Капка Тодорова: Пандемията има всички шансове да направи ЕС по-силен

Германия остави в останалия свят усещане за справяне с коронавируса. Какво от реалната ситуация в страната беше премълчано и скрито от масмедиите?

Въпросът предпоставя, че медиите крият някакви неща, които си знаят само те и управляващите. А това е абсурдно. Как точно да става такова нещо? На тайни срещи в седновековни мазета? Медиите не са скрили нищо, нито пък учените или властите са крили нещо. Това е непознат вирус и всеки ден откриват нещо, което до вчера не е било известно за него. Става дума за наука – в науката няма спуснати отгоре истини, всяка истина е плод на дълги проучвания, на работата на поколения специалисти. Днес знаем повече, отколкото са знаели хората преди 100 години, преди 50 години, дори преди пет месеца. Специално с този вирус досега науката поставя своебразни рекорди: никога досега не е успявала за толкова кратко време да изолира, декодира и опознае един вирус до ниво, в което вече се правят тестове с лекарства  и ваксини. Всъщност всичко това стана само за 7 месеца. Зад този времеви рекорд стои работата на хиляди вирусолози, епидемолози, фармаколози, лекари… Те обменят знания, работят денонощно без почивка, рискуват живота си. Кой би могъл или искал да крие нещо, защо да го прави?

Кое беше силното място в подхода на германците в условията на пандемия, за да не бъдат загубени толкова човешки животи като в Италия, Франция и Испания?

Има няколко фактора, които вероятно спестиха на Германия сценарий като този в Италия и Франция, но все още никой не знае със 100 процента сигурност защо едни хора се заразяват и умират в мъки, а други дори не разбират, че са болни. Първо, пандемията достигна Германия по-късно от Италия и страната вече знаеше какво идва, колко опасен е вирусът, затова взе съответните мерки. Второ, федералната република разполага с най-много на брой интензивни легла и съответно специалисти, макар че не се стигна до запълване на целия капацитет. И трето, не само бързо налагане на мерки, но и спазването им, постепенното отпускане, непрекъснатата готовност на властите да се намесват при образуване на клъстър някъде. Дали само това е причината за този успех, тепърва ще се разбере.

Германската икономика е все още най-стабилната в Европа, в същото време правителството ще вземе толкова заеми през тази година, колкото никога досега в историята на федералната република. Задлъжняването на Германия през тази година ще отбележи рекордните 218,5 милиарда евро. Бюджетният дефицит скача на 7,25%. Как всичко това ще се отрази на стабилността на ЕС като цяло? Може ли пандемията да се окаже камъчето, което да преобърне идеята за обединена Европа?

Напротив, пандемията има всички шансове да направи ЕС по-силен. Видяхме, че сами нямаше да се справим. Например страна като България, или Румъния, Словения или Чехия –кога взети поотделно тези малки държави биха могли да впрегнат толкова учени и лаборатории, да инвестират толкова милиарди за справянето с болестта, колкото ЕС заедно в момента? Що се отнася до заемите – не съм икономист, но все пак богати са онези държави, които могат да накарат парите да работят. А за да работят парите, трябва бизнесът да не е поставен на колене. Така че помощта за него сега е инвестиция в бъдещето.

Германците са показвали нееднократно, че в моменти на криза успяват да се мобилизират. Промени ли ги с нещо пандемията? Намираш ли ги за по-сплотени?

Не знам дали има разлика, аз не забелязвам такава. Германците по принцип умеят да се сплотяват, но са и индивидуалисти. Различните мнения, протестната култура – всичко това не е нещо странно и непознато, не предизвиква такова възмущение изявата на някой и друг невярващ в опасността на болестта. Всъщност според мен не доброто разположение на духа и хубавите качества в една нация помагат при справянето с кризи като тази пандемия, а силните институции. Ако няма силни институции, се възцарява хаос, отгоре излизат не по-умните, а по-хитрите и по-безскрупулните… Както мисля, че се случва в България. Мерки има, ама само за будалите, така изглежда отстрани. Само дето и „будалите“, тоест дисциплинираните и просветените, могат да загинат заради тарикатлъка на тарикатите.

Какво България можеше да приложи като полезен опит от Германия за превенция на коронавируса, но не успя?

Лекарите и специалистите се справиха чудесно, хората също бяха дисциплинирани първите месеци. Само така можем да си обясним ниския брой заразени в началото и малкото починали. Вторият етап сега като че ли не протича така. Не съм на място, мога да съдя само от коментарите на близки и приятели. Самолетни компании отменят полети, страната ни влиза в списък с не толкова сигурни държави… Това сега е провалът на управляващите, те трябваше да се справят с този етап, но явно не могат.

В момента броят на заразените с коронавирус в България се покачва, прибърза ли щаба с разхлабване на мерките? Какъв според теб ще е най-възможният сценарий за протичане на пандемията идните месеци?

Не искам да съм лош пророк, но втората вълна дойде. Ако не се вземат мерки в следващите три-четири седмици, ще се наложи да бъдат взети след пет-шест. Само че закъснелите мерки ще са по-строги и ще траят по-дълго време. Надявам се, в началото на 2021 година да има ваксина и до следващото лято вирусът да бъде овладян.

Няколкостотин души бяха заразени с коронавирус в най-големия месопреработвателен комбинат в Германия „Тьонис“. Голяма част от тях са българи и румънци. Всичко това доведе политически скандал, след като премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет обвини за заразата българите и румънците в предприятието, които донесли вируса от почивката си в родните места. Може ли изобщо да говорим за „вина” на работниците?

Вина работниците няма как да носят, тъй като те са се заразили във фабриката и общежитията. Бяха обвинени, че са донесли вируса от почивката си в България, но хората обясниха, че не почиват. Работят по 12 часа шест дни в седмицата, спят по 7-8 души в стая, на поточната линия няма възможност за дистанция. Причина за избухване на заразата е пренебрегване на сигурността им и грижата за здравето от първия до последния работен час от страна на работодателя. Затова и той ще си понесе последствията сега, ще плати обезщетения не само на пострадалите, но и на всички фирми, чийто бизнес пострада заради повторния локдаун.

Ще повлияе ли кризата с коронавируса за допълнителното акумулиране на недоволство в емигрантските общности в Германия? Очакваш ли да има бъдещи размирици като тази в Щутгарт?

В Щутгарт имаше бой между полицията и така наречената парти сцена. Младежи, които се събират в централния парк на по биричка, слушат музика, забавляват се. Заради карантината нямаха право да празнуват четири месеца. Накрая това явно изби в тази посока – агресия към полицията и неспазване на правилата. Половината от задържаните побойници са германци, другата половина младежи от цял свят. Така че емигрантската общност не е замесена  в това. Иначе емигрантска общност като събирателно понятие няма – има руснаци, има поляци, има бежанци от Близкия Изток, от Африка, американци, французи или големи общности италианци, гърци… Всяка си има своите особености и проблеми, като те не се припокриват с особеностите и проблемите на другите. Ако има някакъв проблем, породен от корона вируса, то това е липсата на работа заради фалиралите предприемачи. Но това е проблем и за младите германци, за хората от туристическия бизнес, стюардесите в авиокомпаниите или ресторантьорите.

Няма коментари

*