Политическа комедия в 3 действия

Действие едно

Валери има болна майка за която се грижи, наглед хуманен е, но си прави телевизия, става депутат, кумува на друг луд, обичат се, после се мразят, накрая са отново заедно, но злословят един за друг, с особена наслада публично. Все пак са във властта и им се услажда. Към психологическите проблеми се добавят социални и обществени. Осуетяват еднополовите бракове и Истанбулската конвенция, заради неискрен патриотизъм и декларативен консерватизъм, поради което връзката им не може да се институционализира никак, нито да се покаже на сцената в дълбочина. Другите му себеподобни в политическата зоологическа градина в същия климатичен пояс му пригласят, поради което в жертва пада и Пактът за миграция на ООН. Само политически партньори са Валери и другият, нищо повече, но публиката иска да види действие и конфликт. Гласът народен е глас божий, а в него Валери твърди, че се вслушва. Вицепремиерът запрята ръкави ръкави.

Действие две

Нещата се динамизират. Валери реже лентички на кенефи по митниците, замерва децибели, координира издаване на уверения за етнически произход, размахва пръст на министри и журналисти, ръководи национален съвет по демографски и етнически въпроси, дава отговори. Прави всичко, което не е баш работа на вицепремиер. Обижда майките, децата, ромите, турците, българите, европейците. На мъжете, православните и на PR-а му някак им се разминава. Навярно само временно. Блъска бабички по границата, кара се със същия белокос съпартиец от действие едно. Казва, че няма да си подаде оставката. Някой в правителството му вярва. Една камара карикатури очертават действителния му лик. Фейсбук прелива от иронични колажи по негов адрес, всеки грамотен го е напсувал поне на три езика, но той е непреклонен. В няколко града скандират да си ходи. Същото си го мислят и по селата, ама там камерите не снимат, ако полицията не е заловила 5 тона трева, бутилка безакцизна ракия или 60 грама тютюн без бандерол, та остава неясно за зрителите в залата. Антагонистите на Валери са повече от вси светии, но той остава. Височайшите мъдреци потвърждават, че остава. И остава. И така няколко седмици. Остава обаче не пишат песен, че остава. Което го кара да бъде тъжен и да се разколебае. Персонажът, който до този момент е монолитен и не търпи развитие, заема позата на „Мислителят“ на Роден. Свива се като яйце и е готов за метаморфоза.

Действие три

Без да е чел „Метаморфозата“, Валери се превръща в досадна муха, която повечето пъдят с ръка. Сменят канала дори, когато се появи по телевизията. Налага се да се хвали не в своята телевизия, а по обществената, че е строил огради и стени, разрешавал е етническите конфликти и си подава оставката, точно така както поднася и извинение, след като е казвал, че няма да се извини. В тази си непоследователност е последователен, не може да му се отрече. Вече не е министър, а прост депутат, като стотици други. Все пак ще има възможност да твори блага с квалитетна законодателна инициатива. Я закон за чистотата на езика ще измисли, я закон за чистотата на избените помещения в хотелите, я закон за чистотата на произхода при издаване на уверение за български произход, ако се наложи. На нищожна цена се е оттървал. Свободен е да каже, че е претърпял катарзис и да продължи изграждането на какъвто ще да е следващ политически проект. За предпочитане със себеподобните си от действия едно и две. И други са го правили най-сетне. Не е първият, но и последният няма да бъде. Завесата пада, на сцената се изнасят урни. Зрителите не гласуват. Актьорите вместо поклон поднасят бюлетини към урните. Зазвучава националният химн. Публиката става на крака, а всички действащи лица посядат с лице към снимката на Тодор Живков, която още си стои в дъното на сцената. Господ е заспал и не ръкопляска. Деистите са доволни.

Няма коментари

*