Срещу стената

Новина от последната минута! Трима маскирани нападатели превърнаха в истинска касапница редакцията на сатиричното списание «Шарли Ебдо» в Париж. Жертвите на клането са 12 – десет журналисти и двама полицаи. Повод за нападението са карикатури, но капката, която прелива чашата на гнева на терористите, е последната рисунка с образа на лидера на терористичната организация «Ислямска държава» Абу Бакр Ал Багдади, направена от изданието. Това може да ни доведе само до една мисъл.

Двадесет и пет години след падането на Берлинската стена, а заедно с нея и на един жесток и антихуманен политически режим, съвременна Европа все още не може да се похвали с превръщането на свободата на словото и личността във всеобща ценност. Събитията в Близкия изток сякаш предвещават създаването на нова разделителна линия. Всъщност за толкова време хората така и не разбраха, че най-опасните стени са тези в собственото ни съзнание, които ограничават полета на мисълта. Те повече от всички останали пречат на възраждането на културата и образованието, възпират развитието на икономиката, не дават решения на проблемите в социалната сфера, нито идеи за опазване на околната среда. Те блокират личностното развитие и обществения процес, не дават възможност на промяната! И докато над, под, през и около стената на политическите режими и религията все някак можеш да минеш, то за тази в съзнанието ти остава само едно – да се изправиш  сам срещу нея!

Знаете ли, че има психологическо заболяване, наречено Mauerkrankheit, или в превод „стенна болест”. Страдащите от нея се страхуват от затворени простанства. Заболяването е типично за гражданите на Източна Германия, а симптомите включват депресия, мания за преследване и опити за самоубийства. Изглежда стената в нашето съзнание е твърде здрава и не може да бъде разбита като бетонни плочи. Човекът е странно същество и трудно се учи от грешките на историята. Днес отново сме на прага на Студената война, а политиците все по-настойчиво се опитват да изградят въображаема стена между Европа и Близкия изток. Предвид ескалиращия тероризъм, олицетворен от групировки като Ал Кайда и ИДИЛ, това е обяснимо. На карта е поставено оцеляването и запазването на изконните ни ценности.  Но нека се замислим името „Ислямска държава”  не навежда ли ни на мисълта за  истинска държава с гражданско общество? Но дали човекът в редиците на тази страна има реална стойност или е само средство по пътя към целта за световно господство за власт? Това е интересен казус, който твърде много се доближава до този за свободата на личността по времето на социализма. Нека проверим това. Най-напред как стои въпросът с културата и образованието? Джихадистите се привличат още от невръстна възраст в редиците на групировката. Най-често се вземат неуки сираци, защото техният ум е като бял лист хартия, на който можеш да напишеш каквото поискаш.  Беззащитни са и са тотално зависими от „благодетелите” си, което неизменно води до безропотно подчинение. Така те се обучават да бъдат верни на идеята до смърт. Тази идеология завзема цялостно живота им и с грозните си пипала обхваща всеки аспект от него.  Двадесет и пет години по-рано зад една друга стена ситуацията е напълно аналогична. В ГДР, а пък и в останалите социалистически тоталитарни страни масата чистосърдечни наивници е най-важна. Те са възпитавани като обикновени простосмъртни, чиито живот е безполезен, ако не е в полза на партията. Дотук за образованието. Ами културата? За каква култура можем да говорим по тези места, където всеки творец, който прекрачи сивата стена на клишетата, бива осъден на смърт или изгнание. Интелигенцията не се състои от интелигентни, иновативни и изобретателни хора, а от механизирани същества, създадени с цел възхвала на идеята. Тази псевдоинтелигенция е издигната в култ, защото хем по този начин хората няма да се оплакват от липса на култура, хем истинските творци няма как да се изявят.

А как ли стои въпросът с развитието на спорта отвъд стената? Ооо, той поне си е добре! Ислямистите се грижат за усъвършенстването на спортисти – войници. Дисциплината убийци е най-престижна. Като при тоталитаризма. Всичко в държавата се прави в името на спорта (Адела Пеева има страхотен едноименен филм!). А всички Олимпийски надежди рано или късно се превръщат в мутри и биячи.

Социалната сфера я няма никъде никаква и на двете места. Забравена е. За какво са на джихадистите и на нацистите жени, деца и сираци?!? Те не могат да се бият, пък и с нищо не помагат на Идеята. И все пак могат да ги използват да вършат някакъв къртовски труд, нали затова са граждани! Човешката маса няма никакво значение сама по себе си тя е само средство, чрез което да се върви по пътя за осъществяването на „великата цел”. Индивидът може да бъде потъпкан, смачкан, захвърлен, но той не трябва да спира да действа в полза на идеята.

А що се отнася до околната среда, кой ти мисли за нея? Джахидистите, на изток от мисловната все още стена, са твърде заети да рушат и грабят, а социалистите на изток от Берлинската стена предпочитаха да строят гигантските си заводи, защото са източник на солидна печалба и… на работни места. А на какво е източник природата? А, да, на живот! Но нали вече споменахме, че животът сам по себе си е безполезен щом той не води до никакви дивиденти за богопомазаните дейци на разрухата.

По темата може да се говори още много. Стените са страшно нещо! А аз продължавам да си мисля, че нито Берлинската, нито потенциалната Ислямска стена, щяха така да ограбят световното гражданско общество, ако не бяха мисловните ни стени. Всячески се опитваме да минем под, над, през, около тях, или просто да се престорим, че ги няма, но на никого не му хрумва да се изправим срещу стената, срещу всички тези предразсъдици, срещу всеобхватния страх и срещу цялата тази апатия, срещу всички тези политически, културни, религиозни разделения в ума ни. Вече не сме жители само на собствената си държава, глобализацията ни превърна в граждани на света. Нашата роля като такива е най-вече да бъдем активни и смело да се изправим срещу стената – най-големият враг на съзнанието ни. Стените не правят нищо друго освен да ограничават полета на мисълта и личностното ни развитие. За толерантните хора, тези, неограничените като в затвор от собственото си съзнание, няма разделения, няма предразсъдъци, няма спотаена злоба, има само пълна и безусловна свобода. Това е необходимата промяна за всички нас. Само тя може с лекота да разруши не само Берлинската, Ислямската, но и множество други стени. В името на един по-добър живот на гражданите, да се изправим срещу стената!

Есето на Нанси Борисова е едно от отличените в конкурса на онлайн платформата provo.bg за есе на тема „Срещу стената“. 

Нанси Борисова учи в Природо-Математическа гимназия „Св. Климент Охридски” гр.Монтана и от три години посещава клуб „Медии“ към ОДК „Ние, врабчетата“ с ръководител Нели Василева. Интересува се от литература и журналистика, участвала и отличена в десетки конкурси за есе на национално и регионално ниво.

 

Няма коментари

*