Григорий Кюлев – Гого: Да върнем усмивките на лицата си!

Първите асоциации, които правиш с думата „лица“?

- „Лица“ … Оскар Уайлд е написал много за лицето на човек, там е казано всичко. Харесвам лицата на младите хора, на децата най-много. Възрастните за съжаление имат качеството да се покваряват в повечето случаи и затова не е виновно времето, в което живеем. Човешкият живот е изпитание и при повечето от нас изпитанието побеждава, а не ние него.

Спомените ти от времето на „демократичните промени“ и какво ти прави впечатление, гледайки днешните лица?

- Навремето бях много активен. Първата ми снимка във вестник е от някой си януари пред Народния театър, бях с плакат „гласност и плурализъм“ сваляхме ДКМС. Една жена ме пита какво е плурализъм и аз не можах да й отговоря. На всичкото отгоре ни беше организирала нашата дружинна! След това съм водил митинги, бил съм в първата редица, която  води и седи пред щитовете на полицаите. Борехме се за бъдещето, което ни е било предначертано. Днес не виждам надежда за промяна. Целият свят е такъв, властта на парите е много силна. Елитите не мислят за обществото.

 

Занимаваш се професионално с фризьорство почти 20 години, как се промени за това време лицето на българката?

- Ние сме привилегировани да живеем на място с много красиви жени. Българките са най-различни, има тъмни, светли, ниски, високи и т.н. Също така с възрастта не погрозняват. За тези 20 години виждам и хубави, и лоши неща. Хубавите са, че вече сме част от света и модата е на една ръка от нас, в моловете, в интернет. Лошите са, че голяма част залитат по крайни неща като силикон, екстеншъни (допълнителни коси), тежък грим, въобще „малко“ се преекспонират. Това е липса на вкус и най-вече е повлияно от поп-фолк културата.

Думата „мода“ има латински корен и означава начин на изразяване според вкуса, какви са вкусовете днес и намират ли те подходящата си форма на изразяване?

- Модата е индустрия в днешно време. Тя много се влияе от глобални процеси и налага начин на живот.За мен истината е, че всеки трябва да вземе от една колекция или артист това, което ще допълни личността така, че тя да се изрази най-добре. Радостно е, че има толкова много възможности в 21 век. Днес, стига да поискаш, можеш да си всякакъв. Голямата част от нас обаче ходят като попове  или монахини, черно от горе до долу, черни коси, черни обувки, като че ли няма други цветове. Не знам  дали това има нещо общо със светоусещането, но е притеснително, без някой да те кара – сам се слагаш в униформа.

Какво ти прави най-силно впечатление, когато човек седне на стола пред теб?

- Винаги се радвам, когато имам нов клиент, изучавам лицето, стойката, дрехите. Трябва да го разгадая, за да мога да направя най-доброто за него. Постоянните клиенти са друго нещо, вече се познаваме и ми е по-важно в какъв момент от живота си се намират и как искат да изглеждат в него.

Проявление на характера ли е прическата?

- Прическата не е като дрехата, не можеш да я сваляш, тя е всеки ден с теб. Изборът е много важен, можеш да изглеждаш добре и много зле. В нашия занаят си има правила и всички сме свикнали да ги възприемаме като даденост. Естетиката повелява да изглеждаме хармонично. Косата е рамката на едно лице, винаги първо се вглеждаме в очите, след това в лицето и няма начин да не забележим  как е представено то. Интересно е, че нашето изкуство работи с живи хора, нашето платно е лицето на човек. Добрият  фризьор ще разкрие най-доброто от лицето и ще скрие това, което трябва, в същото време ще даде и модна линия, и лустро.

Какво те дразни най-много в себеизразяването на българските жени?

- Що се отнася  до прическите много ме дразни, когато видя една хубава коса вързана с ластиче. Първо, косата е естествено украшение на всяка жена и не може просто ей така да я скриеш. Второ, защо не се постараеш като ще я скриваш да използваш нещо красиво, например  шнола, шал, диадема, игла, варианти много. Трето, защо толкова често неглижират прическата!? Работния ден да го приемем на опашка, на парти – на опашка, на рожден ден и къде ли не – на опашка…  Имам чувството, че много пъти опашката скрива една немита, лошо подстригана и въобще неподдържана коса.

Участвал си в редица международни конкурси, къде или по-скоро коя националност отдава най-голямо значение на прическата?

- Това, което виждам  е, че Русия има най-силния конкурс в света. В момента това, което показват колегите, които се състезават, е много по-добро, от това, което показват артистичните тимове на големите марки. Може би защото големите брандове са тромави структури и трябва да отговорят на различни интереси, които не им позволяват да покажат креативност, докато индивидуалните и независими артисти показват зашеметяващи неща. Фризьорството в днешно време работи с много възможности от гледна точка на материали и козметика. Фантазията е единственото ограничение на фризьора.

Как ще коментираш случващото се у нас през последния месец… има ли според теб гражданско общество в България и масовите протести ли са неговите проявления?

- С една дума – ТРАГЕДИЯ.  Нямам думи да изразя чувството, когато чета за поредния човек, който се е самозапалил. Нямам и смислено обяснение за това. Всеки ден някой се самоубива и по други начини. Това е ТРАГЕДИЯ за нашето общество, нима сме толкова несъвместими? Не носи ли всеки от нас вина за това, че сме направили живота тъй непоносим за някои? Кого да обвиним? Политиците, банкерите, финансистите, монополите или гърците? Всички взети заедно сме забъркали тая каша и единственият изход е заедно да видим какво е най-добро за всекиго от нас. Трябва повече да си помагаме и да се обичаме като родни братя и сестри. Всеки човек в живота ни трябва да ни е важен и да се отнасяме към него с уважение. Сега сме въвлечени в ураган от безкрайна алчност и сребролюбие, жажда за власт и потискане на доброто, не само тук, а и по целия свят. Трябва да се разбере, че да искаш от живота просто ей така да стане по-добър – няма да стане. Всеки ден го правим ние, денят ще е по-красив и добър, ако ние сме по-красиви и по-добри. Трябва повече да вярваме в себе си и  в нашата сила за промяна. Като начало, въпреки трудностите трябва да върнем усмивките  на лицата си.

Имаме ли посока като общество и накъде вървим?

- Посока винаги има, носим я в сърцата и душите си, подсъзнателно всеки върви по своя път. Обществото също има своя път, но той е нашият общ. Общия тон го задават обществениците и политиците, а и да не забравяме медиите. Виждаме, че сме в задънена улица, пробвахме всичко. Повече духовност ни трябва, увлечени от проблеми в ежедневието си, забравяме да се грижим за душите си. Работим  без  призвание, правим неща, които не искаме, срещаме се с хора, които не харесваме, ходим на места, където не искаме да бъдем и говорим неща, които не искаме да казваме. Докато правим тези неща ще вървим в грешна посока, заедно и по отделно.

Нещо, което изпълва мислите ти напоследък?

- Вълнувам се от себе си, продължавам да се търся и да се възпитавам. Интересувам се и от света, винаги ми е интересно къде във времето и пространството се намирам. Анализирам информацията, която стига до мен. Вълнувам се от това какво мислят големите умове на нашето време. Слушам приятелите си, наблюдавам света. Живея.

Няма коментари

*