Музиката на Истанбул

Тази година отбелязахме Часа на Земята доста по-рано, вместо в 20.30 ч, той започна в 11 ч., когато в Истанбул се случи поредният бомбен атентат. Да, Земята е болна, и това е нейният истински час. Довечера, когато угасим светлините, за да покажем своята загриженост към климатичните промени, ми се иска в мрака да свети по една запалена свещичка, за да покажем, че сме съпричастни и към замърсяването на човешкото в нас. Този път света плати за него с 5-ма загинали и 30 ранени, след като само преди седмица, при бомбен атентат в Анкара загинаха 35 души. Казвам света, а не Турция, защото проблемът засяга всички нас, тук различната география или религия, не ни оневиняват. Позицията на щрауси със заровени в пясъка глави, може да ни даде само временно успокоение, до момента, в който на няколко метра от нас избухне бомба. Тогава от спокойния щраус, ще остане само перушината. Живеем във времена на възраждане на репресивните режими. Към Русия и Северна Корея, в последните няколко години смело се присъедини и Турция. Реакцията от натиска на правителството върху кюрдите, не закъсня, жертвите обаче не са от властта, те са случайни граждани или туристи от съвсем други народи. Така проблемът с атентатите, се превръща от локален в глобален. Опитите за асимилация на кюрдите и поставянето им в подчинено положение, не са от вчера. Наближава 21 март, кюрдската Нова година ( Невруз ), опасенията на всички са, че това ще бъде повод, радикалната групировка „Ястреби за свободата на Кюрдистан“, приближена до ПКК, да засили напрежението в страната с нови бомбени атентати. От друга страна, Анкара не може да свикне с мисълта за отделянето на автономната област Кюрдистан, като самостоятелна кюрдска държава. Турция се страхува, че това ще накара кюрдите да последват примера на Северен Ирак. По същата причина Сирия и Иран отхвърлят идеята за независима кюрдска държава. Западът също е резервиран към начинанието. Той се опасява, че промените на границите ще доведат до дестабилизация на целия регион. Автономната област в момента е единственото място, където мирно съжителстват сунити, шиити, християни, язиди и шиитски алевити. Подобен работещ модел, може да бъде използван успешно в района, но на кой му трябва мир? Кой ще покрие милиардите загубени от търговията с оръжие? Нестабилността трябва да се поддържа на всяка цена. Турското правителство, умело налива масло в този огън, но до кога, и с цената на колко още атентата? Помня, когато през 2005 г. по екраните се появи филма на Фатих Акин „Музиката на Истанбул”. След прожекцията, излязох с една-единствена мисъл: „Искам да живея в такъв град!”, сега след поредния атентат, имам една-единствена мисъл: „Дано звукът от взривени бомби, не се превърне в Музиката на Истанбул”.

Няма коментари

*