Остап Сливински: Истинската линия на раздяла се намира не в географско, а в социално измерение

Остап Сливински е украински поет, есеист и преводач, българист по образование, доцент по полска литература в Лвовския национален университет „Иват Франко“. Роден през 1978 година в гр. Лвов. През 2000 година завършва Лвовския национален университет „Иван Франко“. През 2007 година защитава докторска дисертация на тема „Феноменът на мълчанието в художествения текст (върху материал от българската проза на 60-те – 90-те години на ХХ век)“. Негови стихове са преведени на полски, немски, български, руски и белоруски. Автор е на четири стихосбирки „Жервтоприношения на великата риба“ (1998), „Полуденна линия“(2004), „Топка в мрака“ (2008), „Адам“ (2012). Инициатор и участник в няколко синтетични творчески проекта („Бавно огледало“, „Четирите страни на светлината“). Превел е произведения на А. Курков, Т. Ружевич, Я. Подсядло, М. Светлицки, Ив. Радоев, Г. Господинов, Е. Морган и др.

Какво изкара хората на улицата?

Имаше три вълни на протестите.

Първата от 21 ноември беше реакция на отказа на Правителството да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Това беше огромна и много неприятна изненада за голяма част от обществото. Протест беше сравнително скромен, предимно студентски. Споразумението беше провалено и никой не знаеше какво да прави, включително лидерите на опозицията. Помня разочарованата и бавно разотиваща се тълпа на киевския Майдан късно вечерта на 29 ноември. Следващата нощ, когато спецчасти разгромиха и жестоко пребиха малобройна група от мирно протестиращи младежи на площада, беше решаваща. Тя предизвика втората, по-мощна вълна на протестите.

На 30 ноември по улиците излязоха стотици хиляди души, възмутени от жестокостта и цинизма на властта. Между тях имаше хора, които никога преди не бяха участвали в  протести. Вече не ставаше дума за споразумение с ЕС. Изискванията бяха две: оставка на Президента и Правителството и наказание на виновните за престъпленията срещу мирните протестиращи. Тогава започна открития и все по-задълбочаващ се конфликт между властта и обществото, а кулминацията настъпи на 16 януари след приемането в Парламента на редица закони, фактически въвеждащи диктатура в страната. Целта на тези закони беше да се угасят протестите. Резултатът се оказа обратен и доста драматичен.

Започна третата вълна на Майдана, далеч по-отчаяна от предишните две. Спецчастите на МВР брутално спряха хората, тръгнали да блокират работата на Парламента. Това предизвика продължаващия и сега кървав конфликт.

Кой и в коя част наруши Обществения договор?

Това е добър въпрос. В независима Украйна Общественият договор никога не се е изпълнявал. Тук никога не е била провеждана лустрация – нито политическа, нито икономическа. Властта в Украйна е наследник на имперската администрация – от една страна очаква указания от някакъв „център”, от друга не чувства никаква отговорност към обществото.

Властта е затворен механизъм, който поглъща обществен ресурс и не дава нищо в замяна.

Всички трансформации в държавата през последните години, включително конституционната реформа през2010 г. бяха насочени към концентриране на все повече власт в ръцете на Президента и неговото най-близко обкръжение, т.нар. „Семейство” и постепенно ограничаване на гражданските права. Отказът от евроинтеграция беше последната капка, която преля чашата.

В България през последните месеци непрестанно се говори за липсата на политически морал. Има ли морал в Украйна?

В Украйна няма политически морал и никога не е имало.

Политическата реалност в Украйна досега е била такава, че никакви, дори най-тежките и явно доказани престъпления, не са били достатъчни виновникът да слезе от политическата сцена. Изключение е бившият премиер Лазаренко, който беше в американски затвор и едва ли ще се върне в политиката. Същевременно са фабрикувани процеси, които при абсолютно корумпирана съдебна система стават инструмент на политическа борба.

Ако една власт не съществува заради гражданите си, заради кого съществува тогава?

Заради себе си. Само и единствено заради собственото си обогатяване.

Мнозина мислят, че Украйна ще се разцепи заради икономическите интереси на Запада и Русия. Възможен ли е този сценарий?

Едва ли това ще се случи. Още по-малка е вероятността от разцепване поради икономически интереси. Получихме в наследство от Съветския съюз много централизирана и неефективна икономическа система. Тя ни предпазва от разпад, защото нито западната, нито източната част  могат да бъдат икономически жизнеспособни самостоятелно. От чисто прагматична гледна точка подобно отделяне е абсолютно безсмислено. Политическите сили, които артикулират различни сепаратистки идеи, са доста маргинални.

Последните събития показват, че истинската линия на раздяла се намира не в географско, а в социално измерение – това е линия, разделяща управляващата класа от останалата част на обществото. Никога преди, в нито едно протестно движение в Украйна не е имало подобна солидарност между представители на различни региони като сега.

Подложена ли е Украйна на икономически рекет от Русия? Има ли шанс тя да извоюва своята независимост?

Да, Русия дори не скрива своята политика на нова „икономическа колонизация” на Украйна. Декемврийските споразумения между Янукович и Путин дори са смятани за установяване на „икономически протекторат” на Русия. Украйна може да се освободи от тази зависимост, но няма да направи това самостоятелно. Необходима е поддръжката на Запада, особено на ЕС.

Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от Европейския съюз. Готова ли е Украйна за членство?

Сега не става дума за членство. Абсолютното мнозинство от про-европейските украинци разбира, че ни една от предишните власти не е направила съществени крачки към сближаването на Украйна с ЕС в трите основни сфери – икономическа, политическа и законодателна.

Асоциацията с ЕС би могла да стане само с обещание и надежда за промяна – символичен знак, че Украйна не е затворена в неясната и чужда за цивилизована Европа полудива Евразия.

Опозиционните лидери отхвърлиха възможността да участват в ново правителство и продължават да искат оставката на президента Янукович, който от своя страна заяви, че излиза в болнични. До къде ще стигне тази игра на котка и мишка?

Никой не знае. Корабът на властта е силно разклатен, усеща се паника на борда. Същевременно е ясно, че Президентът ще се държи до край и на всяка цена.

Той няма друг изход и ситуацията е доста опасна.

Възможно ли е Кличко да замести Янкулович, в случай на оставка и до какво би довело това?

Кличко е единственият от опозиционния „триумвират”, който открито заявява подобни амбиции. Ако става дума за политическото бъдеще на Украйна, мисля, че най-важното е да се върнем към Конституцията от2004 г. – моделът на Парламентарна република. В този случай фигурата на Президента няма да има толкова голямо значение.

Протестиращите създават Национална гвардия – не е ли това последната стъпка преди гражданска война? Кой ще поеме отговорността ако това се случи?

Не. Не вярвам, че може да се случи. Гражданската война е невъзможна в ситуация, когато приблизително 90% от населението не поддържа властта. Армията е слаба и доста деморализирана, едва ли ще бъде добър инструмент в ръцете на Янукович, а със силите на МВР не се прави война.

Украинското общество е на кръстопът. След като Парламентът отмени наскоро приетите закони, ограничаващи протестите има ли вариант за мирно разрешаване на конфликта?

Да. Иска ми се да вярвам, че повече кръв няма да се пролее. В момента има признаци, че конфликтът се връща в чисто политически рамки.

Ако разгледаме паралелно протестите: в Украйна бързо ескалираха и се стигна до въоръжени сблъсъци, докато в България продължават вече 8 месеца мирно, но без резултат. На какво се дължи това според теб?

За успеха на украинските протести, за съжаление, е твърде рано да се говори. Макар че сериозното отслабване на властта е факт.

Бързото ескалиране на украинския протест се дължи преди всичко на абсолютно циничната позиция на властите, които вместо да демонстрират готовността към диалог предпочетоха да задушат протестите с брутална сила.

Струва ми се, че властта умишлено провокираше насилие. Събитията на 30 ноември и 11 декември го доказват. Независимо каква беше целта й, тя затвори зад себе си всички пътища за отстъпление. Изгуби остатъците от легитимност. Обречена е.

Интелектуалците на Украйна като писателя Андрухович отправиха свои призиви към приятелите си в чужбина, разкривайки зверствата на полицията. Има ли информационно затъмнение от страна на украинските медии, за да не може светът да разбере какво точно се случва в държавата? Какво премълчават медиите?

За щастие в Украйна има достатъчно независими медии, които остават сигурен извор на информацията.

В Киев и други градове работят много чужди кореспонденти. При голямата опасност за журналистите в Украйна, те демонстрират истински героизъм. Държавната телевизия изопачава фактите и 2-3 програми, принадлежащи на лоялните към президента олигарси, но те нямат силно влияние.

Рекордьорите в сферата на дезинформирацията са руските медии. С изключение на един-единствен частен телевизионен канал „Програма дъжд” и няколко интернет сайта, начинът, по който се изопачават събитията е направо комичен. Със  съжаление забелязвам, че и някои български медии по инерция продължават да копират информация оттам..

 

 

Няма коментари

*