Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя

Чували ли сте за Сейго Ямадзава?

Сейго Ямадзава е роден през първата половина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Той е бил с благородно потекло и още от малък е показвал едни от най-типичните и висши ценности и характерности на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. Известен бил със своята огромна храброст и твърд характер, и подобно на други японци от самурайското общество – със страстта си към алкохола. По време на жизнения си път участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя, Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска Нипон за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.

Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия. Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”. След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:

„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите  щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите.”

В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост, а турците се стреснали от вида му и крещейки „Жълт дявол“ побягват обратно, което се дължало на униформата му и факта, че се виждали само очите му. Една от основните причини за успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така изненадали врага. За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч, на така да се каже безсмислена мисия, състояща се в това да поиска подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе. А войниците, които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в Мъртвата долина на град Плевен.

След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго Ямадзава умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.

С благодарности към източника http://www.bulgarianhistory.org/

Няма коментари

*