес, въпреки че има силни и дълбоки корени в миналото.

Един от най-големите майстори на енсо е Енжи Торей (1721-1792), който прави много за популяризирането на енсо сред дзен монасите, като начин на изразяване и достигане на пустотата.

Най-ранният пример за енсо е на Ранзан Шориу (1718-1797). Още като много млад, той имал голямо желание да стане монах и учил при един от най-вдъхновяващите учители по онези времена.

Ранзан бил прочут със своето преподаване и състрадание. Бил от голяма помощ за хората през гладните времена Теммей. Неговото енсо било съпроводено с надписа:

Вселената се забавя. Навеждам глава.

Не всички интересни творби принадлежат на известни хора. Дзен рисунките често се подписват с възрастта на художника. Често те са на твърде напреднала възраст, тъй като Дзен изкуството обикновено се създава след уединение.

Ако се сравнят рисунките на един и същ монах през различни години, лесно може да се види как тяхната Дзен осъзнатост се задълбочава с времето. Текстът към едно енсо на седемдесет и шест годишният Тоя гласи:

Всички мъдреци от десетте посоки са навлезли тук!

Една от техниките на медитация е да седнеш, вглеждайки се в собствените си мисли и след това, след изчезването на мислите чрез укротяване на ума и тялото, да се вгледаш в празнотата. Може би това има предвид Канкей Джомин (1876-1934) с калиграфията на своето енсо:

Извиси ума и не позволявай да се настани никъде!

Енсо фигурите са се правили като тип вълнуваща медитация, така че противно на конвенционалните калиграфи, които търсят разнообразие и оригиналност, тези калиграфи скицирали едни и същи фигури отново и отново, използвайки едни и същи по модел щрихи. Рисунките не само показвали качествата на художника, а също и уникалността на всеки момент във времето.

Енсо също е формата на луната, и много енсо, описват образа й, както това на Маней (1790-1860):

Кой може да каже, че сърцето ми е като есенна луна?

Има запазени текстове вътре в енсо изобразяващо луна:

Маймуната търси луната във водата,
преследвайки я безспирно до смъртта си.
Ако вместо това потопи ръката си в дълбокия извор,
чистата, ясна лунна светлина ще освети
Вселената.

По-често, енсо са празни във вътрешността, ето защо, посланията в тези два примера изглеждат даже по-силни. Натембо (1839-1925):

Във въртящия се кръг на живота сме родени.
Човешкото сърце, също, трябва да се пази винаги
Кръгло и цялостно.

Енсото на Исан Шинко (1740-1815), съдържа в центъра символа на сърцето:

Запази себе си здраво концентриран тук вътре
и нищо не е в състояние да те разруши.

Дзен изкуството често комбинира думи и рисунки по начин, по който ни загатва по-дълбок смисъл. Може би този цитат за преживяване на просветлението на Омори Рош ще ви даде някои допълнителни идеи за истинското значение на символиката на енсо:

“В точния момент, ще можеш да пробиеш през състоянието на небитието. Ще запазиш тази осъзнатост заради нещо и ще знаеш с цялото си същество, че си в центъра на абсолютното небитие, в центъра на безкрайния кръг. Да бъдеш в центъра на безкрайния кръг в тази човешка форма е да бъдеш Буда. Спасен си от началото. Ще знаеш всички тези неща със сигурност.”

Назаем от http://www.public-republic.com/ с разрешението на автора.

 

Няма коментари

*