Да правим, което искаме, заедно

Мечето се наведе, пъхна главата си в дупката и извика:

- Има ли някой в къщи?

Отвътре се чу трополене и после – тишина.

- Питам има ли някой в къщи? – извика силно Пух.

- Не! – обади се един глас и после добави:

- Няма защо да крещиш толкова! Чух те много добре още първия път!

- Жалко! – каза Пух. – Ама съвсем никой ли няма?

- Никой!

(Алън Милн, „Мечо Пух“)

Нико Николов ‘бобъра’ а.к.а  Боб Ра е 36-годишен, семеен с едно дете – Беатрис, на 3 години. Завършва Океанография през 2006 г. в Автономния университет на Баха Калифорния, Мексико. Специалист е в подводното позициониране и се занимава активно с екстремни спортове и музика. Родом е от София, живее във Варна, пътува по далечни дестинации, свързани с проектите, в които участва и преследването на перфектната вълна, чувства се наполовина мексиканец. 

Свободата

Е мимолетно чувство, заради което хората са готови на всичко. Някой ми каза, че го усещал, докато седял на плажа… Аз най-лесно го намирам в моретата от музика, в които плавам ежедневно. Все пак като всяко чувство и то има нюанси, сила, яркост и дълбочина.

Мисля, че има нещо сюрреалистично в цялата работа поради фактора време, който някак си не може да стои под един знаменател със свободата.

Щастието

Е свързано със свободата, но съвсем не е задължително. Тук също намирам фактора време за съществен, но по друг начин, защото идва да отсъди колко сме щастливи. За разлика от свободата, може да се търси по изкуствен път, но сякаш така чувството би било някак изкривено и непълно. Мисля, че истинското щастие се чувства само по пътя на любовта, по пътя на Бога.

Семейството

Моята формула за градивност е невалидна без тази стойност. От друга страна, за мен семейство е може би малко по-широко понятие от общоприетото.

Любовта

Това вече е големият въпрос! Най-важното нещо, което гради всичко останало. Сложна и многопластова, любовта не се влияе от транскурса на времето, стига да е истинска. Не е свързана и с щастието и свободата, макар и на пръв поглед да изглежда натурално да е точно обратното. В момента най-ярко усещам това в близост до дъщеря си.

Страхът

Е нещо, което всички ясно познаваме и никой не се гордее с него. Интересно е, че много хора  намират страха като пътя към безопасността или за чувство, което може да бъде полезно. В моя опит не съм наблюдавал това да е така, запознат съм с други методи за третиране на риска и опасностите, както в професионален, така и в личен план. Разбира се, не твърдя, че не изпитвам страх, просто не виждам нищо ценно в него и се опитвам винаги да го преодолявам. Искам да имам единствено страх от Бога.

Грешката

Е в самата същност на човека, но не е ли най-големият ни учител? В наши дни неумението на концентрацията е една нова могъща първопричина.

Заблудата

Е свързана, мисля, с повърхностното, с лесното и лекото. Именно затова смятам, че е наша отговорност да внимаваме и да не пестим време и средства за набавянето на нужната за целите ни информация.

Бягството

Е задължително за всеки търсещ човек и е в пряка връзка с фактора време. Тук старата философия качество/количество е в пълната си сила. Но е скъпо и опасно да се разчита на бягството с надеждата за едно ново и качествено завръщане.

Целта

Е движение напред в пространството и времето в хармония с любовта.

Емоцията

За мен емоцията е вкусът на съзнанието.

Вдъхновението

Бих добавил като много важна и идеята, за да го изпитвам, освен характерните причини, които всички споделяме – любовта, здравето и хубавите неща в живота.

Истината

Е факт, който ни дарява с чувството на свобода. Твърде скъпа от край време, а в наши дни си е чиста рядкост. Последното ме изумява крайно, тъй като истината е в самата основа на реалността.

Споменът

Е все още мистерия. Как можем да си спомняме толкова огромни количества информация! Странно е, че без прословутия фактор време сякаш не може да има и спомен, но в момента на самия процес на спомнянето сме в безвремие.

Визия

България е светло име. Не познавам нито една причина за срам, свързана с нея, освен някои аспекти на посткомунистическите години, които обаче се наблюдават при всички други държави, опитали да реализират комунизъм. Имам чувство, че нещата ще се поосвежат, ако мотото над парламента „Съединението прави силата” започне да се прилага изобщо. Изхождайки от тази теза, аз лично имам визия и работя по приобщаването ми в различни организации и дейности.

Като океанограф поддържам контакти и планирам общи бъдещи дела; като сърфист поемам секретарски пост в Българската асоциация по екстремни водни спортове и съдействам активно за нейната реконструкция, обновяване  и бъдеща дейност; като музикален любител представям новите си търсения на публиката като DJ. И планирам организиране на фестивал, който ще събере по-голямата част от талантливите артисти в лятна Варна, хората с доказан вкус в музиката и изкуството, ще се опитам да създам мост с дейността на Асоциацията.

За мен младите са бъдещето ни и ако сме обединени в това, което поддържаме и не поддържаме, ако сме обединени в идеите и дейностите си, ще им подготвим една по-свежа реалност, от която да се върви все по-напред.

Затова да правим това, което искаме, но да го правим заедно!

Няма коментари

*