БИО-то на храната

Десислав Капламаджиев е роден във Варна, завършва II МГ „Д-р Петър Берон“ през 1993 г. , от там са му и най-добрите приятели, с които поддържа редовен контакт, винаги е бил с ограничени финансови възможности по наследство, а като наследство е и възпитанието, че парите нямат стойност и човек трябва да се развива и да работи за изграждането си, а не за хартии. Служи 1 1/2 г. в секретно ракетно поделение – редовна военна служба, след което завършва медицина във Варненски МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“. Специализира съдова хирургия във Варненската УБ „Св.Марина“ и след 3 г. заминава за Япония, където защитава Докторантура в областта на стволовите клетки от костен мозък. Завършва докторантурата и продължава специализацията си в областта на кардиохирургията. Понастоящем работи в София, в  УМБАЛ „Св. Анна“ (бившата Окръжна болница) в клиниката по кардиохирургия. 

 

БИО-то на храната?

Храненето е неотменно ежедневие. Подробностите около храната, преди да седнем на масата чисти и спретнати, притеглени от здравословен апетит и божествено ухание са… удивително сложни и противоречиви.

Биологията на храненето включва усвояването на хранителните компоненти в енергиен еквивалент и разпределението им за развитие, изграждане и поддържане на състоянието на живот. На практика, то е в основата на всяка една биологична и надбиологична функция на индивида и характеризира живота – от началото до самият край. Храним се за да живеем, живеем за да се храним.

Quod me alit, me extinguit.

Преди да стане таглайн за обществата на булимиците, тази фраза има смисъл по отношение на храненето на съвременният човек. До голяма степен тя символизира наблюдението, че в наши дни храната от източник на здраве, хармония и удовлетвореност се превръща в средство за манипулация, печалба и в крайна сметка заболяване и смърт.

Еволюцията на социума оптимизира досадните подробности по осъществяване на ежедневните нужди – нормално, така стоят нещата и по отношение на храната. В страни от здравословният мързел на всеки нормален човек, като движещи сили в тази посока се представят – потенциалната възможност да се реализира време за индивидуално, надбиологично развитие и глобално – като неотменен ресурс за оптимално възпроизвеждане. Разкачени от нуждата да ловуваме храната си видиш ли – имаме повече време за духовност и за нас си, а оставяйки производството на храна в селскостопанският двор – направо решаваме въпросите със световният глад и разделението на труда. Фактите, трънливи и озъбени обаче са на друго мнение.

Ново и модерно?- Не съвсем!

„Органичното“ движение в земеделието възниква 1940, като отговор на индустриализацията на селското стопанство и въвеждането на неприемливи според някои, методи за производство и отглеждане на растителна и животинска храна. Лорд Нортбърн (Lord Northbourne /1896-1982/) визионер, агроном и писател пръв прави връзката между индустриалната революция и модерните болести на обществото произтичащи, метафорично казано – от прекъсването на връзката със земята и нарушаване на основните закони на живота. В наши дни съществуват стандарти за органично земеделие във всички големи общности по света и въпреки това първоначалната идея на г-н Нортбърн остава забулена от лъскави лога и шарени витрини в био-секции на молове. Последните, внушаващи мнимо благополучие, вместо знание и развитие подмолно и методично ни отдалечават от здравето, защото то е резултат на навици и осъзнаване, а не просто на марка и възможност. Старата максима, че всичко в крайна сметка опира до човешкият фактор илюстрира ставащото – продавача бизнесмен залага на лъскавата страна – мода, брендинг, уникалност, благополучие – все слуги на егото на купувача и волю-неволю той пада жертва на желанията си.

Накратко

Няма начин пътя към здравето и просперитета да е сляп и глух. Развитите икономики произвеждат толкова органик и конвенционална храна, че тя е в излишък. Бизнеса използва всички физиологични и психологически несъвършенства на „човеците“ и хората отговарят …, никой не е съвършен. За да има излишък – био, органик или конвенционален, метода работи. Храна има в изобилие, а има болни и недохранени и те в никакъв случай не са жертва на ГМО, минерални торове и пестициди, а на най-безпощадният хищник на планетата – homo sapiens.

 

 

Няма коментари

*