Траурно-административна кал

23 юни е обявен за Ден на национален траур в памет на жертвите от бедствието във Варна и Добрич.

Да помълчим в памет на жертвите… се казва обикновено.

Днес обаче няма да мълчим, а ще говорим/пишем, защото съвсем случайно, може би, е Ден на държавната администрация (Отбелязва се от 2003 г. с Резолюция на ООН, приета на 20 декември 2002 г., за утвърждаване приноса на държавното управление в развитието на обществото).

За утвърждаване на какво?

Премиерът Пламен Орешарски: „Виждате как понякога времето прави неприятни шеги“;

Вицепремиер Цветлин Йовчев: „За кратко време е паднало голямо количество дъжд.“;

Вицепремиер Даниела Бобева: „Може би и за това трябва да ни се поиска оставката, че не можем да спрем дъжда“;

Кмета на Варна Иван Портних: „Абсолютна непригодност на държавата към подобни бедствия“

Непригодност на Кой?

Областен Управител и Кмет на Община са териториални органи на изпълнителната власт, в кратце – държавни служители.

Организират отбранително-мобилизационната подготовка на населението, ръководят защитата му при бедствия и аварии и отговарят за спазването на обществения ред.  Кмета провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия, планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението и представя на областния управител ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия, създава със заповед щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия. При възникване на бедствие на територията на общината кметът въвежда със заповед в изпълнение общинския план за защита при бедствия. Областният управител и кметът на община, когато осъществяват ръководство и координация на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, са длъжни да изпращат на МВР писмена информация за тяхното протичане.

Подръжката на канализацията, отводнителните съоръжения и  контрола над незаконните постройки е отговорност на местната власт. В България обаче, цари унаследената колективна безотговорност, узаконена през годините на криминализиран преход. Виновни – няма. Две години след трагедията в с. Бисер, отново всички сме в дерето… Чезнем безследно в този нелеп социален конструкт, в който на мястото на Уста Кольо Фичето, днес специалист по хидромелиорации е  кандидата на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към БАН - Ахмед Доган.

На 20 август 1951 г. над Варна е валяло в продължение на 9 часа. Следва обилен валеж и на 22 август. За тези два дни в метеорологичната станция във Варна е измерено количество 292 l/m2. По същото време в курорта „Св. Константин и Елена“ падналият дъжд е в рекордното количество – 389 l/m2. по време на тази стихия на земята се изливат около 150 милиона куб. метра вода, жертви – няма.

За разлика от днес обаче, през 1951 г. не е имало свлачища. Защото дърветата не са били изсичани безконтролно.

Кой от нас не е виждал каруците с изсечени дървета?
Кой от нас не е виждал камионите с трупи?
Кой от нас не е виждал корабите с дървен материал?
Кой от нас не е чувал за „дървената мафия“?

Кой издава разрешителните за „контролираната сеч“?
Кой следи за „неконтролираната сеч“?

Кой е отговорен за незаконните постройки?
Кой е отговорен за законните постройки и защо не са съобразени/обезпечени инфраструктурно?

Въпроси – много, отговори – няма, слушаме словесни институционални престрелки в стил „Кой е по-по-най?“, а портрета на Апостола и завета му „Дела трябват, а не думи!“ виси все по-гротескно в кабинетите им.

Толкова за държавната администрация.

И – не, не са виновни „мангалите“! Те не са причина, те са следствие. Следствие от престъпната безотговорност на няколко управления в последните десетилетия в България. „Те“ са угодни, жизнено необходими по време на избори, веднъж на четири години, през другото време са обект на „толерантност“.

Хиляди хора се отзоваха на призивите за помощ, самоорганизираха се и помогат. Лопати, кирки, гумени ботуши и жива сила тръгнаха в посока от цялата страна. Фондация „Помощ за благотворителността в България“ обяви, че към 12:00 часа на 23.06.2014 г.  са изпратени общо 624 930 sms за спешната дарителска кампания за областите Варна, Добрич, Велико Търново и другите пострадали от стихията населени места.

В профила на доброволец в социалната мрежа четем: „Днес за поред път осъзнах, че варненци имаме недовършена работа от миналия февруари. Грешни сме пред паметта на тези, дето изгоряха. Аспарухово, 20 юни. Смърт и болка! Много кал. Калта и боклуците се чистят най-добре, когато много хора хванат лопатите. Варненци, да довършим започнатото през февруари 2013. Да хванем лопатите.“

България има нужда от ДоброВолци, Държавата това сме Ние, ако нея я „няма“, значи и Нас ни няма.

Бог да прости загиналите в потопа на безхаберието!

Няма коментари

*