Роберто Фильо: Най-доброто решение, което съм взимал в живота си е, че се върнах отново в Бразилия

И така. Казвам се Роберто Фильо и съм роден в Бразилия на 11 декември 1964 г, в град на име Нитерой, който е известен с най-добрата и въздействаща гледка към Рио. Разположен е на най-големия градски плаж в света, на второ място след Хонг Конг, Китай. След като живях 26 години в Ню Йорк, се върнах отново в Бразилия, най-доброто решение, което съм взимал в живота си. Обожавам Рио, за Рио една швейцарска агенция казва, че хората там са най-щастливите на земята и наистина срещаш щастливи хора навсякъде. Кариокас – така наричат хората от Рио, те са винаги усмихнати и готови да се забавляват, и как да не са? Навсякъде около тях е толкова красиво, градът със своята натуралност, създаден от Бога, планините са толкова елегантни и екстравагантни на вид.

Най-много се гордея с толерантността на бразилците, как приемат всекиго, приятелски и сърдечно. След толкова години в Щатите, където всеки има собствено мнение за това какво и кого харесва или не харесва, тук в Бразилия не съществува изолация или делене, всички съжителстват в перфектна хармония, тук нямаме „черен квартал”, „бял квартал”, или пък клуб на черните. Например ние не казваме – аз съм ирландец от бразилски произход или афро-бразилец. Бразилия е имигрантска държава в нея има европейци, африканци, евреи, араби, тук е най-голямото японско общество в света, след Япония и след нападението в Хавай на Перленото пристанище Бразилия става една от страните, в която идват най-много японци. Тук всички отиваме на плажа да празнуваме Нова година – независимо дали сме богати, бедни, средна класа, или черни, всички се обличаме в бяло и пием шампанско. Горд съм от това, че всички се обичат. Не се опитвам да кажа, че няма класово разделение, всъщност богатите са отстъпили пред бедняшките къщи на хълма в Рио, но споделят плажовете, футболния стадион…

Срам ме е от липсата на лидери, които да подобрят образованието в обществото на всички нива, от учителите – до условията в класната стая. Страна, която ще е домакин на следващите Олимпийски игри, би трябвало да се грижи и за образованието. Срам ме е от нашите политици, те сигурно са най-зле образованите и корумпирани хора във властта в света и същевременно взимат най-високите заплати, ако ги сравня със страни като Франция, Америка, Германия… Това е срамота. Те перат пари по всякакъв възможен начин, но благодаря на Бога за нашия нов президент, за когото аз не гласувах, но сега ме изненадва в много отношения. Дилма Русеф се опитва да намали тези ненормални заплати, а също и да въведе нови закони, които се борят и санкционират корупцията. Предполагам, че българската й кръв е за добро.

Имам много и разнообразни хобита, рисувам от 9-годишен, обичам да спортувам и когато си дойдох в Рио, се върнах към сърфа след толкова много години. Обожавам да го правя, действа ми терапевтично и релаксиращо да отида на prainha – най-доброто място за сърфинг в Рио. Музиката и танците са ми страст, планирам да стартирам лаундж съвсем скоро, обожавам хаус и електронна музика, смесени с трайб и соул, тази музика слушам, когато съм в Ибиза, моето най-любимо място след Рио в света.

По професия съм фризьор и съм се учил в най-добрата академия в Сао Пауло, след което заминах да се уча в Париж и специализирах в боядисване и смесване на цветове в L’oreal. Това ми осигури успех и в Ню Йорк, но кариерата ми пое в друга посока и се научих на хигургическо възстановяване на коса във Ванкувър, Канада. Сега имам собствена фирма в Бразилия, която се развива много добре. Умея да работя с хора, имам невероятно добре развито чувство за хуманност, могя да си говоря с абсолютно всеки човек – от цар до слуга, с уважение и почит. Имам умението да направя всеки човек, който е седнал на моя стол – доволен и щастлив, не само защото съм го направил да изглежда красив, но и успявам да разсея тревогите му, да разбере, че е благословен, че нищо не остава същото, че всичко се променя, и ако не си в болница, където да се бориш за своя живот, или на война, или в Хаити, тогава животът е прекрасен. Мисля, че фризьорите сме и много добри психолози.

Любимата ми книга е „Малкият принц” на Екзюпери, а любимата ми песен е the girl from ipanema, изпята от Deborah Cox и миксирана от Dj Ana Paula.

България – трима от най-добрите ми приятели в Ню Йорк се случи да са българи и имат същите латино черти на характера – забавни и приятелски настроени :)

 

Няма коментари

*