Всичко се връща

Те идват да си вземат онова, което е било ограбвано през вековете от колонизаторите.

Алжир, Сирия, Либия, Тунис, Гвинея, Мали, Сомалия, Ливан, Кения, Того, Намибия… Много са. Подчинени, крадени, експлоатирани. Тези хора, както и ние, българите, имат историческа памет. Европа днес се опитва да се помири със своята съвест, като се оправдава, че е искала да цивилизова този свят. А той е бил хармоничен и без нея. В природата няма дисхармония. Тя се създава само от хората.

Дисхармонията, която алчността на колонизаторите причини на страните от Африка (и не само, да не забравяме Индия), направи тези хора бедни. Докато белият свят произвежда оръжия, поглъща скъпи деликатеси и носи Прада, другият се бори с глада. Нима войните, които днес се водят под предлог, че им помагат да станат демократични, не са войни за влияние и ресурси?

Никоя несправедливост не остава ненаказана. Дори когато е маскирана като добро намерение, като урок по светско живеене, рано или късно съзнанието на крепостния се пробужда за истината.

Това е просто една различна гледна точка. Но ме кара да се замисля, когато говорим за цивилизация, а тя е изградена върху ограбването богатствата на други държави, дали пък не ни се връща…

Един пример, за който се сетих в  тази връзка – през 1850 г. французинът Огюст Мариет е изпратен от Лувъра в Египет, за да издирва древни свитъци за музея. Тогава, съвсем случайно, открива Серапеума в Александрия – Алеята на свещените бикове (Апис, Бухис и Мневис). В продължение на четири години Огюст Мариет прави археологически изследвания в Египет и изпраща всички находки в Лувъра, за което е бил обявен за куратор. Чак  през 1958 г., след като е провъзгласен от египетските власти за изследовател на древността, той започва да се бори за оставането на находките на територията на Египет. Историята е много интересна. Но по-важното е, че много исторически богатства са били докарвани в Европа, често без съгласието на държавите, чиято собственост са. Иначе казано, Лувърът не би бил това, което е, при друга политика на „цивилизования” свят.

Подобна е и историята с Розетския камък, открит от наполеонов войник. Камъкът по-късно дава възможност на Франсоа Шамполион да разчете египетските йероглифи. През 1801 г. французите предават този камък на англичаните, заедно с много заграбени ценности, защото са победени от англичаните. На територията на Египет – битка за влияние и собственост върху чужди богатства. Днес камъкът се пази в Британския музей и е най-посещаваната атракция. От която печели музеят, а не Египет. Или греша?

С написаното не искам по никакъв начин да оправдая тероризма и убийствата. Но смятам, че трябва да изследваме причините за този тероризъм, възникването му, кой го снабдява с оръжие и и т.н. Само тогава ще можем да се борим с него. Тази информация обаче надлежно се крие или изопачава.

Париж е почернен. Но е почернена и цялата човешка раса. Няма значение как наричаме своя Бог, защото той е изначална любов и не ни казва да се избиваме помежду си, поради това, че го зовем с различни имена.

В този тъмен миг на човешката нецивилизация, виждам реклама по телевизията на играта World of tanks. Игра, в която се стреля и убива. Игра, която играят нашите деца. Сякаш Луцифер се е преобразил в невинна девица и убива наужким. И наужким се лее кръв и се рушат цели градове.

Ислямска държава не е причината. Тя е фанатичното кърваво следствие. Отговор на действията на онези, които запалиха мирозданието заради своите икономически интереси.

Не, днес аз не съм Париж. Днес аз съм целия свят, който не желае повече човекоубийства. Историческата истина ще ни направи не само по-толерантни към другите култури и вярвания, но ще ни помогне да променим себе си, за да променим и света.

Ще ни развиват всевъзможни теории за причините за атентата. За да ни объркат и видиотят. И най-вече, за да ни накарат да мразим още по-силно. За да има още войни и още нови оръжия. А нещата са толкова простички.., човеците сме забравили да бъдем малки принцове с големи сърца. Бог да прости човечността…

Няма коментари

*