Африканското изкуство и мястото му в модерния Европейски дом

Всеки, който влезе вкъщи първо усеща миризмата на дърво. После с интерес започва да разглежда фигурите по масите и первазите, маските по стените, чудноватите мебели. Женски силует с бебе на гръб. Врата на шкаф с релеф на антилопа в човешки ръст. Конник с червени устни и светло сини вежди. Биволска глава с рога на антилопа, птица на челото и хамелеон, който излиза от устата й. Масивна, сглобаема маса. Стъклото й лежи върху кръгли дървени греди напречно подредени върху две по-големи, обвити в рисувана кожа и с изкусно гравирани крайници.

Туарежки самар за камила, или великолепната маса в трапезарята, върху нея – кукли-фетиши за плодородие (Юруба, Нигерия)

За нас като колекционери, африканското творчество е извор на несекваща красота и вдъхновение, а опознаването му – едно безкрайно пътешествие. Вкъщи, то ни носи топлина и усещане за близост с природата и света.

Африкански маски имаше у нас и когато бях дете, носени от пътуващи роднини и приятели. Спомням си ги бегло. Много преди номадската ни съдба да отведе родителите ми в Африка, тамошното изкуство ги привличаше с мистериозното си излъчване и красиви форми. Никой не предполагаше тогава, че ще се превърне в семейна страст, но веднъж стъпили на континента и потопили носове в разнообразното изкуство на африканските народи, любителският интерес прерастна в неутолимо желание да опознаем древните артистични и културни традиции на континентa. Ето част от това, което научихме.

Всичко в природата е живо. Одухотворено. Животните, гората, камъните, земята, водата… Не видим с просто око, духът на всичко живо и всичко някога живяло съществува в „отвъдното“ – онова пространство, паралелно на осезаемия свят на земното ежедневие. Там безсмъртните ни души отиват когато напускат физическото ни тяло не само след смъртта му, но и в сънища или ритуали. Онова пространство обитават и душите на предците ни – нашите пазители, както и душите на природните сили – нашите покровители.

Тези вярвания са в основата на традиционните африкански култури. Оттам произлиза и изкуството на континента; или по-скоро това, което ние наричаме изкуство, защото в Африка то не е изкуство, а неразделна част от живота, бита и

На масичката в хола: музикални инструменти от Габон (племето Пуну) и Кот Д’ивоар/Либерия (племето Гере), на преден план – кутия Юруба от Нигерия

историята на всяко племе. Там маските и фигурите нямат декоративно или естетическо предназначение, категоричен е баща ми. Тяхното предназначение винаги е функционално, а функциите – разнородни. Една от тях е разказвателна. Богато-резбованите догонски врати, както и тези на племето Сенуфо, например, изобразяват митовете за създаването на света на съответния народ. Така изкуството служи и за да документира и възпроизвежда културата, историята, традициите. Освен това то може да бъде важен маркер за племенна принадлежност, както и за социалния статут на определен човек или клан. Вождовите кутии за тютюн, например, са уникално орнаментирани с човешки и животински образи. Бастуните на духовните лидери също носят своята сила и символика. Различните прически на фигурите обозначават племе, ранг, разграничават млади моми от омъжени жени, войни от шамани.

Дворната врата на богаташка къща от племето Бамбара (Буркина Фасо/Мали) с релеф на високо почитаната от тях антилопа вече е вграден шкаф

Използвани като обредни предмети, маските и фигурите въплъщават всичко духовно и свято така, че то да може да бъде почитано и омилостивявано. Превръщат се и в медиум за комуникация с отвъдното, с душите на предците и природата, с божественото. Някои излизат на показ само при определени ритуали, други участват в ежедневието като пречистват, предпазват, съветват.

Ритуалните маски са създадени, за да танцуват. В африканската традиция, името на всяка маска означава не само физическата скулптура, но и нейното козмологично значение, танците и ритуалите свързани с нея и духът, който се вселява в нея. Пълното значение си остава обаче тайна достъпна само за просветените.

Изящните мъжки и женски фигури пък не само идеализират определена красота. Те олицетворяват дедите. За всеки народ или клан е важно предците да са близо до него, да го напътстват и закрилят. Затова тези фигури и маски трябва да са много красиви – според стандартите на съответното племе – за да се харесват на предците, чиито безсмъртни души ще ги обитават когато слизат на земята. За тях се

Детайл от легло на Танзанийски вожд, което използваме за масичка за телевизор (съвременна изработка на Мамади Конте)

полагат специални грижи и те винаги са поставени на почетно място.

Без нужните обреди и ритуали обаче, тези предмети губят силата и атрактивността си за душите от отвъдното, които така или иначе са неотлъчно свързани с племето и неговите корени. Пренесени на друг континент и извън традиционния им контекст, тяхната функция коренно се променя. Тук те се превръщат в ефектни акценти в интериора, великолепни произведения на изкуството с богата символика и културна стойност.

Един от любимите ми мотиви е двойката антилопи на племето Бамбара: мъжката – с изящно дълги рога и буйна грива, а женската – с фина шия и бебе на гърба си. Заедно те символизират плодородие, изобилие, единство и хармония. Носят щастие и фертилност в семейството. А самата антилопа, както и лъвът, маймуната и хиената при други народи, олицетворява смелост, знания, късмет.

През стъклото на масата – детайл от майсторката туарежка изработка на традиционен камилски самар

В България някои хора се страхуват от маските. Мислят си, че носят лоша енергия. Суеверен народ сме все пак. Но лоши маски няма. Да, някои изглеждат малко по-страховити, особено по-старите, но те са такива именно, за да плашат злите сили.

Всъщност много от фигурите и предметите на този вид изкуство са по-скоро талисмани – фетиши за плодородие, за лечение, за късмет… Туарежкият или Агадески кръст например, който символизира четирите краища на света, се ползва като амулет, предпазващ от опасности по време на път. А туарегите са номадски народ, който от древни времена прекосява Африка, царства над пустините й и владее транссахарската търговия.

Детайл от туарежкото легло, което ни служи за холна маса

Макар името и донякъде формата на амулета да свидетелстват за далечното им христянско минало, туарегите са поклонници на Аллах. Затова и тяхното изкуство коренно се различава от това на други африкански народи – в Исляма идопоклонничеството се смята за грях, изобразяването на човешки форми е забранено. Ненадминати майстори в обработката на кожа и сребро, вместо маски и фигури, те правят бижута, кожени възглавници и други предмети за бита като изящните кожени кутии, фино гравирани, когато са правени от мъжете туареги, или богато украсени с цветни рисунки от ръцете на жените им.

Оставайки верни на традициите си, но и адаптирайки се към съвременния начин на живот, туарегите вече правят и модерни шкафове, маси и ракли, целите облечени в кожа с изкусно резбовани традиционни мотиви, сребърни и бронзови инкрустации. По наша идея и уникални стойки за лампи измайсториха.

С малко повече въображение, каквото на майка ми никога не й е липсвало по отношение на интериорен дизайн, и камилските самари на туарегите се превръщат в прекрасни трапезарни маси. Изработени са от фино резбовани дървени парчета, затегнати едно към друго с кожени каишки. През стъклото майсторската изработка остава на показ.

Типичните туарежки кутии и модерна лампа, също облечена в кожа и инкрустирана с Агадешки кръст

Традиционните туарежки легла пък, както и пигмейските, стават страхотни масички за хол. Понеже все пак са номадски народ, по традиция туарегите нямат голяма покъщнина и само най-богатите спят на легла, които бързо и лесно се разглобяват, за да могат да се пренесат до следващия стан. Дървените части отново са резбовани, изрисувани и инкрустирани, някои са облечени в цветни кожи. С едно стъкло на мястото на рогозките за спане и ето изключително стилната и нестандартна маса за кафе, с която впечатляваме гостите си.

Същата е логиката и с пигмейското легло, което се отличава по това, че вместо върху крачета, правоъгълната му дървена плоскост лежи на главите на четири сладки пигмейчета. А те доста приличат на извънземното от едноименния филм на Спилбърг.

Друго интересно дизайнерско решение е идеята ни да превърнем малките догонските вратички от семейните хамбари за зърно, с животинските им и човешки фигури изобразяващи сътворението и първородните кланове, в дървени шкафове. Релефно изрисуваните дворни врати на богаташите от различни племена пък използваме като панá на стената или врати за зидани долапи и дрешници.

От години вече живеем обкръжени от африкански произведения на изкуството. Когато вкъщи вече нямаше място за повече, създадохме Галерия Номад, единствената по рода й в София галерия за африканско изкуство, с колекция по-богата от тази на Галерията за Чуждестранно Изкуство. Тогава родителите ми живееха в Уагадугу, столицата на Буркина Фасо – една мъничка държава, някога позната като Горна Волта, в сърцето на Западна Африка и на брега на предпустинята Сахел. Името й означава „земя на добродетелните хора.“ Едната дума е на езика на племето Моси, а другата е на Гурунси-тата – двете основни племена в Буркина. Освен тях обаче, там живеят още поне 60-ина народа, всеки със собствен език, култура и традиции.

Змия Бага (Гине Конакри) – висока към 1.70м, тази маска-предпазител се използва при ритуални танци и се смята за най-силният противник на злите сили

В Буркина имахме възможността лично да общуваме със съвременни майстори, да опознаем не само изкуството им, а и семействата, начина им на живот, процеса на работа. Често сме се изумявали на фината изработка, която правят предвид примитивните инструменти и техники – същите, ползвани в миналото от дедите им. Видяхме как се прави четка за боя от подръчни материали: пръчка, чувал и джобно ножче.* Научихме, че черният цвят се прави от сажди, червеният от глина, белият от варовик, а синият от растително индиго.

Може да се каже, че Африка ни омагьоса. Веднъж усетили духа и топлината й, пред нас се отвори един свят, чието културно и артистично наследство плени душите, сърцата и съзнанието ни. Галерия Номад е плод на желанието да споделим с България и света не само изкуството, а всичко видяно, научено и изживяно там. Защото колко по-хубаво е масата върху, която вечеряш с приятели да има собсвтвена история и дух, вместо да е поредната масово произведена вещ?

Ръчно резбованите крака на камилски самар

* Успяхте ли да си го представите? Четката се прави като се отскубва един коноп нишки от чувала, връзват се за клечката и се изравняват с чекийката.

Галерията за Африканско изкуство „Номад“ се намира на  ул. 6ти септември №2, Sofia, Bulgaria

Повече информация и контакти на  https://www.facebook.com/GaleriaNomad?fref=ts

 

2 коментари

  • Малко хора знаят колко е ценно африканското изкуство. Имам съсед, който е живял в Африка няколко години със семейството си, но не издържаха на климатичните и други условия. От там си е донесъл цяла колекция африкански статуетки, изключително красиви! Бяха го обрали една вечер докато са отсъствали от дома, взели му злато, бижута колкото пари в брой са намерили (това беше отдавна). И той каза „тия ако са знаели колко са ценни статуетките нямаше да се занимават с бижутата и парите. За щастие такива крадци и обирджии не са наясно какво съкровище е африканското изкуство :)

  • Валентин Савов

    Продава се дървен бюст на африканка. Красота, финес и достолепие. Придобита през 1982 г. от Конго. Ръчна изработка от едно парче дърво, най-вероятно махагон. Височина 75 см. С осезаема тежест.
    Намира се във Варна. Цена по споразумение.За контакт и оглед на място- г-н Валентин Савов, тел. 0886066567. За предварителен оглед от снимки, моля пишете на посочения email:evgeni_georgiev_58@abv.bg

*