Заплахата ДАЕШ

От всичко, което изчетох през изминалата седмица относно възможните сценарии за елиминиране на заплахата ДАЕШ/ИДИЛ, разбрах със сигурност само едно: всеки коментатор си има любим играч, любим противник и съответно любимо решение, което е фокусирано върху този любим играч и неговите „приятели“.

Първо ще обобщя позициите на FB-познатите ми от цял свят:

- прогресивно мислещите българи смятат, че ДАЕШ трябва на всяка цена да бъде победена без участието на Русия;

- французите (верни на Оланд) смятат, че ДАЕШ не може да бъде победена без широка международна коалиция, включваща Русия (най-правилната позиция засега според мен);

- арменците смятат, че от тази широка международна коалиция трябва непременно да бъде изключена Турция, защото вместо да бомбардира ДАЕШ тя бомбардира кюрдите – единствените естествени и изключително успешни врагове на ДАЕШ;

- руснаците/русофилите смятат, че Русия взема най-непопулярните и ефективни мерки в борбата с ДАЕШ за момента (а именно – за една седмица бомбардира ред стратегически за ДАЕШ позиции като петролни кладенци и тренировъчни бази, нещо което американската авиация не направи за една година).

Като се изключи фактът, че иззад всички тези позиции прозират исторически обоснованите страхове и амбиции на коментаторите, всички те казват част от истината и имат известно право – и точно в това е проблемът. Това многогласие, според мен е точно това, което стратегията на ДАЕШ се надява да постигне, тоест силните държави или да спорят помежду си, или да бъдат пасивни, или да се ръководят от собствените си тесни интереси. Това, което ДАЕШ НЕ очаква (и за съжаление засега с право) е да се постигне широка международна коалиция и координирани единни действия. Не ме разбирайте погрешно, аз всъщност намирам, че това многогласие би могло да бъде изключително ценно и смятам, че именно то може да даде ефективен и дългосрочен отпор на ислямския тероризъм в световен мащаб (а не само на ДАЕШ), НО САМО в рамките на международна коалиция. Сега ще илюстрирам какво имам предвид.

1. Мнозина критикуваха Обама за привидната му пасивност и отказа му да изпрати сухопътна войска в Сирия. Но ако всъщност се вслушате внимателно в това, което казва, ще разберете, че той изобщо не говори за пасивност, а за по-обиграна военна стратегия, която да реши проблема с ислямския тероризъм в дългосрочен план или иначе казано за хибридна война. Аз дори не познавах термина „хибридна война“, докато не го прочетох в изказването на Плевнелиев. След което открих, че двата класически примера за хибридна война, които Уикипедия дава от днешната действителност, са именно ДАЕШ и САЩ, тоест Америка явно е научила нещо от враговете си и от собствените си грешки по време на дългогодишното си военно присъствие в Близкия Изток. Цитирам Обама: сухопътна операция срещу ДАЕШ би била грешка, „не защото нашата войска не може да превземе Мосул, Ръка или Рамади и да ликвидира временно ИДИЛ, а защото те ще изплуват, освен ако не сме готови да окупираме тези страни перманентно. Да предположим че изпратим 50-хилядна армия в Сирия. Какво правим, когато терористичните атаки започнат да се организират от Йемен? Изпращаме още войски там? А може би и в Либия.“ Горчивият ни опит само от изминалата седмица ни доказва, че той е прав. В деня преди атаките в Париж загинаха 40 души, а при атентата на ДАЕШ в Ливан, във вторник и сряда, Боко Харам, които официално се идентифицираха с ДАЕШ, убиха 50 души при атентати в Нигерия; последваха атентати в Южен Йемен и Мали (също с голям брой жертви). Тоест ДАЕШ вече не може да бъде локализирана географски и жертвите й само за една седмица са в пет различни държави.

2. Проблем e и това, че мнозина не си дават сметка, че ДАЕШ не e държава, както се самонарича, а по-лошо – това е една голяма и много опитна армия. Т.е. създателят на ДАЕШ, както и местните му последователи не са обикновени хора като повечето от нас. Те са „деца на войната“. И това съвсем не е литературен израз. Прочетете биографията на създателя, както и на сегашния лидер на ДАЕШ (Абу Бакр ал-Багдади) в Уикипедия и ще разберете какво имам предвид. Те са родени и са живели целия си съзнателен и несъзнателен живот по време на война и ако има нещо, което знаят как да правят, то е война. Така че не бива да се подценява дългосрочната им военна стратегия и обиграността и мащабността на действията им. Това вече не е Ал-Кайда, а групировката, която се e учила от Ал-Кайда и е имала време да подобри тактиката й. Та Великите сили може и да са прави да бъдат предпазливи и да не преминават към прибързана директна атака. Друга причина, която Гари Каспаров много уместно отбелязва в статията си (виж линка долу), е, че за всяка невинна жертва на въздушните атаки на САЩ или Русия вероятно ДАЕШ печели поне едно, а и повече нови попълнения. Тоест въздушните атаки, които безразборно отнемат човешки животи, подхранват ДАЕШ с това, от което те имат най-голяма нужда – нови бойци. Тук прилагам и линк към едно потресаващо интервю с немски журналист, който още преди месеци успя официално да посети ДАЕШ, да разговаря с лидерите й и да се върне у дома жив. Той самият казва, че е военен журналист с дългогодишен опит, който е присъствал на почти всички големи конфликти от Виетнам досега и за пръв път през живота си е изпитал страх. Още през януари, той каза, че най-голямата грешка на света е че подценява ДАЕШ.

3. Защо смятам, че Русия не трябва да бъде изключвана от една широка международна коалиция: защото не виждам как мащабните и координирани действия, необходими за преодоляването на един толкова мащабен и сложен международен проблем, какъвто се опитах да опиша дотук, биха били възможни без участието на един толкова голям съюзник. Ето един пример. Като оставим настрана стратегическите бомбардировки  през изминалата седмица, руското интернет приложение за чат и съобщения Телеграм, което е било основното средство за вътрешна комуникация на ДАЕШ, е блокирало десетки акаунти на терористичната организация. Да, както казва Гари Каспаров, би било неморално светът да се обедини с диктатор като Путин, но според мен залогът е прекалено голям за да играе светът едновременно на два фронта – руския и ислямския. В крайна сметка ДАЕШ са разбрали и прилагат много успешно една стара и простичка тактика, „разделяй и владей“, само че я прилагат в новата формула „разделяй, всявай смут и хаос, и завладявай“.

Не смятам мнението си за единствено меродавно. Напротив, надявам се да получа смислени коментари и опровержения от всички вас, за да видя аз самата пропуските си. ДАЕШ е сложна тема и трябва да се третира като такава дори и във Facebook. Иначе си губим времето…

Няма коментари

*