Горещото лято

Горещото лято на българската демокрация или … на политическата халтура, на самата действителност около нас! Стрелбата в „Слънчев бряг” и народните „тежнения” за битието и житието на една криминална мутра в балканско-черноморски сюжет, както и трагедията с българската състезателка по художествена гимнастика, отразени медийно, политически и обществено коректно като „инциденти”, са само псевдобароковите щрихи от по-мащабната картина на всеобщата българска безпътица. Материалът за журналистически и обществени пустословия, разбира се, винаги е налице! Тлъстичък и добре угоен като източнобалканска свиня, но оставящ усещането за безвкусица и горчивина под небцето и в съзнанието. Вакханалията на т.нар „морални устои на обществото”, които допускат борбата за оцеляването на един криминален имбецил и човешка въшка да се превърне в основна новина в страната, а безхаберието и жестокостта на шепа дегенерати от спортни треньори да съсипе живота на младо и психически неукрепнало момиче, води началото си от една историческа клоака. Историческата клоака на комунистическото ни минало и неговото изродено дете, наречено български преход! Нека само си припомним кои са основоположниците и кръстниците на българската мафия през последните 25 години и кои сили диктуват, по сталински и макаренковски, развитието на българския спорт, и сами ще стигнем до техния всеобщ уродлив произход. Същите сили днес се опитват да ни се представят и като флагмани на важна и значима обществена и политическа промяна и проводник на „пряката демокрация” под формата на призивите за задължително гласуване на избори и провеждане на всевъзможни референдуми. Без да се влага и грам мисъл или милилитър знание, без да се преценяват правилно ефектите, приложимостта и последиците на българска почва на практики и институти, заимствани от вън и развити при други и коренно различни обществени и исторически условия. Започвам да си мисля, че в България общественото съзнание е стигнало до такова низко равнище, че по толкова сложни, консервативни и фини материи, каквито са конституционализмът и институционното изграждане, единственото право на изява и коректив е дадено на представители на медийната олигархия. Също така водещи началото си от уродливия комунизъм и проектирания от него български преход! На всички, които наивно гласуват доверие на въпросния медиен идол и други подобни нему същества от политическия ландшафт, бих припомнил историческата аналогия с първото въвеждане в България на задължително гласуване и първия референдум – в годините на управлението на Александър Стамболийски. Печален епизод, останал в новата ни история и като първи опит за народна диктатура и пример за грубо и безцеремонно потъпкване на граждански и политически свободи. С други думи, един от ранните предвестници на комунистическата диктатура, довела България до най-голямата й национална катастрофа, продължаваща и до ден днешен! На този колективен фон – в индивидуален план и за мислещите човеци, който са в интелектуално малцинство тук, България си остава и за дълго ще бъде едно от най-ужасните и проклети места за изява във всяка сфера – за живеене, работа, творчество и прочие. Промискуитетът в мисленето и действието се просмукват навсякъде, дори и при първоначално много добри, чисти и искрени намерения. След всичко туй и в очакване на горещото лято … нека си отворим широко и по единично … очите.

Няма коментари

*