Европа х 2

Дойде ли 9 май българското общество се разцепва на две. Какво точно празнуваме? До колко сме на ясно с фактите около тази дата? И докато в социалните мрежи вървят полемики, масмедиите ловят риби в мътните води на непросветността. Предлагаме ви две гледни точки по казуса „ 9 май“. Авторите им са добрe познати в публичното пространство – Златко Ангелов и Манол Глишев.

„Девети май е избран като Ден на Европа в памет на историческата Декларация на Шуман. На този ден през далечната 1950 г., когато съм бил само на 4 години и не съм знаел, че съм обречен да израсна вън от цивилизованата част на Европа, френският външен министър Робер Шуман е споделил в своя реч идеята си за нова форма на политическо сътрудничество, която да направи войната между  Златко Ангелов

европейските народи немислима. Той е предложил да се създаде институция, която да обедини и управлява производството на френските и западногерманските въглища и стомана. Затова Девети май 1950 се смята за рождената дата на пазарното обединение, което, след трудно детство и бурен пуберитет, възмъжава и се превръща в Европейския съюз.
Краят на Втората световна война е обявен официално от водачите на Западната коалиция Труман и Чърчил на 8 май 1945 г. късно вечерта. Поради часовата разлика, в СССР това става рано сутринта на 9 май. На мен ми промиваха мозъка, че това е Ден на победата на Съветската армия над т. нар. монархо-фашизъм. На този ден всички трябваше да гледаме тържествения парад на съветските войски на Червения площад, който бе фалшива демонстрация на социалистическото превъзходство. Днес подобни военни паради, целящи да сплашат Запада, се предават от столицата на Северна Корея, където диктаторчето, подобно на нашите диктатори от миналото, подхранва своя нарцисизъм с т. нар. народна любов.
Европейският съюз е трън в очите на много хора – и на Изток, и на Запад. Но независимо от политическите интереси, които стоят зад неговото създаване и утвърждаване като водеща икономическа и цивилизационна сила в света, аз вярвам в идеалните подбуди, които го движат, независимо от нестихващия дебат дали националната държава не е все пак за предпочитане пред един наднационален съюз, управляван от брюкселската бюрокрация.
Идеята за обединена Европа не противоречи на националния суверенитет, нито на националните интереси. Ако сме истински патриоти, а не злокачествени националисти, не е трудно да видим, че в Европа никой не ни е враг. Напротив, Европа е място за мирно икономическо и културно съжителство, почиващо на ценностите на християнската цивилизация. В Европа сме приети добронамерено и като равни по права и задължения. Обратно, Русия гледа с високомерие на всяка европейска държава като потенциална плячка, която би могла да обслужва интересите на руския национализъм.
И ако сме патриоти – а това означава да милеем и работим за доброто на България – ще празнуваме Деня на Европа, защото в Европа са нашите приятели, и ще отхвърлим Деня на победата, защото Русия е нашият враг. Сърцевината на българския проблем е, че не сме в състояние да разделим общото ни славянско потекло и руския принос в световната култура от войнстващия посткомунистически империализъм на руснаците. Европа прави тази разлика: там ценят и обичат руските неща, без да ги превъзнасят, но добре съзнават опасността, която представлява руската експанзионистична политика.
България е нация, а не партия. Ако едно време двете бяха отъждествявани и партийните интереси прислужваха на Москва, днес нацията България няма партийни интереси, свързани с Москва. Като малка европейска държава, естественият избор на България, който най-добре служи на нейните интереси, е да празнува Европа.
Понеже се чувствам културно и емоционално свързан с Европа, аз избрах да живея в една от нейните големи държави и Денят на Европа е за мен празник на европейските ценности. Надеждата ми е, че, дори и географски да е в европейската периферия, България постепенно се присъединява към ценностната сърцевина на този празник.“


 Манол Глишев  

„С какво е ценна нашата Обединена Европа? Много просто – отворени граници, изключени възможности за война между страните-членки, преодоляване на омразите от двете световни войни, а и от по-старите исторически конфликти, постоянни и открити взаимни преговори, общ пазар, среща на националните култури, взаимно обогатяване, пътуване, научаване на нови езици, осъзнаване, че всички тукашни народи принадлежим на една обща, по-голяма Родина… Една огромна страна на морски и планински нации, едно гигантско наследство от вероизповедания, изкуства, спортове, кухня, финансови и научни идеи, хумор… И всичко това – по свободен начин, със запазването на монархиите, републиките, флаговете, суетата и парламентите на всички ни. Какъв късмет, че и България е в този щастлив клуб! Не е имало по-благороден проект в цялата политическа история на човечеството. Една наистина Свещена римска империя, толкова по-хубава, защото няма император. The Old Republic на джедаи и сенатори.

9 май 1917 г.: сто години от българската победа над руските войски при завоя на р. Черна в Македония. Забравеният юбилей от войните ни за национално обединение. Разбира се, сегашният главнокомандуващ и сегашният министър на отбраната никога няма да припомнят тази българска победа и няма да почетат паметта на жертвите от нея.

Русия винаги държи да ни налага своите дати на събитията. Коледа трябва да е през януари, а не през декември. Старият календарен стил бил уж по-истински, по-“православен“ (а това мислене директно противоречи на Новия завет). Дори светските празници са някак объркани, изкривени, други – Денят на победата над нацизма не е на Осми, а на Девети май, за разлика от цивилизования свят. Обяснения се намират. Но целта винаги е разграничение, разделение, отдалечаване от свободните общества.

Проруските „журналисти“ обвиняват своите опоненти в нацизъм, защото отказваме да изпаднем във възторг от замяната на Вермахта с Червената армия в Източна Европа. Но същите „журналисти“ са привърженици на авторитаризма, ругаят демокрацията и споделят антисемитски лозунги. Читателите им, които се кълнат във вечна дружба с Русия и се умиляват от подвига на Червената армия, са същите хора, които крещят: „Хитлер беше прав“. Кой е нацистът?

Осми май е Ден на победата над нацизма в Париж и Лондон. Девети май – в Москва и Брюксел. Победата над нацизма е наистина една от най-важните дати в историята на Европа и е справедливо това да е голям празник. Но за Източна Европа тази победа не носи освобождение и празникът е с горчив привкус, защото въпреки жертвите на нашите народи, всички от Балтийско до Черно море преминахме от нацистката към комунистическата тирания. Едната с нищо не е по-добра от другата, те са еднакви. Истинският Ден на свободата за Източна Европа, включително за България, е Девети ноември – датата на падане на Берлинската стена.

Европейската общност за въглища и стомана е началото на следвоенното помирение в западната част от континента ни – и тя произлиза от декларацията на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Година след декларацията Франция, трите монархии от Бенилюкс, Италия и свободната част от Германия си подават ръце. По това време Германия е управлявана от две правителства – едното, в Източен Берлин, служи за разделение на страната и се подчинява директно на Москва, а другото, в Бон, е организацията на стари християн-демократи, парламентаристи, умерени консерватори, умерени либерали и антинацисти. Тази Германия търси пътища за обединение на цялата страна, а и на помирение с доскорошните противници от останалата част на континента. Точно тя влиза в основата на бъдещия Европейски съюз и отново тя плаща цената за възстановяването на германското национално единство. Примерът на възстановяване на доверието от двете страни на Рейн и последвалото второ Обединение на Германия е истинският дух на нашата съвременна Европа, голямата република на много нации.“

Няма коментари

*