Мартин Христов: В следващия парламент – повече одухотворени лица и по-малко нечленоразделни индивиди.

Мартин Христов – български издател и преводач. Човек, който наистина обича книгите и влага цялата си енергия и усет за красивото в книгоиздаването. Благодарение на това за десет години успява да създаде специфичен облик на издателство „Ерго” – разпознаваем с качествените си заглавия и превъзходното оформление на книгите.

фото: Владислав Христов

Протестите ясно очертават разграничителната линия. Какво стои от двете й страни днес?

- Първо да уточня, че подобна форма на протест, а именно публично несъгласие с конформизма на политическата класа и заобикалящото общество, се случва в европейската демокрация за пръв път през 1968-а – годината на студентските брожения и Пражката пролет. Политиците не са си взели поука нито от тогавашните протести, нито от по-късните многобройни демонстрации в подкрепа на свободното гражданско общество. Продължават да не си вземат и днес. Тласкат страните си към ретроградна олигархия и авторитаризъм. Доказват го и „Таксим”, и политическата криза в България.

От светлата страна на разграничителната линия са образовани, активни, небезразлични към съдбините на страната хора. От тъмната страна стоят хората на статуквото – политици, икономисти, бизнесмени и мафиоти, за които разграбването на държавната баница е любимо занимание от десетилетия.

Правиш ли аналогии с унгарските събития и какви са приликите и разликите между протестите в България от февруари и сега?

В Унгария след смяната на режима неведнъж се провеждаха масови демонстрации в защита на човешките права и свободи и плурализма. Унгарците са свободолюбив народ. Доказва го в по-новото време Унгарската революция от 1956 година, когато страната безуспешно опитва да се изплъзне от тежкия ботуш на Съветите.

Сегашното правителство на министър-председателя Виктор Орбан, имайки квалифицирано мнозинство в парламента, след идването си на власт прие множество непопулярни мерки и изменения в основния закон на страната – ограничаване на пълномощията на Конституционния съд, забрана на партиите да провеждат предизборна кампания в частни телевизии, възбрани за пренасочването на дела от Националната съдебна служба към съдилища в страната. От друга страна, правителството има поддръжници, които твърдят, че Орбан води национално отговорна политика срещу безропотното имплементиране на матричните норми и правила на Европейския съюз и законите за изговане на бездомниците от градските пространства и за забрана на сключването на еднополови бракове само укрепват националния просперитет.

Засега протестите в България визират най-вече сливането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт в странен танц на смъртта с организираната престъпност и мафията. Всъщност това е и най-големият проблем на българската държава от 10 ноември 1989 г. до днес. Протестите от февруари бяха насочени по-скоро към социално-битови проблеми и към някои природозащитни казуси. Сегашните определям като либерално-политически протести, целящи оцеляването на българската държавност и оттам – на българската нация. Защото съветският ботуш все по-застрашително отново надвисва над нас.

В момента текат аналогични на България процеси и в две големи държави – Бразилия и Турция. Там процесите ескалираха. Може ли чрез мирен протест тук да  извоюваме позагубеното си достойнство?

- В Турция причина за масовите протести е заплахата градският парк „Гези” да бъде обезлесен, в Бразилия – първоначалното недоволство беше срещу повишаване цените на билетите и разходите за Мондиала догодина. И на двете места демонстрациите прерастват в искания за социална справедливост, либерализиране и изкореняване на олигархичните интереси и корупцията от властта. Напрежението ескалира. Следват употреба на сълзотворен газ, гумени палки, водни оръдия, човешки жертви…

Може шеговито да се каже, че българите вече са съзрели за протестни действия, защото започнаха мирната си демонстрация направо с искането за оставка на олигархичния кабинет и марионетките му. Мисля, че доблестта на протестиращите реабилитира националното ни достойнство. Остава да не се отдадем на провокации и протестите да не прераснат във въоръжени сблъсъци и анархистични изстъпления.

Песимист съм за постигането на резултат чрез мирни протестни действия, като се има предвид партийно-олигархичното дебелоочие. Протестите трябва да бъдат наистина масови и до дупка, за да успеят.

В тази система от скрити и явни зависимости. Не е ли мит върховенството на закона и разделението на властите?

- Това са най-важните принципи на демокрацията, които се опитваме да извоюваме обратно именно чрез днешните протести. В България е трудно да се говори за върховенство на закона и разделение на властите. Това, което наблюдаваме през повечето време на прехода, са единствено задкулисни съглашения и доразграбване на поредните тлъсти хапки.

Паднаха ли маските?

- Маските отдавна са паднали, но маскарадът продължава. Няма нужда някой да се провиква, че царят е гол – той отдавна е дибидюс гол. С веселяшки накривена корона се увива в сластен танц около пилона на конформизма и спекулацията с националните интереси.

В публичното пространство се появиха предложения, че са необходими промени в Обществения договор? Нужни ли са и в каква посока?

- Задълженията на двете страни на този договор, народ и управници, макар поначало да са предвидени като взаимно балансирани, у нас са се превърнали в свободия за управници и крепостничество за народа. Промени не са необходими, доколкото законът се спазва за и от всеки един поданик на страната. Проблемът е, че властимащите са винаги по-привилегировани от обикновения индивид. Това прави особено силно и неприятно впечатление спрямо други нации, като например САЩ, Германия, Япония, където управляващите винаги са по-уязвими за принципите на Обществения договор от управляваните, предвид високопоставеното положение, което заемат.

Корупцията е прояла всички устои на институционалността и държавността, на какво да стъпим?

Трябва Авгиевите обори да бъдат разчистени с огън и жупел, за това е крайно време да се погрижи главният прокурор Сотир Цацаров, и после нека държавността бъде съградена наново, този път с активното участие на художествено-творческата интелигенция, без чиято регулативна роля нито едно Народно събрание не би прокопсало.

Нравствените норми като че ли са изпразнени от съдържание. Думи като мъжество, отговорност, чест и морал останаха май само на хартия. Достатъчно ли е едно „извинете”?

- Не е достатъчно. Освен „извинете” ще помолим да ни бъдат представени и данъчните и имотни декларации, както и пълен отчет за предизборните обещания и реално свършената работа. Ние, гражданите, най-сетне трябва да влезем в ролята си засега на звероукротители, докато опитомим и най-дивите представители на българския политически диалектизъм и байганьовщина. А в следващия парламент – повече одухотворени лица и по-малко нечленоразделни индивиди.

Свикнали сме да чакаме някой от някъде да дойде и да ни оправи. Сега част от народа отново е на улицата и иска промяна, но не припознава субект, който да е неин носител. Узрели ли сме наистина за промяната и имаме ли необходимата политическа култура?

- В момента носител, в смисъл на човек или партия, който да е близко до протестните искания и да може да изнесе цял мандат на плещите си няма. Поне никой не заявява гласно това си намерение. Хората, които искат да ни управляват, по правило са австралопитеци, а онези, които биха били достойни за властта, са обезверени или погнусени от корупцията и шуробаджанащината. Но ако не вземем спешни мерки да изгоним мекеретата от властта, това, което ще последва е: всички кадърни, които все още не са емигрирали, скоропостижно да напуснат страната, а малцината престрашили се да останат тук ги чакат непосилен социално-икономически гнет и руски ботуш.

Като говорим за култура, занимавате се с издателска дейност, последните дни в публичното пространство се спрягаха някои промени в съдържанието на учебниците по литература. В този ред на мисли, без пряка връзка, но кога да очакваме българин – носител на „Пулицър“?

Да, имаше пак, за кой ли път през последните години, предложения за отпадане на едни произведения от българската литература и включване на други на тяхно място. За съжаление и тук, в образователната сфера, също както в здравеопазването и културата, нещата се вършат хаотично, на парче, само за да се имитира някаква псевдодейност и уж промяна към по-добро. А тъкмо тези са най-важните области с национален приоритет, които трябва да бъдат реформирани и от които зависи изобщо оцеляването ни като нация.

Българин – носител на „Пулицър“, както е тръгнало, можем да очакваме в най-скоро време. Достатъчно е някой от стотиците хиляди талантливи българи журналисти, емигрирали в чужбина през последните двадесетина години, да я спечели заслужено.

Мълчат ли поетите ни днес? Или няма кой да ги чуе?

Не. Поетите не мълчат. Разбира се, говоря за онези поети, които успяват да докоснат в поезията си философско-социално-морални теми от нашия живот. Те, вярно, не са многобройни, но са безкомпромисни. Няма обаче кой да ги чуе, това е тъжното. Българинът целенасочено беше отвикнат да чете, а в наши дни самозвани лумпени творци се опитват да се самоафишират като цвета на българската литература.

Народът протестира срещу цялата политическа класа. Четирите парламентарно представени в момента партии са изобразявани като четириглава ламя. Има ли въобще опозиция в България или преобладават конформистите?

- Опозицията беше съзнателно разбивана отвън дълги години, още от времето на така наречената смяна на режима, или действаше саморазрушително. Днес от мощната синя идея са останали само жалки руини. Да не говорим за някои партии с богато минало и традиции, като например РДП, които на практика прекратиха съществуването си. Лошото е, че и млади и надеждни формирования като например „Зелените“ не успяват да спечелят доверието на избирателите, а в българския парламент има спешна нужда от коректив на властта.

Конформистите наистина преобладават. И това днес са едни от най-големите партии в България, един от най-мощните причинители на загуба на идентичност и национален капитал. Ако трябва да посоча някои от тях: РЗС, Атака, ДПС, Лидер и т.н. Много са, страшно много!…

Каква е посоката според теб и какви са стъпките, които биха ни отвели към желаната цел?

- Това, от което има нужда сега, е гласуването на нов изборен кодекс, но задължително подложен на всенародно обсъждане. А не депутатите пак тихомълком да прокарат удобните за тях текстове и да си ги гласуват. За тази цел е необходимо и ГЕРБ да влязат най-после в парламента, не да се правят на ощипана госпожица.

След избора на нов кодекс Народното събрание би трябвало да се разпусне и да се назначат нови парламентарни избори. Така виждам на първо време последователността на събитията, които биха довели до преодоляване на политическата и социалната криза.

Няма коментари

*