Орбанизацията на Европа

От дълго време различни „доброжелатели“ се опитват да ни внушават, че пред Европа има два пътя. Единият е „либерален“ – запазване на сегашния модел на ЕС, целящ предефиниране на европейските ценности и идентичности,  „позитивна дискриминация“ спрямо всевъзможни малцинства и федерализация, която дава все повече власт на Брюксел и постепенно изпразва от съдържание националните държави.

Вторият е на „консервативната вълна“ – ликвидиране на „либералния“ модел, „Европа на Отечествата“ вместо всемогъщ Брюксел, „десен“ авторатаризъм (конотиран положително за разлика от „ляво-либералния“ такъв) вместо права на човека и най-вече повече традиционно и национално от глобално и наднационално. Страните в така описания „либерално-консервативен разлом“ обикновено не водят диалог, а се трансформират в посока на две агитки, които се надвикват.

Актуалната тема за Орбан и санкциите срещу Унгария илюстрират изключително точно това положение.  И двете агитки виждат в случая това, което искат да видят. Съответно не виждат това, което не искат. Рисуваната бяло-черна картина изключва сложността и противоречивостта в развитието на ЕС и съставящите го национални държави. Конкретно тази амбивалентност се изразява в следното.

Орбан няма да спаси Европа с хронична корупция, смазване на свободата на словото и изграждане на партокрация. Същевременно тези, които много искат да го накажат, си присвояват правото да говорят от името на общоевропейски ценности. Ценностите на левичарските елити с генезис от казионните бунтари от 1968 г. (не става дума за Пражката пролет, а за западноевропейските „деца на цветята“, които в последните десетилетия преминаха от „бунт срещу системата“ към крепене на статуквото на единствено правилната „толерантност“) не са общоевропейски. „Позитивната дикриминация“ и задължителното присъствие на „джендър стъдис“ в университетите подкопават европейските ценности.

В случая дори това не е основното. Основното е наглият двоен стандарт, който се е превърнал в принцип на управление на ЕС. Заиграването на Орбан с Путин представлява проблем. Не по-малък проблем обаче е „прагматичният “ германски подход, демонстриран при „Северен поток“. За него обаче „наказващите“ удобно мълчат, докато вкарват в един и същ кюп с унгарците поляците, които последователно се противопоставят на путинистката агресия.

Този двоен стандарт ни засяга съвсем директно. Почти всичко, което обективно е посочено като заплаха за демокрацията в Унгария, се отнася и за България. В някои отношения и в по-голяма степен. Но докато Орбан е демон, който заплашва да взриви Европа, Борисов е много добър, а в България корупция няма. Поне ако слушаме един дегенерирал алкохолик, който олицетворява цялата неадекватност на сегашния модел на ЕС.

Тъй че вместо да се занимаваме с образа на Орбан като „спасител на Европа“ или като „архизлодей“, е редно да видим първо какво се случва/не се случва под носа ни. За да оцелее ЕС, трябва да се реформира основно. Но никой няма да ни оправи разградения двор, в който вегетираме, ако ние не сме способни да го направим. Ако ще и моделът Меркел-Юнкер да бъде заменен от нови Тачър и Кол.

Няма коментари

*