175 $

 

Късна есен,

нейде от далеч долитат

окапали листа.

Шики

В японския квартал валеше проливен дъжд. Проливен дъжд валеше и в испанския, и в руския, и в италианския квартал. Но този дъжд и тази история конкретно се отнасят за японския квартал.

Слик имаше среща с Мартин. Точно в 14 часа следобед, точно под стряхата на Ресторант ”Хирошима”, точно там, където се срещаха винаги.

Зад запотените стъкла на ресторанта проблясваха дракони, водорасли танцуваха азиатско танго, а сервитьори, готвачи и клиенти ,очакваха есенните мигове на меланхолията и спокойствието. И нищо необичайно не предвещаваше този тих и приветлив кът на големия град. Просто нещата бяха такива, каквито повечето жители на земното кълбо биха искали да бъдат.

Слик погледна часовника и осъзна, че е станало 14:30. Не бе усетил как е преминал този половин час в чакане. Усмихна се и си помисли, че ще удържи процент от 175-те долара, които имаше да връща на Мартин. Мобилните телефони отдавна не бяха на мода, така че ще спестя описанието на тази вещ. И така той извади от жакета си телефона и набра Мартин. След седмото повторение на свободния сигнал в главата на Слик се образува следната притча: „Ни повей, ни век, ни стон Мартински, ни човек. Само свободно бълбука телефонният звук…” …и тогава той прекъсна тези стихотворни розовини и реши да изчака Мартин в Азиатския „Мак Доналдс”, наречен „Макуа Дуан Дълдс”.

Поръча си соева бира и чийзбургер със змийски хапки. Бирата „Хин Кай Ники Ен” съдържаше ниско количество алкохол и не беше много калорична, така че Слик спокойно можеше да изпие три и пак да не го хване следобедната дрямка. В ъгъла, зад барплота барманът обясняваше на барманката, че ако имали един ден дете, то нямало да се казва Дракон, а може би Орхидея, защото най–вероятно щяло да бъде момиченце. Възрастен японец пееше някаква песен за това как самураите са липсвали много във Втората световна война, и ако ги е имало, със сигурност щели да вземат нещата в своите ръце и мечове и щели да помогнат. По радиото обявиха точно време 15 часа.

„Мартин изгоря с още пет долара” помисли си отново Слик и си поръча четвърта соева бира. В закусвалнята влезе рижав младеж и кой знае защо веднага се насочи към Слик. Младежът предложи на Слик уникална колекция от книги на Харуки Мураками, включваща допълнително издание с живота му в Япония и извън нея. Комплектът струваше само 16 долара, така че Слик не се поколеба и веднага си го купи. Той остави на младежа 4 долара отгоре и взе пакета с книги. Момчето му благодари и излезе отново под дъжда.

Когато Слик разгърна страниците от първата книга от колекцията „Кафка на плажа”, телефонът му иззвъня . Беше Мартин.

- Слик, съжалявам. Забавиха ме в работата. Някаква сделка от Токио. Ще почерпя. Този път успях. Ало, Ало… нещо прекъсва. Може би е от дъжда. Ало, идвам… изчакай още половин час. Ало, не те чувам, Слик идвам….Там ли си – и връзката прекъсна. Може би от дъжда.

Слик глътна последната глътка от бирата, отброи 10 долара, подаде ги на девойката която стоеше на касата, пожела приятен ден на персонала и излезе навън. Застана пак под същата стряха на ресторант „Хирошима”, докато реши накъде да поеме. Загледа се в запотените стъкла на ресторанта и видя плакат на който пишеше: „Само тази седмица, всеки ден от 11 до 19 часа, специално художествено изложение в трите най-големи зали на Японския културен център”. И Слик разбра, че ще прекара останалия половин час там. Отправи се към сградата, която беше съвсем наблизо, влезе във фоайето и разгледа проспектите. Реши да посети първо фотографската изложба на тема „Никога повече атомна война, нека технологиите бъдат за добро! Роботи и мир! Мир и софтуерен напредък!”

- Господине – поздрави приближилият се към него салонен управител, – Радвам се от името на цялата наша нация, че посетихте това изложение. Идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. В тази зала вие може да оставите средства, които ще спомогнат развитието на компютърния напредък. Всеки оставен цент е крачка към кибер-революционния напредък. Всеки долар – Роботизиран Рай. Всяка стодоларова банкнота – О, да! Всяка стодоларова банкнота – сюрреален океан. Вие как мислите, господин…?

- Слик Мортън. Приятно ми е.

- Вие как мислите, господин Слик Мортън?

- Звучи убедително.

- Благодаря, че се съгласихте и навлязохте на дълбоко в идеята на това изложение!

- О, за нищо – усмихна се Слик и остави 30 долара в касичката за благотворителна цел. После разгледа спокойно изложбата, кимна за довиждане и се качи във втората зала. Там имаше изложение на детски рисунки на тема ”Моят личен айпод – Ах какъв домашен любимец”.

- Господине – поздрави приближилата се към него салонна управителка. Дамата бе на около двайсет, изискано облечена и с изтънчен вкус, – радвам се от името на цялата наша нация, че посетихте това изложение. Идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. В тази зала вие може да закупите детска рисунка и средствата ще спомогнат развитието на художествения напредък.

- Разбира се – усмихна се Слик, – защо не. Мисля да закупя тази рисунка – „Потъналият лаптоп край Пърл Харбър”. Също и тази с изписаното върху нея модерно хайку. Доколкото виждам, двете струват 45 долара, но аз ще оставя 60. Все пак идеята на цялата изложба и в трите зали е благотворителна. А аз ще се радвам от името на цялата наша нация и от мое име да подпомогна вашата нация. Между другото, много ми е приятно, казвам се Слик Мортън.

- На мен също много ми е приятно, господин Слик. Казвам се Ишаки Мураками, но нямам нищо общо с Харуки Мураками.

- Е, аз пък имам, – кимна Слик – преди час си купих цялата колекция от книгите му.

- Прекрасно, господин Мортън, нека ви покажа и останалата част от изложбата.

- С удоволствие, госпожице Мураками.

И те разгледаха обстойно цялата изложба и се оказа, че бе станало 17:30. Слик се извини, извади телефона си и написа съобщение на Мартин, че го чака в Японския културен център. После понечи да се сбогува с младата дама, но тя го прекъсна.

- Аз приключвам за днес. Бихте ли желали да изпием по нещо в Галерията – Бар на приземния етаж. Там може да видите и последното изложение от чаши за саке.

- С удоволствие, госпожице Мураками, – отвърна Слик и тя облече палтото си, хвана Слик под ръка и го поведе към Галерията – Бар.

Пиха първо чай, после хапнаха оризов чипс и накрая решиха да пият по едно саке.

- Господине – обърна се любезно сервитьорът към Слик, – ако поръчате три вида саке за двама на стойност 55 долара, ще спечелите 6 чаши за саке в различни цветове.

- Защо не! – отвърна Слик и на масата се появи подаръкът – кутия с чаши за саке и три вида саке за двама.

- Наздраве, госпожице Мураками.

- Наздраве, Слик – отвърна Ишаки и целуна Слик по бузата. И телефонът иззвъня. Беше Мартин.

- Ало, Слик, във фоайето съм. Най–накрая пристигнах.

- Слез на приземния етаж, аз съм в Галерията–бар, отговори Слик и целуна Ишаки по бузата. След секунда Мартин влезе при тях, запозна се с Ишаки и седна на масата.

- Господине – обърна се любезно сервитьорът към Мартин, – ако поръчате три вида саке за двама, ще спечелите 6 чаши за саке в различни цветове.

- Защо не – отвърна Мартин, – и без това днес е Свети Мартин – добър повод да се почерпим!

- Мартин, честит имен ден, приятелю! – поздрави го Слик. Бъдете здрав и усмихнат, Мартин – пожела на именника госпожица Мураками.

- Мерси, мерси. Наздраве! – вдигна тост Мартин.

- Мартин – сподели Слик, – междувременно докато те чаках, изхарчих парите, които имах да ти връщам.

- Ха-ха – засмя се Мартин и вдигна наздравица, – нали затова са приятелите, да закъсняват и да харчат парите, които имат да връщат на приятелите си. Ах, тази Япония! Обичам я! Вие кога ще се жените? Мартин погледна едновременно и Слик, и Ишаки.

- Утре – отвърна Слик.

- Утре – отвърна Ишаки.

Собственикът на галерията включи осветлението на стената с изрисуванa вишневa градина. Някакъв старец запя песента за големия Буда и малката яребица.

В японския квартал продължаваше да вали проливен дъжд. Проливен дъжд валеше и в испанския, и в руския, и в италианския квартал. Но този дъжд бе посветен на тази японска история.

 

Няма коментари

*