ДОБЪР ЮНАК

 

Стани, Нине, господине,

добри сме ти госкье дошли,

добър сме ти глас донесли

низ хубава долна земя:

Овци ти се изягнили,

се овчици ваклошати

и овньовци виторожци;

кози ти се изкозили,

се козици виторожки

и пърчевци ярчорожци;

кравици се изтелили,

се кравици белобозки,

се воловци еленчовци;

кобилки се изждребили,

се кобилки левогривки

и коньовци папуньощи.

Стани, Нине, господине,

тебе пеем, господине.

(Българска народна песен)

 

Коледа е  един от най–старите и значими празници за българите. Според много изследователи неговите корени достигат до античността, когато всички балкански народи са отбелязвали свършването на старата година и началото на новата с празници посветени на бог Кронос един от титаните в старогръцката митология. Първоначално е бил почитан като бог на земеделието, а по-късно, в елинистическия период се отъждествява с бога Хронос, персонификация на времето символизиращ прехода от живота към смъртта. Когато става въпрос за древна балканска митология, не може да  направи разлика между гръцка и тракийска култура, защото те са в постоянно културно взимодействие –  А. Фол.

Участващите в празниците са се наричали „крони”. Те са избирали карнавален „цар на крониите” когото после  са разчленявали и убивали.  През 680 г. е свикан Шестият Вселенски Събор или така нареченият Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял), Съборът взима 102 важни за Църквата решения, едно от които е забраняването на „календите”. С думата „календи” в Рим са отбелязвали началото на всеки месец, а януарските „календи” са насочени към култа на бог Янус – портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, затова и изобразяван с две лица.  Според Мнасеас от Патра – гръцки историк живял III в. Пр.Хр.,  Кронос е бил почитан у гетите и се наричал Залмоксис. Хезихий лексиконограф живял V в. Сл. Хр., който засвидетелства значенията на Залмоксис, изрежда измежду тях и Кронос. Той дава името Залмоксис и едно след друго трите му значения: 1.Кронос, 2. танц и 3. песен. Благодарение на  това сведение ние научаваме, че траките са постигали въздействие върху болния не само с музика, с песен, но и чрез някакъв танц, който се е изпълнявал.  За честването на празниците посветени на бог Кронос, сведение откриваме и в житието на св.  Дазий Доростолски, който е по произход  тракиец и служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос, измъчван и посечен с меч.

След утвърждаването на християнството, като държавна  религия на империята, през 431 г. на третият Вселенски в  Ефес се въвежда официално празника Рождество Христово.  Първоначално датата неговото празнуване е 06. 01 – Богоявление. Но тази дата била възприета само в източната част на империята, но по късно се наложила окончателно и повсеместно датата 25 декември. От римляните идва също и нещо друго, основно за Рождество: датата 25.12. Когато през 46 г. сл. Хр. се появява Юлианския календар, той узаконява една разпространена вече практика: определяне за дата на зимното слънцестоене 25.12. По-късно реформи в календара изместват датата на астрономическото слънцестоене на 21.12., но непреодолимият резонанс от старата дата остава. Денят на зимното слънцестоене също се е празнувал от езичниците като един от големите празници на непобедимият бог Митра. Според персийската митология бог Митра бил роден на 25.12. Това е богът въплъщение на слънцето, чийто култ приема като официален през ІІІ век (274) езическият император Аврелий – Dies Invicti Solis  /Денят на Непобедимото Слънце/.

Денят преди 25.12 (Коледа) се е запазил  във фолклорните представите  под името Бъдни вечер. „Етимологията на думата „бъдни” много автори извеждат от дума със значение на „дъно”, която в митологията на някои индоевропейски народи се използва за именуване на Змея, на дъното на (дълбините),  убит (изпепелен) от бога – змееборец – Ахя Будхнья от арийските „Веди”. Според изследователите изгарянето на бъдника (дърво което трябва да гори през цялата нощ преди Коледа) символизира именно гореописаното убиване на Змея – хаоса. Пенчо Славейков в поемата си „Коледари” обвързва „Бъдни вечер” за всенощно бдение „бъдника” да гори цяла нощ. Коренът на думата „бъдни” в славянския език (който освен гръцкият език е най – близкият запазен до говореният от траките в античността. След славянската инвазия на балканският полуостров, новодошлите племена се смесват с коренното тракийско население и в техният език навлизат множество тракийски глоси) е „ ”  а от там и „” – „Будет”, което се превежда „да бъде”, „да се случи”, това който неизбежно предстои. Бъдникът трябва да гори през цялата нощ, за да може светлината му да свърже старият ден с новия, защото на бъдни вечер предстои да се случи раждането, на новото време, новият годишен цикъл от червената жар на бъдника, която остава в огнището в утренните часове  преди изгрева. Това може да бъде изтълкувано и като раждането на Дионис.

На Бъдни вечер след полунощ  празнично облечени неженени момци  – коледари обхождат всички домове от селището. Единствено техният водач  е женен мъж и се нарича „станиник”. Коледарите пеят песни, казват „наричания” (коледарски молитви), а в гр. Ямбол  „играят” и коледарски буенек „наричан още и Ямболски буенек защото се играе само от ямболските коледари”. (Николай Ников „Празниците на българите с легенди и предания” 85 с. издание на Националният музей на българската книга и полиграфия – 2004 г.) Ямболски коледари от 1926 г.

Този вид буенек се изпълнява  под съпровод на един или повече инструменти, като е задължително е  присъствието на  гайда. Понякога в  съхармония с гайдата в музиката на буенека  се допуска участие  на гъдулка, и в много редки  случай се кавал. Мелодията му е в размер 2/4.

Коледарската дружина се нарича „куда” и е съставена от 15 – 20 момчета на не по малко от дванадест  годишна възраст. Тя представлява строго организирана структура, подчинена  на вътрешна йерархия. В дните между  Въведение богородично – началото на коледният пост  и Никулден те избират своят водач – „станиник”(това наименование на коледарският водач е повсеместно кудите от цялата страна) , у чиито дом ще се събират всяка вечер до Коледа. „Станиника” трябва да бъде женен мъж и след всяко събиране на „кудата”, той се задължава да храни и „пои” (да дава вечеря и червено вино) на  коледарите. Ако станиника е беден човек, тогава момчетата от кудата се редуват всяка вечер да носят храна и вино.

Коледарите се събират след падането на нощта, и провеждат танцови репетиции пред дома на станиника за да си припомнят стъпките на бунека. Тези тренировки продължават около час и половина, като не винаги са съпроводени с музикален инструмент. Коледарският буенек се играе от цялата куда. Коледарите с изключение на станиника играят, като всеки държи с ръце другарите си от ляво и от дясно за специално поставен около кръста колан . Така те образуват жива верига която започва с водача на кудата така нареченият „баш” и завършва с последният човек – „койрук”. Башът  носи в дясната си ръка сабя и дава „команди” – указания за стъпките, песните и  движението на кудата по време на танца. За баш се избира момче което „играе коледа” най малко пет предходни години. С лявата той се държи за колана на следващия коледар. Койрука се държи с дясната ръка за колана на предходния коледар а в лявата си ръка носи кравай. Станеника играе пред кудата, като също спазва указанията на баша и носи в дясната си ръка бъклица с вино.

Коледарите са облечени с бели ризи, бели, кожени елечета и черни панталони – „ичове”. На главите си носят калпаци украсени с клончета чимшир, „паунови” пера и „пукалци” (пуканки). Обути са с високи ботуши снабдени с шпори и „подковани” токове. Танцувайки в синхрон, като всяка тяхна стъпка представлява ударен такт под звуците на соловите инструменти, облечени по този начин коледарите поемат ролята на ритмообразуващ музикален инструмент. Няма точна информация от къде и от кога започва тази традиция сред коледарите в Ямбол. Според някои фолклористи танцът буенек е заимстван  от лазарските танци, като е допълнително адаптиран за мъжко изпълнение. Но трябва да се обърне внимание и на хипотезата за инициацията  на юноши в мъжество чрез подобен вид ритуали.

Във фолклорните представи е  запазена идеята за половият диморфизъм на музикалните инструментите. Така например тъпана, даула и другите ударни инструменти съответстват на мъжкото начало, а гайдата, гадулката, тмбурата на женското. В нестинарската обредност тъпана се нарича с мъжкото име „Костадин” и се съхранява заедно с нестинарските икони в специално помещение „конак”. Участвайки в коледарският буенек, поемайки ролята на инструмент символизиращ мъжествеността момчетата заявяват своята готовност да станат мъже. Така танцът може да се тълкува като своеобразен ритуал на иницияция на юноши в мъжество.  В подкрепа на това твърдение са и наблюденията на някои изследователи и специалисти по древни бойни изкуства. Според тях движението и стъпките които кудата разиграва са сходни с тези на войните строени в античния боен строй наречен фаланга. Във фалангата войниците са се строявали на една ръка разстояние един до друг, като всеки е трябвало да препокрива щита на съседа си със своя. Така подредени във верига войните нападали врага си, като всеки от фалнгата се движел в една линия с останалите, и прикривал със собственият си щит и другарят си. Според законите на античнита общества в армията могат да влизат само младежи надхвърлили юношеска възраст.

В много от своите наричания коледарите се представят като войска която е „друм друмувала и стан станувала” за да достигне до своят „стар станиник” който е „добър човек”, дарява ги и ги повежда да коледуват. Коледуването е и своеобразно военно обучение в качеството си на разиграване на бойна сцена, а самите коледари водят реална битка, строени в боен строй със силите на злото.

След репетициите кудата  се събира в специална определена  за целта стая в дома на  станиника, където участниците  разучават, коледарските песни,  наричания, пият вино и се  хранят. В тази стая оръжие  има право да носи само станиника. Всички останали коледари трябва да оставят оръжията си пред врата на стаята.

Конон, който е живял в края на I в. пр. Хр. разказва за обредите, извършвани в чест на Дионис по времето на Орфей. „В определени дни множество въоръжени траки и македонци идвали в Либетра (в Южна Македония), където се събирали в една голяма и направена добре за мистерии постройка. Винаги когато влизали там да празнуват оргиите, те оставяли оръжието си пред вратите.” Под оргии писателя има в предвид ритуали

След Игнажден кудата започва да обикаля квартала, в който живеят участниците, танцува и пее по улиците. На  Бъдни вечер коледарите посещават всички домове от „махалата” (квартала в който живят), като танцуват, пеят песни и „наричат” казват молитви за дома. Стопаните пък черпят коледарите с вино и ги даряват с храна и пари. Основен сюжет в песните на коледарите е добрият юнак, който се сърди че не са го „поженили” и за когото коледарите вдигат наздравица за да им отвори „чимшир порти”, или в друг случай възсяда „хранена коня” и отключва „извор кючове” за да се родят трима коледари. Добър юнак е герой предимно на коледните песни и под това скромно нарицателно име се подвизава един могъщ тракийски бог – конник.

На 25. 12. сутринта всички куди се събират на площада на града където се състои коледарското надиграване.

Коледарят обува ботушите, снабдени със шпори само още веднъж в  годината – на Тодоровден. Тодоровден се празнува в съботният ден от първата седмица на Великия пост който започва със Сирни заговезни. На този ден Православната Църква възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон и се организират надбягвания с коне. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава конят получава най-често юзда, а неговият стопанин риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Сирни заговезни според фолклорната митология е времето когато „светът се преобръща”. Тогава след седем седмици свършва зимния цикъл и започва пролетнолетният. Това е времето на агонията на зимата, прехода който се окачествява като  хаос. Конят в представите на древните траки е свещенно животно което играе роля на мидиатор между живота и смъртта , хората и боговете, световнят ред и хаоса. Възседнал конят си тракийският цар е предпазен от хаоса и непознато.

В този аспект можем да  видим как коледарят, който  вече е влазъл в битка със  злите сили, претърпял е промяна  и е възмъжал, възсяда своят  кон преминава през хаоса, за  да може да се завърне отново превъплатил се в херос, яздещ бял кон и победи окончателно злото в образа на змей, пробождайки го с копие.

Можем да се запитаме и колко стара  е коледарската обредност. И след като отговорите на този въпрос (а те задължително ще бъдат много) ни дадат ясна представа за архаичността на този празник, можем да се гордеем с факта, че сме българи, един древен народ съхранил хилядолетни традиции които са живи и до днес.

Няма коментари

*