Жерминал Чивиков: Имам основателна надежда и тя е в младите хора на България

Жерминал Чивиков е български литературовед, писател, журналист и преводач. Роден е в Русе през 1945 г. Следва германистика в СУ „Климент Охридски“, когато през 1969-а е арестуван и осъден на три години затвор за участие в нелегална група, разпространявала позиви с „клеветнически твърдения срещу народната власт“. Присъдата си излежава първо във Врачанския, а после в Старозагорския затвор. Емигрира в Холандия през 1975 г., за да се събере със съпругата си Илзе, с която сключва брак в Русе през 1973 г., а след това две години живеят разделени от политическата система. От 1975 г. живее в Хага, Холандия. През 1980 г. завършва германистика и славистика в Лайден, където през 1984 г. защитава дисертация на тема „Интерпретативни проблеми на модерната лирика с илюстрация от поезията на Паул Целан“. Преподава в същия университет съвременна немска литература и литературознание. От 1988 до 2004 г. е редактор в българската редакция на радио „Дойче Веле“. Автор на книгите: „Конспиратори”, „Делото Милошевич: Бележки на наблюдателя” и „Наблюдение и разработка: Художествената проза на Държавна сигурност”.

Считаш ли се за дисидент и има ли дисиденти в днешно време?

Дисидент е много обща дума, всеки, който не е съгласен с порядките в една организация е дисидент, има ги и днес, с тази разлика, че наказателните санкции са малко по-различни. Аз не се смятам за дисидент, не съм членувал никога в партия. Това което сме вършили преди 45 години не може да се нарече дисидентство. Не отговаря на критериите на това понятие. Група момчета, някои студенти, други не, решихме да просвещаваме народа с едни неща, които всеки знаеше, но никой не смееше открито да изговори. Затова разпространявахме нелегално позиви с които критикувахме народната власт, и то от някакви социалистически позиции. Бяхме против т.нар. червена буржоазия, против самообогатяващата се номенклатура, против привилегиите, които ползваха  хората получили званието „активен борец против фашизма”, против привилегиите за децата и дори за внуците им, които например влизаха в университетите без приемен изпит. При това смятахме, че ако се позоваваме на Ленин, можем да се отървем по-лесно…

За какво са те арестували през 1969 и колко време прекара в затвора?

Арестуваха ме за разпространение на позиви, доста аматьорски позиви написани на комсомолски жаргон. Текста на позивите изразяваше недоволството ни от т.н. „червена буржоазия” и несъгласието ни с окупацията на Чехословакия 68’. Заловиха ни, осъдиха ни и ни пратиха в затвора. Лежах 3 години във Врачанския и Старозагорския.

Какво е политическата система да те държи разделен от съпругата ти?

Имах приятелка холандка, която ме чакаше да изляза от затвора, впоследствие дойде при мен и решихме да се оженим, но тогава нея я изгониха. Просто я свалиха в Калотино от влака и я заставиха да подпише декларация, че повече няма да идва в България. И така три години. Тя успя да предизвика дипломатически скандал, защото изгонването й беше без причина, и накрая българският посланик й се извини за станалото „недоразумение“. Каза й че винаги може да дойде в България и да се омъжи за мен, но че ако това е опит аз да напусна страната – да знае, че това нама да стане. Тя дойде, оженихме се и аз веднага подадох молба за паспорт, която естествено ми беше отказана. Така ме въртяха 3 години. Междувременно ми се роди дъщеря и се състоя Хелзинкската конференция, на която соц. страните декларира някои отстъпки, между другото по въпроса с разделените семейства. Благодарение на тях през септември 75’а ми казаха да си обирам крушите от България и аз с готовност ги послушах…

Днес властта не е народна, но на кого е всъщност?

Зависи от гледната точка. Народна власт беше комунистически жаргон – държавата беше народна, милицията беше народна, хората бяха съдени в името на народа, бяхме осъждани в името на народа, но не могат да се правят паралели с днешната корумпирана политическа власт, която също е народна, защото демокрация точно това значи: демо – кратос.

Държавна Сигурност престана да съществува през 1991 г., но продължава неизменно да присъства в дневния ред на обществото, толкова ли е непреодолима?

Не вярвам ДС още да съществува, но мрежата от връзки и контакти между бившите колеги от ДС си функционира. Досиетата не бяха напълно разсекретени, но какво от това: редица ръководни политици дори се гордеят, че са били сътрудници на ДС, а българският електорат си ги преизбира. Явно е, по-голямата част от сегашния т.нар. политически елит е с персонална, биографична принадлежност към комунистическата номенклатура и апарата на бившата ДС, и когато започна т.нар. преход към капитализма те бяха на най-изгодните стартови позиции. Ако имаше лустрация това нямаше да се случи, но управляващите в България се отказаха от нея по обясними причини. Те бяха и най-добре подготвени. Много от децата на висшата номенклатура например следваха на запад, където усвоиха работата с финансови инструменти, основаване и фалиране на банки, източване на фондове и ред други полезни умения. Така се направи приватизацията. Съвременния политически елит е може би около 90% с такъв произход.

Като емигрант-невъзвръщенец как гледаш на емигрантските вълни от българи днес?

Да избягаш от България на времето беше политическа проява и бежанците бяха приемани на запад като политически емигранти. Днешните емигрантски вълни са от съвсем друго естество. Сега хората просто искат да избягат от мизерията  или се надяват да намерят другаде шансове за лично развитие, които в България не намират. Тези процеси се наблюдават и в други държави, когато аз отидох в Холандия имаше огромна емигрантска вълна от португалци, преди това е имало марокански и турски вълни. Етническият характер на западните държави поради тази причина силно се промени и обогати. Вече има второ, дори трето поколение емигранти от България. Тези българи нямат никакво намерение да се връщат, те са създали семейства, смесени, или не, уредили са си живота, децата им вече гледат по друг начин на България. Моите деца също, те гледат на България просто като на страната от която е дошъл баща им – нищо повече. Идват тук с любопитство, но до там, те нямат емоционална връзка с България.

Липсват ли личности като Георги Марков днес и кой ще ги замени?

България днес е демократична държава и политическата потребност от такива автори е друга. Марков избяга от България не защото нямаше възможност да се прояви като писател, а защото не можеше да понася униженията, съпътстващи развитието му на писател в епохата на Тодор Живков. Говорили сме по телефона, но не  сме се виждали лично, той беше в БиБиСи, аз бях в Дойче Веле. Аферата около убийството му беше извънредно странна, беше убит от ДС, в това не се съмнявам, въпреки че не знам цялата истина. Много по-интересна е ролята на Владимир Костов. След убийството на Марков и срещу него било извършено подобно покушение, което по случайност не успяло. След това Владо Костов бързо и книга написа за това покушение, та и той да се подреди до Георги Марков като жертва на ДС и Тодор Живков. Някои детайли на разказа му ми се виждат много съмнителни, дано един ден се разбере цялата истина.

Остава ли Дойче Веле независима медия?

Тази независимост е относителна. Дойче Веле е обществена радиостанция, държавно радио, което се финансира от Бундестага и има задачи свързани с облика на Германия пред света. На мен лично като автор и редактор не са ми били поставяни никакви ограничения при изразяване на мнението ми по текущи събития. По време на югославската криза пишех коментари, които бяха диаметрално противоположни на официалната германска политика, роптаех срещу бомбардировките, пишех изключително анти натовски и никой не ме е цензурирал. Какво му пречи на Дойче Веле да има един глас, който да е в дисонанс с външнополитическата линия на Германия? Напротив, аз като такъв бях полезен за репутацията на радиото, така трябва да се прави.

Преведим ли е Пол Целан на български и кое от неговата поезия считаш за най-актуално днес?

Актуалността на Паул Целан е непреходна. Бих добавил: тази поезия е непреходна като антисемитизмът и колапсът на цивилизацията, наречен „холокост“, които я родиха. Що се отнася до превода на поезията на Целан на български или на който и да е друг език, тя по принцип е непреводима. Става дума за поезия с безпримерна досега езикова интензивност и концентрация на изказа, която при това е инкарнирана в немския език и говори, така да се каже, с кокалите му. С немско езичната си поезия Целан  воюва срещу немския език като носител на културата, родила холокоста. Това я прави по принцип непреводима на друг език, просто, защото с превода се напуска субстанцията на немския език. Предизвикателството да бъде превеждан Целан, естествено, си остава, но личното ми мнение е, че това е по силите само на български поет, който при това знае немски не по-зле от родния си език. Но това е само едно от условията за приникване в същността и смисъла на тази поезия. „Четете, четете и пак четете, разбирането ще дойде от само себе си”. От части е прав но това означава човек да се зарови много дълбоко в думите, да държи сметка за далечни и по-близки асоциации, за премълчаното и измълчаното. Освен това преводачът все пак трябва да се съобразява с основните ценностни представи на поета. Пол Целан е атеист и анархист, и всички опити да бъде теологично интерпретиран са смешни. Например когато в кадъра на една „негативна теология“ саркастичните богохулства в поезията му се интерпретират като израз на дълбока или отчаяна вяра. Човек трябва да знае и каква е голямата му травма, холокоста, съдбата на емигранта – немско езичен евреин, който се установява във Франция, чужденеца, макар и женен за французойка, психичното му заболяване, което в крайна сметка го довежда до самоубийство, в никакъв случай не трябва да служи за обяснение на стиховете му, не бива да се допуска дори, че това са стихове на умопомрачен, това е много лесно, същевременно много погрешно.

Как попадна на Пол Целан?

След затвора ме изгониха от София и се прибрах в родния ми Русе. Един ден се загледах в рафтовете за чуждоезична литература в окръжната библиотека и попаднах на един австрийски алманах, зачетох се в някакви негови стихове, помня че беше стихотворението „Брой бадемите”… стиховете ме поразиха, веднага писах на жена ми и тя ми донесе негови стихосбирки. По-късно, докато следвах германистика в Холандия, се задълбочих в този поет и после той стана и тема на дисертацията ми.

Написал си книга за процеса срещу Милошевич, коя е най-голямата заблуда свързана с него?

Неговата самозаблуда, че няма да го бомбардират. Самозаблудата му, че ще го разберат така както е искал да бъде разбран, като човек, който е желаел да съхрани цялостта на Югославия и да се пребори с националистическия сепаратизъм, който я пръска от вътре. Той е живял години в САЩ като банкер, говори добре английски и е смятал, че ще бъде добре разбран. За престъпленията, в които беше обвинен – военни престъпления, етнически чистки, геноцид –  не се намериха никакви доказателства. Познавам процеса много добре, опитите да бъдат доказани обвиненията търпяха провал след провал и процесът изостави принципите на наказателното право, за да придобие характера на един назидателен политически процес.

Над какво работиш сега?

Пиша книга за България. Виенският ми издател ме изкуши да напиша книга за България, книга за немскоезичната читателска публика. Идеята ми е за една книга мозайка от тематични умозрения, разговори с хора, лични съдби, искам да пресъздам картина на България, за нейните проблеми и съдбини. Да обясня какво значи задкулисие и олигарси, да разкажа аферата Пеевски като модел, с който човек да си обясни много от специфичните проблеми на България.  Корупция има и в Германия, но мащабите са много различни. Наскоро една дама бг политик каза, че според някаква анкета 41% от немците смятали, че в Германия имало корупция, а подобна анкета в България установила, че на същото мнение за България били 43% от българите. За въпросната дама това означавало, че ние сме в златната среда!? Как да го коментираме това? В Германия кариери се погубват за стотина евро, какъвто беше случаят с последния президент, а българският депутат Волен Сидеров харчи баснословни суми и обяснява публично, че сметките му се плащат от заможни „приятели”!? В Германия преди време един политик се самоуби, защото беше разобличен, че е дал държавна поръчка за отпечатване на рекламни материали на шурея си. В Холандия неотдавна един известен политик си замина, защото информирал по телефона приятеля си, какви въпроси можел да очаква от една комисия, пред която предстои да отговаря. Човекът не знаел, че телефонът му с прокурорско разрешение се подслушва във връзка с някаква друга афера.

Ти си бил политически затворник, защо целия свят знае Нелсън Мандела, а мнозинството българи дори не са и чували за Илия Минев?

Форматът е различен. Илия Минев беше  един от създателите на дружеството за защита правата на човека, около него имаше няколко политически затворници, но неговата лична неприязън към турските българи и ромите не правеше добро впечатление. Прекарал е много години в затвора и не се е огънал, не се е продал, за което се иска лична смелост за това е и лежал толкова дълго, явно не се е съгласил да подпише декларация за сътрудничество, каквато се предлагаше на всеки.  Той обаче много трудно се артикулираше, публичното му говорене просто беше смешно. Освен това ДС изигра определяща роля при определянето на Кръглата маса, средите на номенклатурата, които в един момент започнаха да си служат с антикомунистически жаргон и се превърнаха в новите демократи не гледаха с добро око на хора като Минев и изобщо на хора, лежали по политически причини в затвора. Но освен това мисля, че Минев нямаше и необходимия капацитет да ръководи политическа партия, не бих го сравнявал с Мандела, не бих го сравнявал и с други източни лидери, чешки, полски – Адам Михник, Валенса, които разполагаха с един далеч по-голям потенциал.

Корупцията ли считаш, че е най-големият ни проблем?

Корупцията е един от изключително сериозните проблеми. Тя не позволява на способните хора да се издигат до позиции от които да бъдат обществено значими и полезни,  защото на същите тези позиции се настаняват хора, чиято основна способност е да отклоняват средства в предварително определена посока. Корупцията е и отговор на въпроса: Защо сме толкова бедни?

Корупцията елемент ли е от културата ни?

Да, но не само на българската култура. Корупция има навсякъде, но разбира се измеренията са различни. Голямата разлика между корупцията в България и в другите държави е че когато съдебната система работи, уличените в корупция влизат в затвора, а у нас тъй като съдебната система не функционира – корупционните практики процъфтяват, а злоупотребите са зашеметяващи, съответно и бедността, без да има корумпирани политици в затвора. Българският феномен „висящо дело” трудно може да бъде обяснен на някой немски юрист, примерно. Тук отново проличава културния ни код, начина ни мислене.

Една анкета на PROVO показа за съжаление, че голяма част от българите днес вече не мечтаят, или ако го правят – мечтите се свеждат до „хляба“, за какво мечтае Жерминал Чивиков?

В личен план семейството ми да е щастливо, а аз да напиша още една книга.

Ще се радвам в обозримо време България да пребори немотията си. Болно ми става, когато виждам как възрастните хора масово ровят в кофите за боклук… Имам основателна надежда и тя е в младите хора на България, в тези които излязоха на площада в първият ден на аферата Пеевски. Това, което се опитаха да направят управляващите тогава беше толкова брутално, безумно и чудовищно, че липсата на гражданска реакция би означавала край. Това гражданско явление, въпреки, че не помете правителството ме обнадежди.

Няма коментари

*