Александър Мануилов: И зад нея остана една черна дупка

Александър Мануилов е писател, сценарист и драматург, работил като журналист за Ройтерс и BusinessWeek България. Възпитаник на НГДЕК, София. Магистър по теория на литературата от Софийския университет; специализирал в Карловия университет, Прага, и после в НБУ – кинодраматургия. Първата му книга „Филм” получава наградата на гилдията на българските писатели за най-добър литературен дебют през 2005 г. Първото му драматургично произведение “United Shapes of Bablylon” влиза в официалната селекция на Пражкото квадриенале през 2007 г. и е поставено в чешката столица. През 2008 г. публикува втората си книга, този път в Берлин (Language Ideas, On the Nature of the Linguistic Sign in Course of General Linguistics of Ferdinand de Saussure, Berlin 2008, VDM Verlag). През 2009 г. пише сценария „Кой е този град?“. През 2010 г. пиесата му „Невидимият” е представена като четене/арт-видео пърформънс в Софийска градска художествена галерия. Следващата година Александър участва като драматург в международния пърформънс Third Act: Water Stories в Прага (като част Пражкото квадриенале 2011 г.) и също води драматургична работилница в театър Сфумато, София, по пиесата си „Голямата сестра”. Превежда текстове от английски (единият от които за програмата на Националния театър в Лондон Best British Theatre Broadcast Abroad). Един от сценаристите на документалната поредица „Това е България“. Драматург на представленията „Одисей и сенките“, поставено на голяма сцена в НАТФИЗ, и детския спектакъл „Храброто куче“ в Театъра на Нов български университет. Пиесата му „Next!“ е поставена в Балтимор, САЩ, през юни 2012 г. от Lindsey Barr. Моноспектакълът „Черен Петър“ е с номинация за годишните награди за драматургия, Шумен, и е поставен в „Сфумато“ като част от селекцията на втория Фестивал за свободен театър, София, 2012 г. Член на Асоциацията за свободен театър, един от организаторите на първия Фестивал на свободния театър в София, ноември 2011 г.

Какво според теб изкара хората на улицата?

Усещането за несправедливост, което може да бъде разпознато на всякакви нива в обществото ни, както и едни конкретни действия на хората в Парламента ни, които показаха, че не се съобразяват по никакъв начин с мнението и желанието на повечето граждани. Става въпрос за почтеност, справедливост, за действително представляване на интересите на гражданите.

Протестите очертаха една разграничителна линия, какво стои от двете й страни?

Би било много едностранчиво, ако кажем, че от едната страна стои мафията, а от другата – гражданите. От едната страна били корумпираните политици, които са едновременно поддръжници и протежета на мафията, а от другата страна стоят абсолютно съвършените, чисти като сълза граждани: това би било най-лесно да се каже. Но не е така. От двете страни стоят най-различни хора. И в политиката има такива, които нямат вина за това, което се случва, както и сред гражданите има хора, които са платени по различен начин и са с различни цели и интереси в тези протести. Наблюдавахме на няколко пъти как хората сами разпознаха провокатори между себе си и ги отстраниха. Интересното беше, че и самите провокатори не се възпротивиха и напуснаха. От двете страни имаме всичко възможно, това е България, пълноцветна картина на обществото ни.

Мислиш ли, че вече можем да говорим за развитие на гражданското общество в България? 

Гражданското общество не се състои само в това да излезеш на протест веднъж, не се състои и в това просто само да излезеш на протест. Гражданското общество трябва да е организъм, способен да провежда диалог между отделните си представители, за да стигне до идея какво концептуално трябва да променим в начина на взаимоотношения, непрекъснато да бута напред идеята как да направим държавата си по-добро и справедливо място за живеене. Това нещо се случва за много време, не е достатъчен месец, за да кажем дали го има или не. Гражданското общество следва да е фактор, който е жив и буден при всяка несправедливост в държавата и той трябва да реагира незабавно на всеки удар, на всяка грешка, която управляващите правят.

За съжаление през последните години имахме много случаи, при които трябваше да бъдем на улицата, а не бяхме, така че – пак за съжаление – ние нямаме достатъчно историческа перспектива за да кажем, че гражданското общество се е случило, но то със сигурност се развива. Надявам се да не умре след тези протести, защото те са само началото на един процес.

Протестиращите искат промяна, промяна искат и много други хора, но готови ли сме за нея?

Надявам се да сме готови. В ситуация сме, в която нямаме какво да губим. Много неща в държавата са изчерпани и би трябвало да приемем промяната като стъпка към по-добро. Хубаво би било обаче тази промяна да се дискутира широко – каква би трябвало да бъде, защото има едни хора – политолози, социолози, които смятат, че само те са компетентни и промяната трябва да се случи така както те я искат и виждат, а другите хора, които примерно затварят компоти на село – те не разбирали от политика и не трябвало да взимат отношение. Това е много погрешно, защото промяната ще касае всички и всички трябва да участват в нея. Вътре в това общество сме много различни хора. Субекти, с различни мнения сме, но можем да почнем диалог, трябва да говорим.  Ако успеем, ще направим промяна в добра, правилна посока, но ако промяната се прави само от определени групи хора, и има отсъстващи или игнорирани, то тази промяна отново ще обслужва само определени групи от обществото ни и истинско излизане от кризата няма да се случи.

Мислиш ли, че е необходима промяна в обществения договор?

Абсолютно, трябва да се преразгледат принципите, по които се сключва обществения договор. Ето вижте, всичко тръгва от най-висшия орган в нашата държава – парламента. Той би трябвало действително да представлява гражданите си, в България за съжаление не е така. Вие пускате някаква бюлетина, на която има написани 15 или 50 имена, не сте сигурен, кой от тези е Вашият представител, и когато той отиде в парламента той не гласува, както е обещал пред Вас, а „по съвест“. Вие примерно сте избрали социалист, той обаче след няколко дни в Народното събрание претърпява катарзис и става десен интелектуалец като започва да гласува по тотално различен начин от това, което е говорил в политическата си кампания и вие като гражданин, който е дал гласа си за него, нямате никаква възможност да реагирате на това. Трябва да чакате 4 години и да гласувате за друг човек, но този, който ви е подвел, може да се кандидатира в друг район, където не го познават и отново да подведе други хора. Сега гражданите са с вързани ръце и нямат никакви гаранции, че някой реално ще ги представлява. Самата Конституция казва, че народните представители са представители на всички граждани, което е фактологически абсурд, защото как един представител може да представлява всички (противоположни интереси в страната) не е ясно. Има много други подобни недомислия в основния закон и в избирателния кодекс също, които трябва да се променят, за да може нашите народни представители наистина да станат хора, които са посочени да свършат определена работа, а не привилегировани, които са избрани просто само за да имат власт и да царуват.

Необходима ли е промяна в Конституцията и необходимо условие ли е това за да вървим напред?

Аз засегнах проблеми на представителността, които идват от Конституцията, така че – да, необходими са промени, трябва да се уточни ролята на народните представители, да се създадат повече механизми, посредством които гражданите да оказват влияние върху своите избраници. Това е абсолютно нормално. Както собственикът има изисквания към мениджъра, който назначава, и ако мениджърът не се справя – той бива освободен, така и гражданите трябва да могат да освобождават тези свои избраници, които не са отговорили на очакванията и не спазват обещанията си. Гражданите трябва да могат да изискват отзоваване и това е много важен механизъм за граждански контрол, върху най-висшите ни представители. Това обаче не е необходимо да се случва с Велико Народно Събрание, защото тези неща могат да бъдат променени и с обикновено народно събрание с 2/3 мнозинство.

Аналогични протести имаше и в Бразилия и Турция, но там протестите много бързо ескалираха. По-интелигентни, по-търпеливи, или по-страхливи сме ние?

Не бих могъл да сравнявам хората въз основа на техната нтелигентност, страх или търпение. При нас фактор е, че полицията не предприе репресивни мерки, както се случи в Турция, ако беше предприела ситуацията може би би била подобна на тази в Истанбул. Не ми се иска обаче да си представям такава ситуация тук, защото това, което се случи там, не е добро и не трябва да се появява никъде. Има значение и позицията на кмета на София: протестите са официално разрешени в един много голям периметър в центъра на София и за голям промеждутък от време.

Паднаха ли маските?

Много маски паднаха. Много хора вече видяха примерно кой е Волен Сидеров. Видя се какво има предвид Станишев, когато казва „прозрачност“. Видя се какво означава за Пламен Орешарски „програмен кабинет“. Видя се по принцип, че политиците ни не вярват думите да имат значение. Още по-лошо: видя се, че те не вярват дето и делата имат значение. Дори след началото на протестите, те продължиха да вършат невъобразими кощунства. Маската падна и зад нея остана едно нищо, една черна дупка. Черната дупка на алчността, която съществува единствено, за да се храни с материя от всичко, които мине близо до нея.

Как оценяваш медийната среда и къде отиде журналистическата етика?

Наскоро Асоциацията на европейските журналисти направи едно изследване, между 140 журналисти от България и резултатите ясно показаха, че има опит за влияние върху журналистиката, като не може да се говори за независимост. Още по-малко в медиите на Делян Пеевски, които категорично заемат определени позиции на дезинформация.

На мен също ми се е случвало, защото аз съм и журналист на свободна практика, мои статии да не бъдат приети заради съдържанието си, знам и за случаи, в които в определени медии има забранени теми, чувал съм и за сплашвания на журналисти, така че никак не ни е добра медийната среда. Колкото до журналистическата етика тя зависи от много години традиции и не се появява сутрин на закуска, ей така! и да се събудиш по-етичен. Надявам се това да се подобри във времето, то зависи и от публиката в голяма степен, защото тя си купува и чете зависими вестници и списания и така дава пари на зависимите медии, като по този начин изтиква в ъгъла прохождащите независими.

Корупцията е прояла всички устои на институционалността, на какво да стъпим?

В момента има много малко неща, на които можем да стъпим. Можем да стъпим на един малък, но видим ентусиазъм от страна на гражданите, на желанието им да участват, на останалата почтеност в хората като ресурс. Има надежда и тя е в поколението между 30 и 40 години. Това са хората които работят и градят професионално развитие, не са били в ДС, не са обременени с товар от тъмното минало на доносничеството, с по-прагматично отношение към реалността са и това какво мислят те в момента е от изключително важно значение, това, което те могат, също е от изключително значение. Това са професионалисти в различни области, реализирани добре и те именно изразяват гласно волята си сега и искат да бъдат чути. Чуваемостта е другото, върху което трябва да стъпим, трябва да се научим да се чуваме без посредници за да няма изопачаване на посланията. Да стъпим на принципа за справедливостта и да взимаме решенията въз основа на това. Да оценяваме всички възможни промени и решения на проблеми от позицията на това доколко са справедливи, а не на някакви псевдо-практически аргументи. Често ни казват: „ами това, дето го искате, е много хубаво, ама е много скъпо. Ц.Ц. Не може.“ Ето това не е критерий – истинският критерий е справедливо ли е решението и – ако да – то трябва да се предпочете. Защото после – в дългосрочен план евтините несправедливи решения излизат много по-скъпи. А пребоядисването на Евксиноград може да почака.

„Съединението прави силата“ пише на герба ни, но знаем ли как да се съединим?

Можем и трябва да се съединим като осъзнаем различията си, като зачитаме различията си, като се отнасяме с респект към всички онези, които мислят в посока подобряване на ситуацията. Само така е възможен общонационален разговор за това какво може да се направи,който да включва максимално пъстри хора от целия спектър, не само политически фигури.

Посоката, която трябва да поемем като общество и какви трябва да бъдат следващите ни стъпки?

Посоката е към образование, включително политическо и гражданско, защото в момента в образователната ни система гражданските права и свободи не се изучават, не се обсъждат, учениците завършват средното си образование с различни формули по математика, химия…, които никога после не им влизат в ежедневна употреба, разбира се ако не са съответно математици или химици, но не знаят фундаментални неща за държавното ни устройство, изобщо нямат представа от философията на функционирането на държавата. Ако това не се промени, ние никога няма да можем да проведем широк диалог вътре в обществото, защото ще си говорим както слепия с глухия, без да се виждаме и без да се чуваме. Това обаче е един продължителен процес, той не може да се случи за месец-два, дори и за 2 години, най-рано след 10-20 години можем да разчитаме на подобрение, но един държавник не може да си позволи да не мисли в тази посока. Един държавник не може да си позволи да не мисли в мащаб и в перспектива.

И другото е да дадем повече права на гражданите и механизми за контрол над хората с властови позиции, включително и в съдебната система, която в момента е абсолютно неконтролируема. Както виждате в момента тя действа единствено, за да направи невъзможно влизането на големите престъпници в затвора. В това отношение всички хора с юридическо образование в България в позиция на власт са големи морални длъжници на обществото ни, защото най-опитните от тях показаха умело на всички останали как духът на закона няма никакво значение и как буквата може да стане по-важна от него. Този модел на действане се възприе от политическата класа в България – защото духът на законите може да ги задължава да работят за благото на страната, но няма точните букви, които да кажат как това става и ако не става – какви са последствията за тях. Ето затова посоката е на формулиране на тези много конкретни букви от законите.

И тях трябва да поискат да ги формулират гражданите, които нямат намерение да стават народни представители. Защото всички, които ще искат да влизат във властта, естествено ще желаят да имат по-малко ограничения за себе си.

Както виждате: трудна работа. Но сега сме в такава ситуация, че нищо половинчато няма да доведе до нищо добро.

През 2011 г.  Александър Мануилов се отказва от традиционния начин на публикуване и създава сайт, където качва творбите си безплатно http://www.manuiloff.com

 

 

Няма коментари

*