Някои размисли за медийната среда и хибридната война

През изминалите няколко седмици, на пръв поглед няколко, нямащи връзка помежду си събития, успяха да възпалят общественото съзнание в България и да катализират множество разнопосочни реакции в публичното пространство и най-вече в социалните мрежи. Кои са тези събития? На първо място дезинформацията (или по-скоро лошата информационна стратегия) по отношение на превенцията на чумата по овцете и козите от страна на Българската агенция за безопасност от храните, която роди множество неадекватни теории, които бяха подпомогнати и от различни хибридни източници. Не бива да пропускаме и заглавието на първа страница във вестник “Стандарт” след спечелването на Световния шампионат по футбол от Франция – “Африка ликува”, което поставено в крайно нетолерантната обществена среда в България представлява откровено стимулиране на расистки и ксенофобски нагласи. Накрая ще отбележим и две събития, които сами по себе си не биха могли да бъдат свързани, но всъщност затварят кръга – споделената над 16 000 пъти като фейсбук пост невярна информация за това как хърватската президентка се е отказала от множество финансови придобивки (а заедно с това е лишила от такива и администрацията) и завръщането на радио “Свободна Европа” за България след 14 година отсъствие.

Какво означават тези събития? Сами по себе си, те са част от един медиен и обществен пъзел, който формира среда, следващата сензационен, а не събитиен ред. Когато обаче в едно общество истината спре да бъде основна ценност, а бъде маргинализирана за сметка на информация, която би могла да сдобри представата за реалност и илюзиите (включително илюзорните страхове) тогава настъпва некроза на социалната тъкан. Вече почти пета година наблюдаваме трагично влошена медийна среда, която е мощно подпомагана от хибридни източници, но съществува не и без разрушената йерархия на традиционните медии. Неудобната истина от това е, че по този начин се променя не само качеството на информираност като се заменя с илюзията за познание и информация, създавайки паралелна (виртуална) реалност, а и поражда когнитивен дисонанс. Пораженията са масови.

Нека започнем по-отдалеч. С информационната революция на ежедневието технологизирането на познанието и общуването доведе до все по-радикално проникване на медиите в обществения и личния живот. Това е принципно нова ситуация – общественият дискурс днес изцяло се формира от електронните медии и това произвежда многопосочни ефекти – електронните изображения стават все по-привлекателни, виртуализацията на удоволствието, както и на игратадоминират. Светът нахлува в домовете не само като информация, но и като спектакъл благодарение на телевизията и онлайн медиите. Датският учен Томас Петит дори развива теорията, че целият петвековен период между изобретяването на печатната преса и дигитализацията на информацията е просто пауза в развитието на човешката информираност и свързаност. Той прави и смелото твърдение, че днес масовият човек мисли по много сходен начин със средновековния селянин – информацията идва, както при него, от клюки, слухове и разговори. Нещо подобно твърди и Дик Костоло, шеф на Twitter в периода 2010 – 2015 г.: “В Древна Гърция новините и информацията са се разпространявали на агората и всеки се е упътвал натам след обяд. Там, на градския площад, информацията се е обменяла без филтър и във всички посоки.” Това може да даде частичнообяснение за днешните откази от усложнен език и образи и все първичната визуална зрелищност, от търсенето на сензационен ред, вместо събитиен; упадъкът на усложненото е свързан с огромния информационен достъп на некомпетентни, а близостта на информацията произвежда когнитивния ефект на самочувствието за компетентност. Информационната революция демократизира едновременно достъпа до информация, свеждайки го до когнитивните възможности за съждение.Тези ефекти в историческия поток и липсата на “официализирана” йерархия на знанието разрушават структурираното знание за света.

Тази съвременна информационна ситуация създава възможността за провеждането на хибридни атаки, а обикновено хората (и държавите), които са обект на това въобще не допускат, че могат да бъдат жертва на подобни действия. Целите на подобни действия са да се постигне дълготраен ефект на объркване, дезинформация, както в обществото, така и в по-големи организации катоправителствата. Много често това става със съучастие на местни медии, които подпомагат тази стратегия и отричат, че са жертва или, че въобще съществува подобно въздействие. Хибридната война по същество винаги започва като информационна война, а фалшивите новиниса само видимата част от тези стратегии за внушение, които се опитват да разпространяват манипулирани публични послания или да подменят реалния дневен ред с фалшифициран (виртуализиран).

От изброените няколко събития само едно е свързано с появата на нова медия, която няма местно финансиране или съмнителен собственик. Всички останали изброенисензации в началото на текста са част от манипулативна стратегия, в която се експлоатират колективни страхове в българското пространство. Съобразно съществуването на различни типологични ситуации, информационните кампании, които търсят сензационен ред (били те на територията на класическите печатни медии или социалните мрежи) работят на територията колективни митове, които са в по-голямата си част експлоатирани от българската тоталитарна държава преди 1989 година. Използва се засилена употреба на националистическа риторика – народ, наследственост, изконна земя, древност.Голяма част от тези кампании – както например опитът превенцията на чумата по овцете и козите от страна на Българската агенция за безопасност на храните, се полагат в директна конфронтация със Западния свят (виждан най-вече като заплаха в лицето на Европейския съюз). Своеобразната кампания активизира термини като българска земя, поминък, народ, противопоставя националното спрямо придошлото в лицето на заболяването при животните. Основната част от пропагандата е свързана с намирането на външния и вътрешен враг – външният враг е ЕС и неговата политика по отношение на бежанците (които са донесли чумата, според хибридната теория), а вътрешният враг е българското правителство в лицето на Българската агенция за безопасност на храните. Езикът, който използва кампанията носи характерната за народните приказки иносказателност, която трябва да аргументира тезите на хибридната теория.

Другите две кампании – акцията със заглавието “Африка ликува” открито се опитва да внуши не-европейският вид на френския футболен отбор, при това в среда като българската, която не се слави със своята толерантност. Заглавието предизвика вълна от възмущение, но не бяха малко и възторжените коментари. Докато вълненията около Колинда Грабар – Китарович всъщност бяха свързани с опита тя да бъде представена като своеобразен “справедлив президент”. Докато останалите акции се основават на негативни внушения, а и всъщност такива преобладават, хърватската президентка трябваше да бъде представена като “добрият пример”. Всъщност истината за нейното поведение като политик е доста далеч от всичко това, което беше описано. Бяха й вменени правомощия, които не притежава (като това да продава правителствените автомобили), а бяха изброени и административни длъжности, които не съществуват в Хърватия. Но сравнението с Колинда Грабар – Китарович и българската ситуация на хибридни атаки се свързва с една много по-дълготрайна линия и тя се изразява въввнушението, че България не може (или не й се позволява) да води независима политика, докато е пълноправен член на ЕС и НАТО. В този смисъл Колинда Грабар – Китарович (като откровен популист) трябваше да бъде противопоставена на българската политическа класа, която традиционно и на национално ниво виждаме като корумпирана. Ала не би. И докато се опитваме да схванем цялата картина на тази некротизирала обществена тъкан, която реагира само и единствено на скандали, е време да се попитаме не е ли въпрос на обществена хигиена да изискваме повече от медиите. А преди да изискваме повече от медиите, не трябва ли да имаме по-голяма лична отговорност към своите лични внушение и публични постъпки? Колективната вина е нещо, което съществува и България помни такива времена. Хубаво е да си ги припомня, за да не ги страда отново.

Няма коментари

*