Убийството на една революция

На около 6 хектара в западните части на Алепо се разполага паркът „Ал Сабил“. В съседство е създадената през 1919 година улица „Крал Файсал“, която свързва Обществения парк на Алепо с „Ал Сабил“. Наоколо има красиви стари сгради – църквата „Света Матилда“ и джамията „Ар Рахман“ – всички, изградени от типичния за града камък, от който са построени повечето постройки в Алепо. Той създава едно особено чувство за важност и тежест – чувство, което всеки посетител на града ще запомни и оцени.

В създадения през 1895 година парк „Ал Сабил“ има нещо като зоологическа градина, подслонила през годините редица животни. Днес този район се намира недалеч от фронтовата линия и реално е смятан за военна зона както повечето останали градски зони. В парка живее и павианът Саид. Саид е 22-годишен мантиест павиан от югозападните части на Арабския полуостров и е единственото оцеляло животно в „Ал Сабил“.

Влязлото в сила вечерта на 12 септември 2016 г. примирие между опозиционните и правителствените сили позволи на жителите отново да отидат до парка. Онова, което откриха, беше празнота, тишина и самотния, но обичан от местните Саид. Конфликтът в Сирия обхвана северния град Алепо още от самото си начало. След години сражения той вече е силно разрушен, с десетки хиляди жертви, стотици хиляди жители, избягали от кръвопролитията и безжалостните въздушни удари, и десетки пострадали от атаките паметници на културата.

Войната достигна и до клетката на павиана Саид. Човекът, който се грижи за маймуната, 52-годишният Абдулах ал Джагал, разказва, че Саид е тъжен и остарял, а вече не го радват и посетителите. Емоциите на жителите, които отново отиват да видят животното и неговия пазач, бяха запечатани във видео на AFP, което беше широко споделяно онлайн.

„Ал Сабил“ беше парк, пълен с маймуни и пауни. Мястото беше често посещавано от жителите на Алепо. Сега всички животни са мъртви, освен Саид. До клетката му има дупка, оставена от ракета. Зеленината липсва – снарядите отдавна са я изгорили. Посетителите казват, че всеки път, когато чуе изстрели, обстрел и въздушни удари, павианът започва да трепери и да търси най-високото място, до което може да се изкатери. Понякога минават часове, докато се успокои. По време на сражения загива женският павиан, който е делил клетката със Саид.

Показателно е как жителите на Алепо се отнасят към маймуната. В град, в който има тежък недостиг на питейна вода, медикаменти и най-вече на храна, хората, идващи да видят Саид, носят ябълки, хляб и други плодове. Едва ли е лесно да бъдат намерени подобни продукти, когато над големи райони от града има обсада, а 300 000 души са блокирани. С началото на примирието на 12 септември 2016 г., договорено от САЩ и Русия, гражданите на Алепо излязоха отново по улиците и поне за ден не се притесняваха за въздушните удари. Макар и обеднели, уличните търговци предлагаха стоката си за големия празник Ейд ал Адха (Курбан байрам), а семейства заведоха децата си да видят клетката, в която се намира Саид. Впрочем Саид на арабски означава „щастлив“. За жителите на Алепо павианът е повече от символ и със сигурност новините около животното не акцентират единственото върху него, а служат да се привлече внимание към ежедневието на хората, останали да живеят в раздирания от сражения град. Днес Саид е известен на целия свят като Саид, щастливият павиан – единственият оцелял в зоологическата градина на Алепо.

Няма коментари

*