Фестивална България. Сектор музика. 1-ва част

Festum, festus (лат.) – празник

Българският календар е осеян с празници – от няколкото национални (и естествено неработни дни) през десетките именни дни до Джулай морнинг и Ден на парашутиста. Че българинът знае как да празнува (каквото и да било), не подлежи на съмнение. Но ако погледнем на един музикален фестивал като на празник, какъвто той е в своята същност, би следвало да си зададем въпроса, отнасят ли се хората в страната ни към него като към празник или като към, да речем, чинията с агнешко пред себе си на Гергьовден? Възприемат ли тези музикални форуми като нещо свое, искат ли да бъдат част от тях или ги „изяждат“ заедно с останалата събитийна маса, блъскаща се хаотично в българското информационно пространство?

За да отговорим на тези въпроси в три поредни издания на PROVO ще разгледаме по-отблизо най-популярните музикални фестивали в България: SPIRIT of Burgas, Elevation, Sozopol Fest  – July Morning, ParkLive Fest, Беглика Free Fest, Jam On It, Varna Summer Jazz, ДЖАZZ +, International Jazz Festival BANSKO и A to JazZ.

SPIRIT OF BURGAS

http://spiritofburgas.com/

Кога?

3-5 август 2012

Къде?

Централен плаж на Бургас

Това е най-мащабното музикално събитие в България. То като че ли успява да поддържа темпото на развитие на Бургас – града, в който се случва вече пет години, и чийто кмет, Димитър Николов, е със статут на суперзвезда. Неприятният момент тук е неистовото желание на пиар екипа на фестивала да стане ясно на всички, че той се провежда “под патронажа на кмета на Бургас Димитър Николов”. Този соцелемент в подкрепа на култа към личността никак не се вписва в характера на подобен музикален форум – поне не и през 2012.

Иначе имената, броят на сцените и количеството изпита бира по време на предходните четири издания наистина будят уважение – както към организаторите, така и към феновете, които утвърдиха Spirit of Burgas като един от най-посещаваните български фестивали в последните години. Moby, Faith No More, The Prodigy, Skunk Anansie, Fun Lovin’ Criminals, Leftfield, DJ Shadow, Asian Dub Foundation, Gorillaz, Gotan Project, Kosheen, The Sisters of Mercy, Grandmaster Flash – това са само част от артистите със световна слава, стъпили на бургаския пясък през последните четири години.

Организаторите обещаха тазгодишното пето издание на Spirit of Burgas да е най-мащабното досега. И удържаха на обещанието си. За целта те обединиха сили с най-големия фестивал за електронна музика в България – Solar, който обогати стилово музикалната програма с едни от най-големите звезди от света на електронната музика, както и със собствена сцена – Solar Dance Arena. Другите сцени, които отвориха врати за първи път това лято, са BraZZoBraZZie (наследник на досегашната джаз и блус сцена) и Hip-Hop (чието име говори достатъчно ясно за стиловата й линия). Сред нововъведенията бяха и зони за игри, забавления, почивка и разходка; обособено място за храни и напитки; специална шатра за представители на медиите, разположена в непосредствена близост до главната сцена.

Участниците в петото издание на фестивала по традиция бяха с популярни имена (Busta Rhymes, Ms. Dynamite, Korn, Armin van Buuren, The Prodigy, Sum 41, Gentleman и още около десет пъти по толкова), което донякъде предизвести и голямата посещаемост на фестивала. Разбира се, от чуждестранните артисти трябва да посочим и няколкото актуални имена (Chase & Status, Popa Sapka, Richie Hawtin, Dubfire, Mark Knight, Caspa, Tinie Tempah), както и най-интересната за мен сцена – BraZZoBraZZie, която приюти отдадените на джаза и съседните му стилове музиканти (и фенове).

Още преди началото на Spirit of Burgas беше сигурно едно: че той ще бъде сред водещите музикални събития в България за 2012 г. Което нито тогава, нито сега е новина.

ELEVATION

http://www.elevation.bg/

Кога?

23-24 юни 2012

Къде?

Военното летище в с. Доброславци

Това беше втори опит за издигане, след като преди година по време на дебютното издание на фестивала край Разлог във въздуха се издигна само сцената. Локацията вече бе различна и като че ли по-безветрена – военното летище в с. Доброславци близо до София.

Всъщност второто издание на Elevation е не по-малко амбициозно от първото. Списъкът с артистите, които се качиха на сцената, е наистина впечатляващ: Fatboy Slim, Cypress Hill, Erykah Badu, Sean Paul, Groove Armada, Pendulum & Verse, Parov Stelar Band, Walk Off The Earth, Roni Size & Dynamite MC, Rev Run (от Run DMC) & DJ Ruckus, Kosheen, Nneka, Chambao, Ed Solo, Breakbot, Mickey Moonlight, Breakage, Walk Off The Earth и българските групи Gravity Co., Skre4, Der Hunds, Milenita, Kottarashky, Ogi 23, The Top Stoppers, Rubikub, Southwick, Roots Rocket Band, диджейският колектив Camp Sessions.

“Нашата мисия е да създадем традиция, като утвърдим и наложим фестивалната култура в България” – това съобщава фестивалният сайт, от което личи, че фиаското от миналата година не е разколебало хората, които правят Elevation. Напротив, новата локация и новият лайн-ъп говорят точно обратното. Фактът, че този път се проведе близо до столицата, бе гаранция и за по-добрата посещаемост. Сцените бяха три, като бяха обособени още зони за забавления, рилакс, скейт парк, къмпинг и паркинг.

Никой не иска да си спомня за първото издание на Elevation – както феновете, така и организаторите. Безспорен факт е, че този тъжен спомен можеше да бъде заличен единствено от едно успешно второ издание, на което всички се надяваха – както феновете, така и организаторите. За щастие на всички, то се случи.

SOZOPOL FEST – JULY MORNING

http://www.sozopolfest.bg

Кога?

29-30 юни 2012

Къде?

Къмпинг “Градина”

Това също е фестивал, роден миналото лято. Ако трябва да се опише първото издание с едно изречение, то би било нещо от сорта на: страхотна музикална селекция (с едно-две изключения), перфектна организация, 4 бара без никакви опашки пред тях, бармани, които връщат ресто, безброй огнени фенери в небето, момчета и момичета, въртящи огън на земята, чисто море, мек пясък под краката и 2 хиляди усмихнати лица. А ако трябва да изтъкна някои от артистите на сцената, това биха били Incognito, The Sweet Vandals, Kraak & Smaak, Nik Weston, Onur Engin, Белослава и Dirty Purchase. Ако пък трябваше да се дават препоръки (макар че никой не ги е искал), моята би била във второто издание на сцената да се качат повече групи и диджеи с афинитет към живото натурално звучене, защото, както показа и дебютното издание на фестивала, точно той успява да се доближи най-близо до сърцата на хората.

Което не се случи, тъй като в списъка с тазгодишните участници бе засилено присъствието на електронни музиканти и диджеи, ориентирани към хаус звученето. Не че има нещо лошо в това, но балансът между електронния и живия звук, който организаторите почти постигнаха миналата година, е нещо рядко срещано за български фестивал и е жалко, че не се случи и тази година. А и все пак би било добре съотношенията в основните стилови съставки, описани в сайта на феста – хаус, соул, фънк и лаундж, да бъдат в съизмерими съотношения.

Все пак едно име от съвременната фънк сцена се откроява в лайн-ъпа на Sozopol Fest – July Morning: японските фурии Osaka Monaurail. Освен тях посетителите видяха и чуха на живо DJ Spinna, Black Coffee, Bucie, Tortured Soul, DJ Aaron Dae, Raphael Coz, както и българските артисти Tri O Five, Белослава, Dirty Purchase, George Quest, DJ Ilko, DJ Ihou, Ramsey Hercules, Emil Prize и Sirius & Methodikal. Водещ през двата фестивални дни беше Michael Fleming от Tri O Five. Всички участници представиха изключително качествени изпълнения, а жалкото бе, че бяха видени от твърде малобройна публика. Което отново отваря темата за начина, по който българският фен гледа на един музикален фестивал. А той неминуемо е обусловен както от клубната и музикалната му култура, така и чисто от музикалния му вкус. Напълно логично е име като The Prodigy да привлече повече зрители отколкото Black Coffee, да речем. Не бива да забравяме обаче, че музикалният фестивал е нещо много повече от няколко концерта, събрани в юмрук. И Sozopol Fest – July Morning е идеалният пример за това.

Това са три от фестивалите, оставили следа в мокрия пясък на лято 2012. Можем да направим няколко извода. Първо, популярните имена привличат по-голяма публика (логично и работещо от много време насам – с малки изключения). Второ, локациите във или непосредствено до голям град са предпочитани пред по-отдалечените местности (тенденция, която се надявам с времето да се промени). Българският фен все още не е готов да приеме музикалния фестивал като едно комплексно изживяване, от което концертът е само част. Пътуването, природата, социалното общуване, откъсването от ежедневната рутина са останалите аспекти, които превръщат едно такова събитие в неповторимо и необходимо преживяване за съвременния градски човек. И трето, Варна липсва от фестивалната карта на България – поне що се отнася до популярната музика. Всъщност направи ли ви впечатление, че два от трите най-значими фестивала на това лято се проведоха във и край Бургас? Има и четвърто, но за него – в следващия брой.

Добо Мързов

http://funkybites.blogspot.com/

 

 

Няма коментари

*