Срещу стената

Бъдещето принадлежи на онези, които знаят мястото си и са открили собственото си призвание. Това са хората, пред които стената не е пречка, а малко препятствие по пътя към победата.

Обикновено, когато чуем думата стена буквално, ние си представяме висока, обикновено каменна или тухлена ограда. В преносен смисъл думата тълкуваме като пречка, преграда или препятствие. Ако обърнем поглед към историята ще видим, че стена е поставяна и за съжаление все още се поставя, и в буквален, и в преносен смисъл. Пример за буквалност е Берлинската стена, която впрочем можем да тълкуваме и в преносен смисъл (още преди тя да бъде построена „преминаваше“ и „разделяше“ Германия).

Не бих искала да наблягам на исторически събития, по-скоро смятам да покажа стената, пред която попаднах аз… Тази на дискриминацията.

От съвсем мъничка исках да покажа и докажа, че съм различна от преобладаващия “обществен образ“ на ромите в България, като хора с ниско образование, често без работа, мизерни условия на живот и лоша хигиена. Първоначално срещнах доста трудности, децата ме отбягваха и обиждаха. Бях едно малко разстроено момиченце, което се беше свило в себе си, което не разговаряше с никой и седеше само на чина. Огорчена и наранена бързо реших да се предам, не исках да уча, не исках да ходя на училище, но благодарение на семейството ми, което беше силно мотивирано да уча и един ден да стана „Човек“ – продължих. Въпреки всички трудности и материални, и социални аз не се отказах… Постепенно започнах да уча, оценките ми бяха добри. Учителите ме обичаха и ценяха, даваха ме за пример, а аз имах нужда точно от това. Тогава децата започнаха да общуват с мен и аз разбрах, че тази промяна се дължи именно на знанието, и че то е изходът от този лабиринт. Започнах да се изкачвам по стената нагоре към мечтата си, да търся и откривам, да любопитствам и споделям новите си открития. Вървях по необятния път на знанието, обичта и мечтите, и търсех истинските неща със сърцето си! Съзрях красотата на общуването, приятелството, вниманието и доверието. Започнах да живея в един приказен свят изпълнен с приключения и чудеса – светът на знанието и мечтите! В него аз се чувствах свободна, намерих широки хоризонти и възможности за развитие и прогрес. Този приказен свят аз съзрях зад стената… Там открих мечтаната свобода, приятелството и доверието, което ми бе така нужно, за да успея да „разруша“ моята фикционална стена. Зад тази стена аз виждам мечтата си за промяна, за хармония и единство. Минавам не просто през спомена, а през ясно виждащите одухотворяващи очи на детето, където изчезват различията между действително и приказно, между някога и сега, между сън и наяве.

Стената е перипет, разделящ двата свята: реалния и вълшебния. Опозиция между красиво и грозно, добро и зло, реално – вълшебно. А зад нея е светът на мечтите, на приказното начало и хармонията, на знанието и свободата.  Не искам обаче да се бърка свободата със свободия. Аз мисля, че истински свободен е не този, който извършва всичко, което желае. Тъкмо обратното, такъв човек не е свободен. Страстта към преяждане, препиване и блудство толкова дълбоко поробва човека, че го превръща в напълно зависимо същество, безсилно да се освободи от пороците си. „Свободните“ хора трудно се лекуват от „свободата“ си. Истинската свобода според мен  е душевната.

Аз мисля, че човек трябва да познава вътрешният си свят и да се стреми към неговото външно реализиране. Хубаво е да увеличим кръгозора си от знания, да се научим да „работим“ освен за своето собствено благо, но също и за това на другите.

Мисията на всеки е да остави своя следа. Това е което осмисля и дава удоволствието… И си мисля, че когато си обграден от хора, които те подкрепят и насърчават, дори и най-малкият ти напредък и победа ти дава страхотни сили и не позволява да се обезкуражиш. Натрупаните знания, уменията да променяш заобикалящия свят към добро изравнява хората от към престиж и място в обществото, различията по кожа, религия, и обичаи фигурират понятието Човек в смисъла на индивидуалната пъстрота.

Днес мога да кажа, че съм постигнала своята детска мечта, намерих исканото, търсеното отношение към мен и така успях да разруша невидимата стена, която бе пред мен. Получих  необходимите знания, научих се да бъда силна и самостоятелна, да бъда независима и да се справям сама, научих, че е важно да съм честна и трудолюбива, да съм щедра и да давам на другите безкористно, да съм емоционална и открита, да ценя душевната свобода, справедливостта, мира и хармонията. Аз съм силна и вярвам в себе си, не се предавам и знам, че мога и успявам. За мен успехът няма етнически оттенък – той стъпва върху знанието. Той е пътя, който младия човек трябва да извърви, за да се реализира в социален и в професионален план.

Истинската свобода не идва, докато не престанем да доказваме свободата си. Нека бъдем свободни! 

Есето на Ани Рускова Филипова – Каменова е едно от отличените в конкурса на онлайн платформата provo.bg за есе на тема „Срещу стената“. 

Ани Рускова Филипова – Каменова е от град Враца, на 28 години, студентка в 3 курс на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Филиал Враца. През 2014 г. е отличена с приза „Студент на годината – 2014″ – в сферата на хуманитарните науки. За есето си „Защо избрах учителската професия“ печели 1-во място. В момента е доброволен учител в ОУ „Васил Левски“ – Враца, на деца, които изпитват затруднения.

Няма коментари

*