Събираме храна, даряваме надежда!

Българска хранителна банка (БХБ) е учредена през месец януари 2012 г. в резултат от работата на Форум „Хранителни банки”, в рамките на който е постигнат консенсус сред публичния, бизнес и граждански сектори за необходимостта от създаване и развитие на механизъм за допълнително хранително подпомагане на хора в нужда. Повече от 40 държавни, стопански и граждански организации се консолидират около решението за учредяване, формата, структурата и основните стратегии за работа на „Българска хранителна банка“ като организация, развиваща се в национален мащаб, партнираща на социалния сектор и на хранителната индустрия. Българска хранителна банка работи като междинно звено между даряващите храна и тези, които имат нужда от допълнително хранително подпомагане.

Фондация „Българска хранителна банка“ е организация в обществена полза с основен предмет на дейност събиране и управление на дарени храни в съответствие с всички стандарти за безопасност и осигуряване на хранително подпомагане на широк кръг от хора, целогодишно и дългосрочно. Българска хранителна банка стимулира доброволчеството в страната, нейни учредители са 9 фирми и организации, работили заедно в процеса на проучване и планиране на условията в България за създаване на нарочна организация за хранително подпомагане чрез модела на хранителна банка. Това са: Асоциация на месопреработвателите в България, Белла България АД, Био България ООД (Хармоника), Крафт Фуудс, Нетера ЕООД, Пикадили АД (Делез груп), Роуд Ранър ЕООД (БГ меню), Тандем-В ООД, ФОРА – Фондация за общностно развитие. Българска хранителна банка е член на Глобалната мрежа на хранителните банки (GFN - www.foodbanking.org)

За постигане на висока ефективност и устойчивост в обезпечаването на оперативната си дейност БХБ разчита на доброволен труд и безвъзмезден принос на партньори, предоставящи услуги. БХБ работи с мрежа от социално ангажирани организации за раздаване на даренията от храна при стриктно прилагане на изискванията за безопасно съхранение и гарантиране качеството на храната. Чрез мрежата от организации за раздаване на даренията от храна и осигуряване на допълнително подпомагане БХБ се стреми да достигне до по-голям брой нуждаещи се, до такива, които не са обхванати от съществуващи програми за развитие, до национално представен обхват на механизма за подпомагане. Като ефект от сътрудничеството се търси подобряване качеството на услугите, които социалните партньори на БХБ реализират. Така например, „Мисия без граници“ увеличи с 10 човека групата от бездомни хора, на които предоставя топъл обяд 6 дни в седмицата, „Деца и юноши“ успя да осигури за първи път от година насам прясно мляко в менюто за децата, настанени в кризисния център, който упрявлява, а „Агапедия България“ осигури средства за посещение на курсове по танци за децата, за които се грижи, по Никулден миналата година „Вяра, Надежда, Любов“ във Варна успя да предостави прясна риба на хората, които обслужва, а заради по-голямото количество, дарението достигна и до такива, които не са обхванати в ежедневния график на трапезарията.

БХБ целенасочено работи за устойчиво партньорство с тези организации. Основните ангажименти на БХБ са осигуряване на регулярни дарения, отговарящи на нуждите на групите подпомагани, и подпомагане развиването на логистичния капацитет на партньорските организации. От своя страна те се ангажират да подобрят качеството на услугите, които предоставят към групите, с които работят. Поради специфичния характер на механизма за хранително подпомагане чрез хранителна банка, насочен приоритетно към спасяване на годна за консумация храна в кратки срокове, БХБ не поддържа складови наличности на трайни и сухи храни с дълъг срок на годност.

БХБ организира акции за събиране на храни от индивидуални дарители, чиято основна цел е повишаване ангажираността на обществеността по отношение на проблемите с глада и разхищаването на храна. Акциите се провеждат в търговски обекти, където клиентите биват информирани за дейността на БХБ и възможността всеки индивидуално да дари хранителни продукти при спазване на всички стандарти за безопасно съхраняване на храната. БХБ разработва и изпълнява различни програми, чрез които се цели осигуряване на конкретни групи храни за конкретни групи нуждаещи се. Такива програми са „ВИТАМИНА“ (събиране, сортиране и раздаване на пресни плодове и зеленчуци и хляб в подкрепа на деца и млади хора) и „Неделна раничка“. Програма „Неделна раничка“ осигурява балансирана храна на деца в ученическа възраст от крайно нуждаещи се семейства в съботно-неделни и ваканционни дни за три хранения дневно на 50 ученици, страдащи от недохранване и/или в риск от отпадане от училище поради бедност. За стартиране на програма „Неделна раничка“ бяха събрани 2 340,00 лв. чрез продажба на билети за премиерна прожекция на филма „Клетниците“, организирана от „Дневник“ в партньорство с „Форум Филм България“, Cinema City, януари 2013 г. Програмата бе изпълнена пилотно от БХБ и Фондация „П.У.Л.С.“ – Перник. Освен осигурените храни като директно подпомагане, чрез програмата бе постигната по-голяма ангажираност на родителите на децата в програмата „Училище за родители“ на партниращата на БХБ организация П.У.Л.С. Чрез „Неделна раничка“ е предоставено хранително подпомагане на регулярен принцип в рамките на два месеца за 68 семейства, живеещи в лишения.

Почти всяка седмица Българската хранителна банка организира дарителски акции за доставяне на храна в центровете за настаняване на бежанци във „Враждебна“ и „Военна рампа“. Благодарение на регулярните дарители на храни на банката, които са основно производители и преработватели от средата на септември до момента БХБ е реализирала пет акции, в които осигурява пълната логистика на процеса – приемане, разпределяне, доставяне и раздаване на храните на място в центровете. Така храната достига по най-безопасен начин до нуждаещите се от нея, като БХБ гарантира за нейната безопасност и годност.

За банката е важно да гарантира пътя на храната, като не допуска нито да бъде съхранявана, нито транспортирана без гаранции за нейната безопасност и затова БХБ не събира дарения от индивидуални дарители, защото не може да докаже нейния произход.

От всички свои дарители БХБ получава сертификати за годност и качество. Банката разполага с лицензиран от Агенцията за безопасност на храните склад и транспорт, за да съхранява и раздава храните съобразно всички нормативни изисквания. В момента БХБ е  партньор на Столична община, Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и Върховния комисариат за бежанците към ООН по отношение на съдействие за осигуряване на хранително подпомагане за настанените в центровете.

Едно от основните предизвикателства пред БХБ трудното осигуряване на дългосрочни (регулярни) дарения от храни с оглед допълнителната тежест, която всеки дарител на храни към БХБ понася при дарение (заплащане на ДДС).

В различните държави, за да бъде приложим режимът, при който даряването към хранителна банка не предизвиква ДДС разход, трябва да бъдат изпълнени определени условия, в това число: в Австрия дарената храна трябва да бъде вече негодна за търговско разпространение (напр. срокът на годност наближава или търговецът не може да продаде хранителните продукти поради презапасяване или други причини).

Във Великобритания даренията към регистрирани благотворителни организации не предизвикват ДДС разход, в Естония даренията към хранителна банка подлежат на облагане с ДДС, но данъчната основа е равна на по-ниската от цената на придобиване или пазарната стойност. Пазарната стойност на дарената храна е много ниска, когато срокът на годност наближава. В Ирландия, Малта и Великобритания няма ДДС разход при даряване, тъй като голяма част от основните хранителни продукти се ползват от нулева ставка на данъка. В Италия дарената храна трябва да бъде негодна за продажба поради грешки в опаковането, етикирането, претеглянето или наближаване на срока на годност. В Литва стойността на храната, дарена на краен получател не трябва да надвишава 72 евро. В Румъния даренията могат да не предизвикат ДДС разход, ако тяхната обща стойност годишно не надвишава 0.3% от оборота на дарителя.

В Унгария търговецът не дължи ДДС, ако са изпълнени определени условия за даряване към благотворителни организации и дарената храна не е била закупена първоначално с цел да бъде дарена впоследствие.

Никакъв (или минимален) ДДС разход при дарения към хранителна банка има в 12 държави –  Австрия, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Франция. Дарения към хранителна банка с ДДС разход има в 15 държави – Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Испания, Кипър, Латвия, Люксембург, Словакия, Словения, Финландия, Холандия, Чехия и Швеция.

За втора поредна година БХБ отбеляза Световния ден на прехраната (16 октомври) реализирайки поредица от събития, насочени към повишаване информираността на обществото относно проблемите, свързани с глада и масовото разхищаване на годни за консумация храни.  Акцент в програмата бе прожекцията на филма „Вкусът на разхищението“. Документалният филм представи различни гледни точки по отношение на причините за разхищаване на годна храна по целия път – от полето до домакинството, както и предизвикателствата пред търсенето на алтернативи за ограничаване на негативните последствия от него. Прожекцията бе организирана с подкрепата на VIVACOM ART HALL, а зрителите провокирани от данните във филма останаха сериозно замислени не само върху потребителските си нагласи.

На самия 16ти октомври БХБ раздаде над 400 кг банички и пресни плодове и зеленчуци и 285 литра прясно мляко на различни групи нуждаещи се, сред които деца, лишени от родителски грижи или от бедни семейства, млади хора с увреждания, самотни майки и техните дечица, възрастни самотноживеещи или с ниски доходи. Дарените храни бяха осигурени в рамките на установени партньорства с фирми дарители за спасяване на годна храна.

За една година оперативна дейност БХБ е предоставила подкрепа на над 6000 човека в нужда, събраната  храна е над 270 тона и на стойност над 830 000 лева, набрани са над 60000 лева финансови ресурси, реализирани са дарения в над 15 града в страната, осигурени са две складови  пространства с обща площ от 156 м2 за сухо и температурно съхранение на храни, както и две транспортни средства за превоза им. Над  130  доброволеца са дарили над 1600 часа доброволен труд, 20 компании и организации са предоставили експертиза, методическа подкрепа и про боно услуги. В момента БХБ разполага с работещ оперативен екип от 5 човека.

В България е три пъти по-евтино храните да се изгорят в екарисаж, вместо да се дарят – това, както и други изключително сериозни данни и факти сподели в интервю за PROVO Цанка Миланова, Изп. директор на Българската хранителна банка.

Според данни на НСИ в България всеки пети българин гладува – коментара Ви?

Официалната статистика е стряскаща! Нивата на бедност в България са тревожни, въпреки крайните мерки за икономии, които подобряват значително бюджетните позиции. Цената, обаче, е растящо социално недоволство и нарастваща бедност.

Ще споделя с вас само няколко статистически данни, които не се нуждаят от коментар. Не е тайна за никой, че България е най-бедната страна в Европейския съюз – 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските.

По отношение на разходите – 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения.

И още нещо тревожно, свързано с бъдещото здраве на нацията – децата в България на възраст от 1 до 15 години  (над 1 милион по официални данни на НСИ) се хранят най-зле сред европейските си връстници. Забележете -  34,5% от българските деца нямат възможност да консумират  поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. В България всяко трето дете не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят. По този показател далеч зад нас са страни като Словакия и Унгария, където едва 13% от децата нямат всекидневен достъп до месни храни.

Същевременно, свидетели сме на огромно количество унищожена храна. Една трета от произведената храна в света се губи и коства загуби на световната икономика около 570 милиарда евро. Количеството изхвърлена храна е приблизително 1,3 млрд. тона. Не по-малко драматична е картината в Евросъюза – поне 50% от здравословната и годна за употреба храна в ЕС се разхищава, макар 79 милиона европейски граждани да живеят под прага на бедност. Стряскащата статистика принуди Европарламента да призове за мерки, с които разхищението на храни да се намали наполовина до 2025 г.

Подобна практика на разхищаване на храна е напълно неприемлива предвид факта, че на ден гладуват 870 милиона души в цял свят. Това е потресаващ феномен! Ние като организация и хранителни банки като нашата в цял свят призоваваме да се предприемат спешни действия за справяне с проблема, тъй като огромното количество храна, което се губи, представлява сериозен потенциал за намаляване на броя на гладуващите.

На този фон от почти две години у нас работи Българската хранителна банка. Ние организираме една проста, но ефективна и добре координирана система за оползотворяване на продуктите – спасяваме годна за консумация храна и я предоставяме безплатно на най-бедните и социално слаби хора.

Имате ли информация къде е България в класацията за разхищаване на храна годна за консумация?

За съжаление в България няма официална статистика по отношение на това какво е истинското количество на унищожаваната храна. Знаем, че в Европейския съюз става дума за около 90 млн. тона годишно. По наши проучвания и анализите на различни институции, както и сравнявайки мащабите на България спрямо Европа, смятаме, че около 400 000 000 килограма храни се изхвърлят на боклука всяка година у нас .  Това на практика означава, че повече от 33 млн. кг хранителни продукти се унищожават месечно, въпреки че според официалната статистика има 1,6 млн. българи, които живеят на прага на бедността, едва свързват двата края  и се лишават от храна. Именно разходите за храна са тези, които човек силно редуцира, за да преживее, особено когато трябва да си купува лекарства и да посреща други важни разходи. Тази статистика е повод за сериозен размисъл!

Какви мерки трябва да се предприемат в България за да няма пречки пред даряването на храна?

Освен обичайните причини за унищожаване на сериозни количества храна, като големите обеми на поръчките, лошо съхраняване, както и претенциите на потребителите, у нас липсват стимули за даряване на храна. Това трябва да се промени. В момента в България е три пъти по-евтино храните да се изгорят в  екарисаж, за което таксите са доста ниски, вместо да се дарят, защото при дарение дарителят понася тежестта на ДДС разхода. Според изследване, направено от Прайс Уотърхаус Купърс в 26 държави от ЕС, половината от тях вече са намерили приложими и законосъобразни механизми, които да облекчават данъчната тежест. Това не включва навсякъде изцяло отпадане на ДДС. В 12 от страните разходът за ДДС, който фирмите дарителки понасят, е минимален или равен на нула. При нашата достатъчно строга финансова и фискална политика ние няма да достигнем скоро до нулева ставка на ДДС, но ефектът от стимулиране на даряването на храни може да се постигне по различни начини. Ние работим в тази насока, защото за съжаление в България законовата рамка за корпоративната среда не създава благоприятни условия да бъде насърчавано даряването. Съществуващите европейски практики категорично показват, че има място за размисли, а нашето финансово министерство и други институции биха могли да ползват съществуващи европейски практики за промяна на законовите и технически норми, възпрепятстващи даряването на храни.

Например на законодателно ниво може да се намери начин да се минимизира данъчната тежест за дарителите. Някои държави предвиждат нулева ставка за основните хранителни продукти или нулева ставка, когато храните се даряват на благотворителни организации. Такъв е случаят във Великобритания. Там даренията за регистрирани благотворителни организации не предизвикват ДДС разход. На други места облекчения за дарение на храна се прилагат целево, именно за да се насърчи дарителската активност – там има по-ниска ставка на ДДС, или пък когато храните са с наближаващ срок на годност, те могат да бъдат обявени на доста по-ниска цена от пазарната, защото няма да бъдат реализирани с печалба в търговската мрежа. Там разходът за ДДС е дори по-нисък от таксите, които се плащат за унищожаване на храни.

И така – във Великобритания, Австрия, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Унгария, дори и в съседна Румъния ДДС е нулев или с намалена ставка.

Има страни, в които са поставени ограничения за количеството и стойността на дарението, което се прави в рамките на една календарна година. В Литва стойността на храната, дарена на краен получател, не трябва да надвишава 72 евро. В Румъния даренията може да не предизвикват ДДС разход, ако тяхната обща стойност за една година не надвишава 0,3% от оборота на дарителя. В Унгария има друг режим, ако са изпълнени определени условия за даряване от организации и дарената храна не е била закупена първоначално с цел да бъде дарена впоследствие, търговецът не дължи ДДС.

Полша е интересен пример, тъй като промяната на ДДС правилата в страната стана след публични дискусии, които доведоха до приемане на благоприятните разпоредби специално в полза на хранителните банки.

Преференции няма само в България, Чехия и Словакия.

Допълнителни наши проучвания сред бизнеса показват, че фирмите биха били насърчени да предоставят продукти/ услуги за социални дейности, при условие че се осигури неутралност на данъчното облагане във връзка с безвъзмездните доставки/дарения. Някои от фирмите разглеждат предоставянето на храни с нарушена опаковка/грешно етикетиране/приближаващ срок на изтичане на годност и т.н. като алтернатива на брак и в този смисъл е логично да се потърси идентично данъчно третиране при безвъзмездните доставки на такива стоки с това при брак, т.е. да се осигури неутралност на облагането с ДДС.

По отношение на корпоративното подоходно облагане като допълнителен механизъм за насърчаване на даренията на храни, предлагаме изрично да се предвиди облекчение при дарения в полза на хранителна банка, като се изведе в отделна алинея в рамките на чл. 31 от ЗКПО.

Тъй като при въвеждането на данъчни облекчения е необходимо да се гарантират механизми за избягване на злоупотреби с тях, промените в данъчното законодателство могат да се обвържат с регистрационните режими, специалния статут на хранителната банка и изискванията за отчетност, които да се въведат с общи законодателни текстове, касаещи работата на хранителната банка.

Какви са другите алтернативи според вас за разрешаването на проблема?

Изгарянето на продукти е без ДДС. Това също трябва да се промени така, че унищожаването на годна храна да бъде достатъчно скъпо.

Парадоксално е, забележете, когато се изчака срокът на годност на храните да мине и те бъдат изпратени за изгаряне в екарисаж, от производителите и търговците не се изисква да плащат ДДС за тях. Когато обаче същите храни се предлагат за дарение 10 дни преди да изтече годността им, държавата начислява ДДС, за да избегне държавна помощ. Логиката е доста спорна. По тази причина Българската хранителна банка работи активно с повечето места, където се случва потенциално унищожаване на храна. Това са предимно големи производители, преработватели и търговци, защото там попада голямо количество от храната, която по различни причини, ако не се реализира, отива на сметището. А това е храна, която може да има много висок социален ефект, защото с нея могат да бъдат хранени нуждаещи се хора.

Доста по-трудно е общуването с отделния човек, така че да не се похабява храната, която той не би консумирал. С хората наблягаме на образоване, на информиране и създаване на по-добра нагласа за разумно пазаруване и разумно отношение към храната. Вече стартирахме нова инициатива, наречена „Да влезем в час”. Първото посещение беше в училище с шестокласници, с които водихме разговори за това какво знаят те за унищожаването на храна, случва ли се това в тяхното всекидневие, как пазаруват и съответно те да са нашите посланици за техните родители. Децата споделиха, че изхвърлят ужасно много храна. Оказва се, че има презапасяване дори с junk food, т.нар. храни боклуци, по които малчуганите залитат и може да се намерят във всяка училищна лавка. Родителите често препълват пазарските чанти, защото се подвеждат по промоции и купуват повече, отколкото е необходимо за семейството.

Помагате на бежанците, как се отнасят те към това?

Нашата хранителна банка помага на бежанците и тези хора са ни много признателни, очакват ни всяка седмица. Ние бяхме сред първите организации, които бяха на място и видяха условията, в които те живеят, и си дадохме сметка, че това са много нуждаещи се от храна хора, изпаднали в беда и крайна нужда. Още на 25 септември направихме първата доставка на мляко във Враждебна. През последните седмици вече по 6 пъти доставяме храни във Враждебна и Военна рампа, а преди дни бяхме и в Ковачевци. През тази седмица подготвяме дарение и за настанените бежанци в лагера в Харманли.

Храните, които предоставяме са дарени от наши регулярни дарители. Те откликнаха на нашия апел да се включат с подкрепа. Банката осигурява в тези акции пълната логистика на процеса – приемане, разпределяне, доставяне и раздаване на храните на място в центровете. Този изпитан модел Българската хранителна банка може да приложи и спрямо всички други потенциални желаещи да се включат в акциите дарители на храни, при условие че те са производители, преработватели или търговци на храни. В тази връзка правя и изричното пояснение, че за банката е важно да гарантира пътя на храната, като не допуска нито да бъде съхранявана, нито транспортирана без гаранции за нейната безопасност. В този смисъл БХБ не събира дарения от индивидуални дарители, тъй като не може да докаже нейния произход.

При набирането на храни трябва да има възможност всеки гражданин да се включи по адекватен начин. Да се набират храни, които са за директна консумация, защото условията в центровете не позволяват готвене. Когато бъдат създадени такива условия, ние имаме готовност да се включим и с трайни хранителни продукти. На този етап се стараем да се осигури храна за децата и бременните жени, макар че винаги носим количество, достатъчно за всички настанени в центровете.

Заради този опит и капацитет БХБ в момента е припозната като партньор на Столична община, Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и Върховния комисариат за бежанците към ООН по отношение на съдействие за осигуряване на хранително подпомагане за настанените в центровете.

Мнозина обвиняват, че работещите в институциите са нехайни и неадекватни, какви са твоите впечатления от работата с тях?

В обществото има огромна енергия и стимул за осигуряване на подкрепа. Няма, обаче, действащ механизъм за координиране на тези усилия  и канализиране на тази енергия за помощ и взаимопомощ. А това е работата на държавата – след като няма достатъчно ресурси и капацитет за решаване на проблемите, то поне да координира и улеснява усилията на множеството неправителствени организации и отделни граждани готови да оказват помощ и да мобилизират подкрепа. Държавата очевидно не може да се справи сама в тази ситуация. Най-малкото, което държавните институции могат да направят е да предоставят надеждна и навременна информация и да се фокусират върху изпълнението на процедурните си ангажименти. За съжаление и това не се случва достатъчно добре.

Поради липсата на добра комуникация в началото и на нас ни беше доста трудно. С течение на времето за щастие се създаде процес на комуникация и координиране и ситуацията влезе в по-нормални рамки. С Държавната агенция за бежанците БХБ работи от средата на септември, след като ДАБ се обърнаха с апел към банката да осигуряваме храна в бежанските лагери. В момента работим в координация с комендантите на центровете, за да организираме доставките. Това, което все още липсва, обаче, е да се прави текущо оценка на нуждите и подкрепата да се насочва там, където е най-потребна.

Земеделието днес е базирано на химикали и петролни продукти, въпреки това около 1 милиард души днес по света са недохранени или гладуват, какво мислиш за биоземеделието?

Това е разумният подход към земята и към храненето въобще. Органичните и здравословните продукти в бедна България сякаш се превръщат в мода и превземат бавно, но сигурно трапезите на по-образованите и на заможните българи. Производството им в нашата страна не е толкова голямо. Развитите икономики, обаче, произвеждат толкова органик и конвенционална храна, че тя е в излишък. Храна има в изобилие, а има болни и недохранени и те в никакъв случай не са жертва на ГМО, минерални торове и пестициди, а на неразумните действия на човека по отношение управлението на земеделската земя. Ще го обясня отново през призмата на разхищаваната храна. Една трета от произведената храна в света не се консумира. Огромните количества неконсумирана храна имат съществен принос за глобалното затопляне, а от хранителните отпадъци се образува метан, който като парников газ е 21 пъти по-силен от въглеродния двуокис. За всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2. Очевидно е нужна промяна и по-отговорно отношение към обработваемата земя, водата и въздуха като изчерпаеми природни ресурси. По-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор в света, както и засилване на борбата срещу недохранването. Просто е – постига се едновременно висок екологичен, социален и икономически ефект! Въпрос на воля за промяна и повече разумно поведение.

За допълнителна информация и връзка с Българската хранителна банка - www.bgfoodbank.org , както и на FB страницата им  https://www.facebook.com/bgfoodbank

Няма коментари

*