Манол Глишев: Когато сабята е над главата ти, главата трябва да е най-високо вдигната

Манол Глишев е роден на 12.06.1983 г. в София. Историк, преводач и поет, човек пишещ, четящ и най-вече мислещ. Негови текстове и преводи са публикувани в сборника „Omnia vincit amor“ на СУ „Св. Климент Охридски“, „Капитал Light“, портала „Православие“, „Литературен вестник“, хартиения блог „Ариергард“, електронните списания „Кръстопът“, „Mediaevalia“ и „Public Republic“. През 2009 г. е застъпник на романа „Властелинът на пръстените“ в кампанията „Голямото четене“ и печели първа награда за есе на конкурса „СтоЛица“ (2009). Пише, превежда и поддържа блога „Луд на шарено се радва“. Един от организаторите на вече превърналия се в традиционен Толкин-фест.

Какво изкара хората на улицата?

Прекият повод беше абсурдното назначение на негодния Делян Пеевски начело на ДАНС. Причините, разбира се, са по-дълбоки. На първо място – оправданото подозрение, че в това Народно събрание ще се вършат безобразия. Това подозрение се оправда напълно със следващите отвратителни назначения, решения и отмени на решенията, пък и с напълно погрешното отношение към нас, които протестираме.

Кой и срещу какво (или кого) протестира?

Ние, нормалните хора. Не непременно най-красивите, умните или възвишените. А обикновените, свестни граждани, здраво влачещият гръб на нацията. Протестираме срещу наглостта да се управлява България не като държава, а като бащиния. Като картел. Като феодална собственост. Лично аз протестирам срещу факта, че начело на страната стоят хора, които всъщност не бяха избрани на постовете, които си позволиха да заемат. При това тези хора за мен са не само безотговорни – те са направо злонамерени към свободите на гражданското тяло. И съвсем конкретно протестирам срещу АЕЦ Белене.

Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори. Правиш ли аналог с днешните събития и защо ни е толкова къса историческата памет?

Наистина повтаряме историята си. Намирам нещо като ритъм или закономерност поне от 1992 насам. Управляват ни месия Х, после БСП, после месия Y, после пак БСП, после месия Z и пак БСП… А месиите обикновено се оказват крайно съмнителни, да не говорим, че самата БСП просто не бива да съществува. Всичко това сочи, че не излъчваме естествени водачи, а разчитаме водачите да се появяват на бял кон от кой ги знае къде. Дали това е синдромът на цар Ивайло – друг да каже. Смятам, че късата памет се дължи на ужасно ниската култура на повечето български граждани. Имаме силна нужда от образование – не само по математика и български език, но и по история и политика. Имаме нужда от самочувствие в тези области, но не фалшиво, а изработено. Може би имаме нужда от връщане към Възраждането – към читалищата, вестниците, книгите, жаждата за информираност. И от разчистване на дезинформационната, пропагандна плява.

В криза ли се формира по-здраво гражданско общество? Има ли такова в страната ни или то тепърва се образува?

Гражданското общество – това е достатъчен брой хора, които имат здрав гръб и здрав разум. И не позволяват да бъдат залъгвани. За да го има, трябва да се мине може би през нещо повече от криза или измислени „катарзиси”. В други страни гражданското общество е създадено с вътрешни войни, революции, дълго забогатяване и приемственост между последните няколко поколения. При нас процесът сякаш едва сега започва. Мисля, че поне революциите можем да си спестим. Но трябва и да скъсаме с лъжата за „прехода”. „Преходът” е сталинистки термин от петдесетте години и на практика означава период за риболов в мътна вода. Макар и закъсняло, нужно е рязко осветяване на позорното ни минало (и настояще). След това – съд, яснота, нови хора и скъсване с това минало и настояще. И труд, страшно много труд.

Твоята гражданска позиция?

Един въпрос по-горе я изложих. Шегата настрана, по коя конкретна тема? Имам позиция по много граждански въпроси. Но да оставим и това. Ето я, съвсем накратко: никога повече престъпници на власт.

Съединението прави силата” пише на герба ни, но как да се съединим?

Мисля, че вече се обединяваме на площада пред Министерския съвет. С остра непоносимост към лъжите, недомлъвките, престъпленията, нарушенията и подигравките. Надявам се постепенно да привлечем още хора – тези, на които им се живее като свободни, работещи личности.

Бисмарк е казал преди време, че „с щикове можеш да правиш всичко, освен да стоиш на тях”, кои ще го опровергаят днес – протестиращите или управляващите?

Очевидно управляващите имат повече щикове. И засега се опитват да стоят малко встрани от тях – макар че погрешно решиха да размахват смешника Сидеров като тояга над главите ни. Ето че не пропускат и да ни заплашват – председателят на Народното събрание Миков, който си е обикновен милиционер, изтърси, че било нямало демократичен изход от положението с протестите. Но няма защо да се страхуваме от тези изнервени мафиоти, криещи се зад демотивираната полиция, озъбената жандармерия и едно бясно куче. Ако имаме здрав дух и воля, ще покажем, че старият канцлер е бил прав. Накрая ще изтръгнем щиковете от ръцете на злополучните управляващи. Да му мислят те тогава.

Четох един коментар в блога ти, цитирам: „Докато не се промени мисленето на обикновения човек, онзи дето ходи на работа облечен не с чистички дрехи, а с мазна робошка, гражданско общество е невъзможно”. Съгласен ли си с това твърдение

По-скоро смятам, че всички трябва да започнем да ходим на работа в чисти дрехи. Кой век сме? Дори селяните и работниците в нормалните страни не са някакъв измъчен пролетариат, а хора с високо вдигнати глави. Трябва всички да се постараем здраво за забогатяването си. И за справедливостта помежду си. Да, мисленето на бедното мнозинство наистина трябва да се промени – а това е много трудно. Може би първо ще се наложи ние, които нито сме бедни, нито сме богати, но поне не мислим като бедни хора, да наложим волята си над сегашните провалени управници. А после – да помислим за образоването на нацията. Знам, че звучи примитивно, но така вярвам.

„Старите” ценности като че ли си отидоха, но някои емблематични български поговорки като че ли останаха? Кои са новите ценности в днешно време?

Зависи за кои ценности говорим. Има едни прекрасни морални ценности на българското Възраждане, за които всячески се опитват да ни убедят, че са изкоренени: предприемчивост, издръжливост и нетърпимост към глупости. Въпреки всичко, тези ценности се оказаха жилави. И слава Богу за това. Има обаче и едни гнусни „ценности” от царството на моя човек, ценностите на работата, свършена по втория начин. Те също са жилави – а точно тях трябва да изкореним, при това без никаква жалост. Ако имаш предвид поговорката за сабята и главата – разбира се, презирам я. Всички трябва да я презрем. Напротив, точно когато сабята е над главата ти, главата трябва да е най-високо вдигната. Няма по-голяма ценност от дързостта.

В момента текат аналогични на България процеси и в две големи държави – Бразилия и Турция, там протестите ескалираха. По-интелигентни, по-търпеливи или по-страхливи сме?

Поне засега изглежда, че сме и трите. По-интелигентни, защото избегнахме кръвнина – да видим колко още ще я избягваме. По-търпеливи, защото не се разотиваме, а стоим на площадите. Така и трябва. По-страхливи, защото още не сме измели отвратителната сган от Народното събрание, Министерския съвет, съда и банките. Ще видим как ще продължи всичко. Има място и за надежда, и за тревога. Само за примирение няма място.

Протестите ясно очертаха разграничителната линия, паднаха ли маските?

Маските са паднали от години, но чак сега се отърсихме от дрямката си. Под маските поне на последните три-четири управления виждаме само отвращаващи имитации на човешки същества, хомункули. Обикновени престъпници. Мегаломани. Вероятно и неколцина откровено луди.

Нравствените норми като че ли са изпразнени от съдържание, думи като мъжество, отговорност, чест, морал останаха май само на хартия, достатъчно ли е едно „извинете” от страна на политиците?

В никакъв случай. Нравствените норми не подлежат на никакво преразглеждане, те са същите и за нас днес, и за прадядовците ни, които са воювали за страната, правели са семейства, търгували са. Тъй че няма място за извинения. Тези така наречени „политици”, които се гавреха и продължават да се гаврят с политическото тяло, с нас, суверена – те просто трябва да излежат дълги присъди.

Свикнали сме да чакаме някой отнякъде да дойде и да ни „оправи”, кога ще свърши това чакане?

Надявам се – възможно най-скоро. Само се надявам. За това трябва да се действа сега. Който чака, вреди и на себе си, и на околните. Колкото до „оправянето”, самата дума е двузначна. Но за да имаме работеща държава и истинско общество, трябва да почнем да мислим ясно и разумно. Обичам примера на Великата харта на свободите – английската от 1215, а не нашето недомислие от последните дни. Та във Великата харта ясно си пише какво може, какво не може, от кого може и кога може да се върши. Устоите на обществото трябва да се окажат отразени в ясни закони и тези закони да се спазват без никакви изключения. Това може да се постигне само чрез нашите собствени усилия. Хората, които преди осемстотин години са наложили Великата харта, не са разчитали някой да ги „оправя”. Напротив, борили са се „оправянето” да спре. На България й трябват здрави закони и воля за спазването им. Но не нечия воля, а наша, обща. Тоест пак опираме до въпроса за съзнателността и самочувствието. Това не са празни или прекалено абстрактни приказки. Всяка правова държава се крепи на самочувствието на гражданите си.

Част от народа е на улицата и иска промяна, в същото време обаче не припознава субект, който да е неин носител. Кога да очакваме и катарзиса на протестиращите?

Говориш за появата на български Ганди. Такъв няма – може би точно заради много кандидат-месии от последните десетина и повече години. Мисля, че със или без водач трябва да се действа по здравия инстинкт на работещите хора, които жертват време и пари, за да протестират. Ако имаме късмет – ще се появи и водачът. Ако не – е, поне едно-две свестни правителства. И после пак на площадите. И честта, и свободата, и водачеството се създават трудно. Изглежда, че пак ни се налага да прекараме набързо детските болести на цивилизования свят.

В началото на протестите особено популярна стана твоя снимка с каска на главата, а после друга снимка, на която се целуваш с момиче пред МС (вече без каска) обиколи интернет пространството, това метаморфози на лумпен ли са?

Със сигурност са метаморфозите на нагъл рентиер, платен протестиращ, интернет-лумпен, отчаян алкохолик без зъби… Не. Каската е символ. Приятелката ми е реалност – и то много вълнуваща. Заради тази реалност си струваше да ползвам символа, а би си струвало да ползвам и много повече от него. Последната фраза беше открито предизвикателство към самоовластилите се престъпници. Няма нужда да се оправдаваме или да се обясняваме пред тези, срещу които протестираме – нито кои сме, нито какво и защо вършим. Те ни познават и трябва да се боят от нас, защото ние не сме познатото им неинформирано стадо, а страшно разгневени граждани със здрав разум под каските.

Посоката, която трябва да поемем като общество и какви са следващите ни стъпки?

На първо време да съборим това проклето управление. После да си изберем ново – и то по-смислено. Ако трябва, ще свалим още няколко правителства, колко му е. България има нужда от прочистване на политическата аорта, а и вече няма накъде да отстъпваме пред нашествието на самодоволните узурпатори. После, както казах – образование и работа. По много и от двете. Трудно ще е, но си струва

 

Повече от Манол Глишев на http://mglishev.blog.bg/

Няма коментари

*