Родих се!

Всяко начало е утъпкан край и всеки край е забравено начало.

(Сун Зи Пян)

„Още малко! Потърпи! Не излизай. Хайде сега. Помъчи се, де… Напъвай! А не, почакай още! Може би утре… Няма да е днес, заспивай.“

Ето това слушах през последните месеци. Обърках се напълно. Ще излизам ли или завинаги ще остана голяма мечта с недоразвит потенциал?

Но най-после се родих. Крясъците и напрежението около появата ми бяха малко в повече, но съм абсолютно убедено, че заслужавам цялото суетене.

Сега съм любопитно. Кой ще ме види, какво впечатление ще оставя…

Суетно съм, пък и в предишен живот си спомням, че веднъж закусих с Нарцис и може би ми е повлиял. Интересно ми е какво ще ям и с какво ще ме обличат, но това идва от баба ми (по бащина линия), която е била брошура в скъп хипермаркет. По майчина линия всички са аристократи – афиши от Болшой театър, даже има слух в рода ни (по-скоро непотвърден), че самият Николай II е скъсал наш братовчед. Оттам идва любовта ми към изкуството. И към хайвера от белуга. Това са моите първи часове живот. Те са най-важните, защото ще предопределят Съдбата ми.

Родих се, за да служа. На Човека, а не на определен кръг от хора.

Дойдох, за да задоволявам и никога да не изневеря. На себе си на първо място.

Тук съм, за да Ви събуждам и PROвокирам преди изгрев и да погалвам косите, когато затваряте очи.

Това е моят PROщъпулник, на който аз хванах четкатамоливапалитратакомпютъраисториятанаазърбайджанновиятвогеднатюркоазенонамигващамида и един палет с Вашите сърца.

Усещам, че ме чакате и ще ме подкрепяте. Ще тръгнем заедно по един трънлив и неизвестен никому път.

Това е лошата новина. Но хубавата е, че може би ще видим рядък вид дърво. Или бръмбар. Че след завоя има спираща дъха гледка. Че разкървавените нозе ни учат на много повече, отколкото сигурността и меките подметки. Че камъните в живота ни могат да направят огън. И че Алиса хич не е била глупава, когато е скочила в заешката дупка, защото винаги там, зад ъгъла, има нова Вселена, която чака да бъде открита. Стига да имаш мъничко смелост, повече въображение и хипотетично да бягаш по-бързо от мечка, което пък винаги е било риска на трънлив и неизвестен път.

Еха, отнесох се, но все пак съм бебе, а на нас всичко ни е позволено.

Исках само да обявя раждането си и да пратя по една беззъба усмивка на всички. Оттук нататък започваме заедно.

Първи стъпки. Първи уроци. Първи бушон на главата и първо изядено ако, защото в реалността не всичко е (да кажа по модерному) гурме, но дори и този вкус след време ще се превърне в мил спомен, който ще си припомняме с блеснали очи (било то от умиление или от „Перно“).

Подкрепете ме и аз ще Ви се отплатя.

С Любов.

Защото това е единствената конвертируема валута в моя свят. А когато всички започнат да я използват, ще изчезне суетата, границите, невъзможното и религиозните обяснения на едно и също нещо.

И само тогава ще бъдем безсмъртни.

Уморих се. Ех, още съм бебе.

Сега ще затворя очи и ще се усмихна.

Усещам, че ни очаква а-гу, а-гу…а гуууд лайф!

 

Няма коментари

*