Бен Попов: Четете, защото само културата и духовността могат да спасят България!

Здравей Бен, разкажи ни кога и как „откри” Бразилия?

 Емигрирах в САЩ през 1997 г. , където се запознах с една бразилка, която понастоящем е и моя съпруга. С нея решихме да дойдем в Бразилия, да видим дали ще можем да се установим и живеем тук, оказа се възможно и така вече 13 години успешно пребиваваме.

Какви прилики и разлики намираш между българи и бразилци?

Много са общите черти. И двата народа обичат много да се веселят, да хапват вкусна храна и хубави питиета. Толерантно настроени са към чужденците, дружелюбни са, добронамерени и отворени към света. Разликите са обусловени от някои културни различия. Бразилците не могат да казват Не, бразилец може да си го мисли, но никога няма да ти го каже и ако не си свикнал на тоя тип изразяване, често се получават конфузни ситуации. Аз намирам това за лицемерно, а в исторически аспект една нация, която не може да казва Не, не може да бъде и борчески настроена. Ако нещо не им харесва, те никога няма да се изправят открито срещу него.

Бразилия си прилича с Русия  до голяма степен и двете държави са с огромни територии и природни ресурси, с големи социални контрасти, много богати хора и компании и същевременно милиони живеещи в крайна бедност?

И руснаците и бразилците са страшно горди, че са такива, без значение какво се случва в страните им. Знаят си проблемите, говорят за тях помежду си, но са големи патриоти и живеят със самосъзнанието, че са велики сили и навсякъде се веят флаговете им. Различното обаче е, че руснаците имат по-развито гражданско общество, събират се по публични мероприятия, митинги, протестират, докато в Бразилия не е така. Тук общо взето е всеки за себе си и не знам какво трябва да се случи за да излезе бразилец на демонстрация, аз такова нещо тук не съм виждал.

Разкажи ни една бразилска история?

Тъй като в момента сме в Карнавал ще разкажа как е започнало всичко. Карнавала в Рио е започнал в началото на 20′ти век по подобие на европейските аристократични маскени балове. Богаташите в Рио са си устройвали празненства с маски и костюми, но е нямало как да изключат чернокожото население, което в този момент живее в гета, защото робството вече е било премахнато и по този начин през годините се е получила тази смесица от африкански ритми и танци, и европейски бални костюми и маски , която цял свят познава като Бразилския карнавал.

Най-хубавата и най-лошата черта у бразилците според теб?

Най-хубавото у бразилците е, че без значение дали живеят в барака, на улицата или в голяма къща се чувстват щастливи. За лоша черта, споменах за това, че не умеят да казват Не, което намирам за лицемерно.

Чувстваш ли носталгия?  

 Аз не чувствам носталгия по България, изпитвам носталгия по определени събития и места, но не като цяло. Живял съм в България до двайсетата си годишнина в едно трагично комунистическо общество, което ми втълпяваше, че нищо не зависи от мен. По-скоро чувствам липсата на някои места и хора, при определени обстоятелства, но не бих нарекъл това носталгия, защото носталгията според мен е тъжно чувство, което те тормози, докато аз си спомням за нещата, за които говоря с добри чувства.

Какво е първото нещо, което те питат, когато разберат, че си българин?

Питат ме каква музика слушаме, какви храни харесваме, много бразилци знаят също и, че президентката им Дилма Русеф е с български корени…

На какво смяташ, че се дължи чувството на българина, да чака някой от някъде да дойде за да ни „оправи”?

Обяснявам си това с историческото минало и най-вече с изминалите 45 години тоталитаризъм, в които на поколения българи им беше втълпявано, че нищо не зависи от тях и, че животът им е предначертан от Партията. Беше ни втълпявано, че сме малка държава, че сами не можем да се справяме и, че „големият брат” ще се погрижи за всичко, било то Русия или впоследствие САЩ. Ако сравним България и Холандия например ще видим, че ние сме близо три пъти по-големи по площ, а същевременно те са близо три пъти повече по население, както и с три пъти по голям БВП на човек от населението!? Мисля, че това е достатъчно показателно за това, кой какво може…

Как ще коментираш негативните кампании на някои страни от Европа срещу българските емигранти?

Мисля, че това са медийни кампании, медиите целят да достигат до повече хора и да се продават, лошото е, че е за сметка на имиджа на държавата ни. Въпреки, че повечето нетолерирани прояви из Европа са дело на представители на малцинствените ни групи, по света хората не правят разлика между българин-ром, български турчин и т.н, за тях всички са българи. Отделно, в исторически план погледнато имаме и някои народи -„недоброжелатели”, още от времето на Османската империя, например, англичаните не ни обичат. Другото, което искам да изтъкна, е че има и голяма доза тенденциозност, защото поляците правят точно това, от което англичаните се оплакват от българите и румънците, обаче Полското правителство защитава своите граждани от подобни кампании и има механизми за влияние, докато аз не виждам българското правителство да прави нещо по този въпрос.

Какво би те накарало да се върнеш в България?

За постоянно мисля, че няма какво да ме накара към този момент. Искам да имам повече свободно време, което да прекарвам в България, защото за последните 13 години от когато съм тук съм бил в България 4 пъти за по един месец.

И в двете държави има сериозни социални контрасти  и икономически различия, на какво мислиш, че се дължи това?

На първо място на лошото разпределение на благата. Вижте в северно-европейските държави хората колко данъци плащат и как се разпределят после те, и вижте както в България, така и в Бразилия как се разпределят, от там идват и високите нива на корупция.

Разкажи ни за други българи в Сао Пауло, как общувате? Къде е твоето, тяхното, вашето място?

Моето място е в едно планинско градче на 200 км. от Сао Пауло. В един момент решихме, че не издържаме повече да съжителстваме ежедневно с тези над 20 милиона в този мегаполис, при този трафик, с толкова мръсен въздух и същевременно скъп живот. Искам да отбележа и че имахме избор, защото много други искат, но не могат, поради най-различни причини, най вече свързани с работата. Сао Пауло е финансовия и икономически център не само на Бразилия, а и на цяла Латинска Америка и е съвсем естествено да има и много българи. Аз лично познавам над 100 човека, които живеят в Сао Пауло и околностите му. Някои от тях са успели да направят свои фирми, а други работят за големи бразилски или международни компании. Имаме българско училище тук, събираме се на всички по-големи празници като Великден, Гергьовден, празнуваме рождени дни заедно. Малко ни е обществото, но сме много задружни, имаме си фейсбук страница https://www.facebook.com/groups/321696978874/, сайт http://bulgarosnobrasil.org/, общо взето живеем добре и сплотено.

Специалист си по телекомуникации, с какво по-точно се занимаваш в Бразилия и какво те мотивира?

Фирмата ми се занимава с телекомуникации по интернет, не сме традиционен телеком, всичко, което правим, го правим през интернет. Причината е проста, когато дойдох тук, разговорите и особено международните бяха много скъпи, спомням си, че първата месечна сметка, която платих беше около 500 $. Започнах да търся варианти за комуникации и така започнах първоначално да продавам услугите на една английска фирма, в последствие през 2003 г. създадох собствена фирма, с необходимата инфраструктура и започнах да предлагам този тип услуги. Така, както много често се случва, нуждата от нещо и липсата му на пазара предизвика и моят интерес и желанието ми да се захвана с това.

Кога според теб България и Бразилия ще станат по-добри места за живеене?

Относно Бразилия ще изброя три неща, върху които трябва най-вече да се помисли за да се получат за в бъдеще по-добре нещата. Това са лошото разпределение на благата, корупцията и образованието. Те са и взаимосвързани. В момента Бразилия е в подем, на много хора им се подобрява жизнения стандарт и това се усеща осезаемо.

За България ми е трудно да кажа, въпреки, че се информирам редовно и следя процесите, близките ми са  в България, но така от разстояние е трудно. Генерално, хората в България трябва да си променят начина на мислене, да избягат от инертността. Искам да обърна внимание и на един сериозен според мен проблем – докато другите държави от източния блок имат икономически проблеми, в България те ескалираха и в духовни. Това се дължи на масовото и продължаващо обедняване нахората за сметка на една малка група, която става все по-богата. Другото, което ми прави впечатление са еталоните за подражание – какъв мироглед да има младия човек в България, като вижда, че за да „просперира” не е необходимо да учи и да се образова!?

Мнението ти за управлението на Дилма Русеф?

Бразилия върви напред, това се вижда от всички. Мисля, че сериозен проблем представляват данъците, таксите и тяхната събираемост. В Бразилия данъците са много големи, но проблема е, че не се връщат обратно. В Норвегия например таксите са близо 70% върху приходите, но срещу това получаваш безплатно медицинско обслужване, образование, изключително добра  инфраструктура и т.н. Причината за този проблем в Бразилия според мен е, че не е балансирана системата, например това, което се събира като данъци и такси от щата Сао Пауло не се връща изцяло в него както е редно, а се разпределя и по други щати, които са с по-малки възможности, респективно приходи, където обаче нивото на корупция е високо и те също не разпределят по най-добрия начин. Когато тези проблеми се разрешат Бразилия наистина ще стане световна сила. Дилма Русеф работи за разрешаването им, но й трябва време, не става с магическа пръчка. Предишните две правителства платиха целия външен дълг на страната натрупан в годините, едва ли днес има много други страни по света без външен дълг. Дилма е продължител на водената преди нея политика, хубаво е, че има приемственост.

Какво е за теб свободата и кое поражда усещането за свобода у бразилците?

Всеки воюва за свободата си. Аз не се чувствах свободен в България и затова я напуснах преди години. За бразилците свободата е даденост, те се раждат с това чувство и живеят с него до последно.

Мечтата ти?

В личен план да продължавам да се развивам, да успея да възпитам сина си така, че в живота му да има баланс между духовното и материалното, който да му позволява да се наслаждава и на двете.

Посланието ти за читателите на PROVO?

Четете PROVO, защото само културата и духовността могат да спасят България!

 

 

Няма коментари

*