Размисли след случилото се в Париж

При население на планетата от 7.3 милиарда души и 1.2 милиона загиващи годишно по време на автомобилни катастрофи, вероятно броят на жертвите от терористични атентати ще ни се види като нищожна цифра. Този факт действа още по-успокоително ако убитите са далече от нас. В случай, че са от друг континент, спокойствието може да ни завладее напълно. Ислямистите от групировката Боко Харам на 18 август избиха 150 невинни души в Нигерия. Световните медии го съобщиха с половин уста, българските с по два реда, 90% от тях изобщо не разбраха, че това се е случило. Във фейсбук нямаше нито един национален флаг на Нигерия, нито едно „je suis…” за сметка на това, социалните мрежи бяха пълни със снимки от почивки на гръцки острови, кученца и котки. Подобна беше „реакцията“ и на 3 април, когато 150 студенти бяха убити при нападението на ислямистката групировка Аш Шабаб в Кения. Това двоен стандарт ли е или всичко, което се случва извън Европа не е престъпление, в този смисъл – не ни засяга? Или всичко, което не засяга пряко “великите сили”, не е престъпление и няма защо да се тръби по медиите за него. То не върши работа, не може да се използва като маша при мерене на силите на империите, не става за опорна точка. Нима загубата на 150 нигерийци или кенийци е по-малка загуба от загубата на същия брой европейци? Те по-малко хора ли са? Потъналата в самодоволство и фалшива емпатия стара Европа изобщо не реагира, световните “стражи” на мира САЩ и Русия, не си помръднаха дори пръстта. Явно в магазина всеки труп има различна цена.
В Париж се случи нещо ужасно, но защо нашата болка не е реципрочна по отношение на всяка една подобна болка независимо в коя част на света е? Два дена след атентата във френската столица над 2000 души бяха избити от Боко Харам в нигерийския град Бага на границата с Чад – нито дума за това! Как решаваме за кого да ни боли за кого не? Нали когато ни боли показалецът, болката е не по-малка от тази, когато ни боли палеца? Щом сме съпричастни със случващото се в Париж, нека бъдем такива и към случващото се в Сирия, където през 2015 г. са били убити близо 47 000 души, в Ирак – 14 000 жертви, Афганистан – 34 000, Нигерия, Камерун и Чад – 10 000, изброяването може да продължи още дълго. Не, не предстои Трета световна война, защото тя е започнала отдавна. Просто сега почука на вратата на Европа. Изправени сме пред заплаха неуправлявана от разума а от нагона. Терористите са камикадзета, които действат автоматично, ако бяха мюсюлмани и познаваха религията си нямаше да позволят да им промият мозъците и да ги използват като живи факли. Свидетели на случилото се в Париж разказват, че атентаторите са много млади хора, на не повече от 17 – 20 г., идеални за зомбиране от други, които имат цел и със сигурност тя не е свързана с мюсюлманството. Това са хора предимно с корпоративни интереси. Ислямска държава има сериозни финансови амбиции да се развива с търговия на гориво, оръжие и заграбени исторически ценности, затова бюджета им за 2015 г. е над 2 млрд. долара, а дневната печалба от бизнеса с петрол – 3 млн. долара. Религиозното различие с „врага“ е само повод да си измият ръцете за стореното, убитите от тях мюсюлмани от държавите в Близкия изток и атентатите в Анкара и Бейрут само потвърждават тезата, че на такива групировки като Ислямска държава, Хизбула и Ал Кайда, едва ли им пука за религията за да постигнат целите си. В същото време християнската солидарност става все по-опаковъчна, фиктивна и все по-празна откъм дела, мюсюлманската все по-сплотяваща се и действаща, сигурно за всичко това си има причини. От друга страна – започнем ли да си делим солидарността на християнска и мюсюлманска, вече сме изправени пред проблем и различни ценностни системи.
Най-важното е, че терористите нямат религия или етнос – и затова трябва да се търсят способни и смели християни, и мюсюлмани, и евреи да застанат срещу тези ужасяващи явления. Изпращането на нови военни сили в Сирия и постоянното бомбардиране на населени места, няма да реши проблема с терористите. Този “миротворчески” пиар, който “великите сили” си правят на гърба на трагедията на един народ, е само показател за безсилието им да се справят истински с проблема, който сами създадоха. Скъпи “миротворци”, това което вършите в Сирия е “легален” тероризъм – убивате хиляди мирни граждани с бомбените си атаки, убийства за които всички вие мълчите. Тук може да си припомним за аршина на Светия отец по време на Вартоломеевата нощ от 1572 г. Когато попитали папата: „По какво ще познаем скритите еретици?“, той отвърнал: „Колете ги наред! На небето Бог ще разпознае своите!“. Ако сте решили да лекувате света уважаеми „велики”, ще трябва първо да започнете от вас самите. Може обаче да се окаже, че сте закъснели твърде много. Джихадистите са вече във вашите държави, при атентатите им загиват невинни граждани. Не е ли редно да пуснете бомби върху вашите градове, както пускате върху сирийските, за да покажете пред всички колко големи “миротворци” сте?
Крайно време е политиката и ламтежа за петрол и пари да отстъпят назад за сметка на спасяването не само на Париж и Франция, а на целия свят. Тук опорната точка трябва да бъде само една – спасението Ни. Не спусната от Кремъл или Вашингтон а спусната от нас самите. Всеки един от нас независимо от религията си, съм убеден, че може да даде своя принос, от най-дребните ежедневни дела, до най-големите. Ще ни се наложи да се размърдаме и да се потрудим, оцеляването този път няма да дойде наготово. Светът вече не е същият, и то не заради атентата в Париж, а защото човешката природа е претърпяла трайни негативни изменения. Да, човешкият род се проваля, и докато всички ние не променим това, ще трябва да си затягаме сигурността и да не забравяме, че единично спасение – няма.

Няма коментари

*