Димитър Бодуров: Промяната ще дойде от хората

Димитър Бодуров е джаз пианист, композитор и продуцент, роден във Варна. След като завършва музикалното училище, той продължава обучението си в консерваторията в София. От 2000 г. живее и работи в Холандия, където получава бакалавърска и магистърска степен по джаз пиано, както и бакалавърска степен по композиция.

Проектите, в които участва, са с широк жанров спектър – от базирани на български фолклор и джаз до съвременна опера и електроника. Като пианист е лауреат на няколко конкурса в Холандия, в Монтрьо (Швейцария) и в Париж (Франция). Има издадени редица албуми за холандски и норвежки лейбъли. Концертира в Европа, Ирландия, Македония, Израел и България.

Димитър подкрепя смелите идеи, колаборациите между музиканти, артисти от други изкуства и хора-иноватори. Вярва, че едно събитие може да бъде устойчиво, ако неотменно включва образователни платформи за деца, любители и професионалисти. Селектира проектите в програмата на фестивала RADAR 2014 с интуиция и визия за три, пет и десет години.

Какво е мнението ти за изминалото първо издание на фестивала RADAR?

Изключително съм доволен, че се случи. Въпреки малкия бюджет и твърде краткото организационно време успяхме да направим международен фестивал с 6 страхотни концерта на много високо европейско ниво, както и 4 доста различни уъркшопа. Вдигнахме летвата и дадохме сериозна заявка за позициониране на Варна на културната карта на България.

Фестивалът RADAR е факт не само благодарение на нашите неимоверни усилия като организатори, но и на огромната подкрепа и помощ на много други хора, като партньори, спонсори, роднини, дорбоволци и съмишленици.

Какво би променил във второто?

Определено натрупахме доста опит от първото издание и се надявам във второто да успеем да предотвратим грешките си, които са по-скоро организационни, от колкото концептуални. Все още вярвам, че идеята e устойчива и има оргомен потенциал, но трябва време да се разгърне и установи на варненска почва, особено в такива трудни от финансова гледна точка времена. Варненската публика има нужда да се запознае с идеята и да изгради доверие към формата, който предлагаме. Надявам се второто издание да е по-достъпно и да достигне до хората по-рано в сравнение с първото.

Откъде идва интересът ти към толкова различни посоки в музикалното изкуство – български фолклор, джаз, съвременна опера, електроника?

В музикалното училище учих класическа музика, от баща си наследих интереса към народната музика, а сам открих джаза и електронната музика.

В Холандия (където учих и живея) се почувствах свободен да съчетавам знанието, което съм натрупал през годините. Това знание формира и моята артистична идентичност, която неминуемо е свързана и с времето, в което живеем. Разбрах, че границите на изкуството са вътре в нас и в една толкова динамична и променяща се среда те избледняват и се трансформират. Исторически погледнато този процес на натрупване на знание и трансформацията му в други форми на изкуство е белег на прогрес.

Как новите технологии променят съвременната музика?

Определено креативният ресурс в момента е съсредоточен в технологиите. Те предлагат нови възможности за възприятие на музиката, за музициране и може би изместват общоприетите разбирания за музикално образование. Целят да доближат музиката до хората. Разкриват нови територии пред професионалистите и провокират една нова креативност в любителите.

Преди около 150 години Адолф Сакс е измислил нещо ново – саксофона. Сега саксофонът е символ на джаза, дал е звука на едно основно течение в световната музиката на ХХ век. И също както саксофона, така и всички нови технологии остават просто един инструмент в ръцете на хората.

Върху какво работиш в момента?

Винаги работя паралелно по няколко проекта. В близък план ми предстои завършване и издаване на няколко албума:

- Проектът Notes on Hopper – едно представление, което разказва историята на емблематичния американски художник Едуард Хопър. Много красива музика с филмов характер под формата на песни и импровизации, съчетана с рецитиране на текстове (spoken word) от биографията на Жозефин Нивесън (жената на Хопър) и видео с фрагменти от картините на художника.

- Един брокен бийт албум на моят приятел и колега Михаил Иванов със специалното участие на Colonel Red и други вокалисти от България и Европа, който се надяваме да представим другото лято на български сцени.

- Един албум с двама американски фрий джаз ветерани, базирани в Амстердам – Майкъл Муур (алто саксофон и кларинет) и Майкъл Фачър (барабани).

Предстоят ми още записи по един проект с Теодосий Спасов (кавал) и индийския перкусионист Сандип Батачаря, с който дебютирахме във Варна преди две години.

Също така работя по нов албум на моето Бодуров трио, където ползвам български фолклор и соло пиано програма за концерт в Прага през ноември.

С мултимедийната опера Лилит, където участвам като композитор и пианист, имаме малко турне в Холандия и Белгия през януари/февруари.

Ще спра до тук …

Кои са музикантите, които те вдъхновяват?

Тези, които не мислят като музиканти. Музиката е философия, естетика, математика, поезия. Отдавна преодолях възхищението си към техническото изпълнение, спорта в музиката. Интересуват ме музиканти, които са автентични в изказа си, със силна идентичност, имат послание. Музиканти, които ме карат да чувам музиката по друг начин.

Кои са двата концерта, които никога няма да забравиш (като изпълнител и като фен)?

Веднъж попаднах на концерт на една група от Нова Гвинея в Концертгебау. Беше адски странно, защото в тази стриктно класическа барокова зала се появиха боси черни хора, накичени с талисмани от кости по носовете и ушите; пяха, танцуваха и свириха на всякакви странни инструменти. Не знам как, но успяха да акумулират страхотна енергия, всички бяха в транс (поне аз със сигурно бях).

А като изпълнител силно си спомням концерт на един конкурс в Амстердам преди 7 години. Деня преди конкурса се разболях и вдигнах висока температура. Не бях спал цяла нощ, виеше ми се свят, но реших все пак да изляза в студа и да отида да свиря. Изчаках в съблекалнята да ми дойде редът и излязох. Спомням си, че свирих без да мисля, без да бързам, без да се колебая. Почувствах се невероятно свързан с музиката, неописуемо чувство. Твърде вероятно е и количеството парацетамол, което изпих, да е оказало ефект.

Какво ти даде холандското музикално образование?

Самото образование не много. Но средата, контактът с музиканти, както от местно, така и от световно ниво; многото концерти, които гледах, и всичките участия в клубове, фестивали… всичко това все още ми помага да уча нови неща за музиката и да се формирам като артист.

Какво трябва да се промени в България, за да заприлича музикалната ни сцена на холандската?

Хората! България е сравнително малка страна по население и процентът на количественото натрупване на критична маса от музиканти и публика е доста малък. Това я прави неатрактивна за младите креативни хора не само от България, но и от чужбина. До голяма степен разнообразието и прогресът на холандската (както и на всяка европейска) сцена се дължи на чужденците.

Остава въпросът доколко потребността на публиката от изкуство определя предлагането, и доколко предлагането на качествено изкуство храни интереса на публиката. Несъмнено присъства и финансовият фактор, който обаче според мен не е определящ. В Европа освен силната държавна политика именно меценатите са тези, които са поддържали изкуството от векове насам. Това са хора с отношение и потребност към изкуството и не задължително с големи финансови възможности. Такива хора биха променили облика на музикална сцена в България.

Защо продължаваш да организираш музикални събития в България?

Защото вярвам, че има смисъл, има нужда. Организирал съм и събития в Холандия (www.keysandstix.com), но тук има толкова много, от всичко. Вярвам, че моято опит би бил полезен в България. И ми харесва да откривам, че в България има любопитни, модерни хора, да срещам техния ентусиазъм.

Следиш ли политическите процеси в България? Какво е мнението ти за ситуацията у нас?

Никога не съм бил особено политически ангажиран, но със сигурност една от причините, поради които не живея в България, е политическата обстановка. Определено България е в дълбока политическа криза, която най-вече се изразява в липсата на доверие към политиците, както и към хората. В този смисъл кризата е не само политическа, но и духовна. Това донякъде обяснява парадокса в отсъствието и глада за култура. Все пак се надявам на промяна. Няма да е скоро, но ще има. И тя няма да дойде от държавата, а от хората.

Как и къде се виждаш след 10 години?

Не мисля, че ще живея на едно място. Откакто дойдох в Холандия, някак си изградих два живота и продължавам да живея по този начин. Мисля, че живеем във време, където можем да избираме най-доброто от двата свята. Искрено обаче се надявам да изобретят телепортацията, тъй като се уморих да храня самолетните компании.

А в артистичен план се надявам да имам повече възможност да избирам къде, какво и с кого да свиря.

 

Интервюто е от края на август 2014г., след първото издание на фестивала ‎RADAR Festival Beyond Music.

Димитър Бодуров и композиторът Петър Дундаков ще бъдат гости на Добо в предаването „45 оборота в минута“ по Радио Варна тази събота, 15 август, от 20:00 ч. Те ще разкрият повече подробности и ще представят участниците във второто издание на фестивала http://www.radar-festival.eu/, което ще се проведе между 21 и 23 август във Варна.

Няма коментари

*