ФЕСТИВАЛНА БЪЛГАРИЯ. СЕКТОР МУЗИКА. 2 ЧАСТ

Festum, festus (лат.) – празник

В първото издание  на PROVO започна нашата разходка из по-големите музикални фестивали на България, които се случиха през 2012 г. Целта е да се запознаем с по-популярните от тях и по този начин да се открием на световната фестивална карта – не просто от събитийна гледна точка, а и като отношение към тези музикални събития. Защото, както стана дума и преди месец, че българинът знае как да празнува (каквото и да било), е твърдение, което не подлежи на съмнение. Но възприема ли той музикалния фестивал като празник на духа е един друг въпрос.

В миналото издание се спряхме на трите най-големи форума за тази година: SPIRIT of Burgas, Elevation и Sozopol Fest – July Morning. Сега предстои да разгледаме пет фестивала, посветени на джаза: Varna Summer Jazz, ДЖАZZ +, International Jazz Festival BANSKO, Пловдивски Jazz вечери и A to JazZ.

Varna Summer Jazz

(http://www.vsjf.com/)

Кога?

27-29 август 2012

Къде?

Варненски археологически музей

Джаз фестивалите са неизменна  част от общата фестивална маса в страната ни. Друг е въпросът на колко от тях можем да сложим етикета “джаз”, без да поглеждаме гузно встрани. Ще разгледаме  пет музикални форума, определящи се като джаз фестивали.

Един от малкото такива форуми и  единственият от включените в този обзор, който с ръка на сърцето можем да наречем джаз фестивал, е Варненско лято. Началото му е поставено през 1992 г. по инициатива на украинския саксофонист Анатолий Вапиров, което го прави втория по дълголетие в България действащ джаз фест след този в Тетевен (основан пет години по-рано). Провежда се ежегодно в края на юли и началото на август в неизменно препълнения Английски двор на Варненския археологически музей, където се провежда от 2000 г. насам. Преди това негов дом беше Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. На сцената му са се качвали сериозни имена от света на джаза сред които Трилок Гурту, Джон Сърман, Луис Склавис, Алберт Мангелсдорф, Мел Уелдрън, Вячеслав Ганелин, както и най-значимите български музиканти: Бели, зелени, червени, Акустична версия, Борисов биг бенд, Людмил Георгиев, Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Румен Тосков.

Обществените дискусии в последните години се въртят около два основни  проблема на фестивала: постепенния  спад в нивото на канените участници и обстановката, в която изпълняват музиката си. По първия няма кой знае какво да се направи с оглед на постоянно свиващия се бюджет, който Община Варна отпуска за фестивала. Всъщност има – да се намерят спонсори, нещо обичайно и дори задължително за събитие от подобен род. За момента единствено връзките на Вапиров с музиканти от целия свят поддържа линията на стойностните изпълнители на сцената. Но е време да се помисли и за бъдещето на Varna Summer Jazz чрез едно по-стабилно частно финансиране. Вторият проблем е навалицата в двора на Археологическия музей, надвишаваща значително капацитета му, една част от която весело подрънква с бирени бутилки, вдига наздравици и с приповдигнат дух прави разбор на изминалия ден, в повечето случаи с гръб към сцената (не че ако беше с лице към нея това поведение щеше да е приемливо). Той може да се реши единствено с въвеждането на входна такса, която да редуцира количествено и съответно да рафинира качествено публиката на единствения джаз фестивал в 350-хилядна (х2 през лятото) Варна.

Иначе тазгодишното 21-во издание в  края на юли събра на едно място  музиканти от България, Германия, Полша, Унгария и Гърция. В трите фестивални дни меломаните видяха Funkallero (България), Alexandrina Simeon Quintet (Германия), Leszek Mozdzer (Полша), GBG Project: Дончев/Ramond/Kugel/Захариев (България/Германия), Петър Момчев квартет (България) и на финала Black Sea Quartet: Lantos/Horvath/Kiortsoglu/Вапиров (Унгария/Гърция/България). Приятно слушане и малко по-тихо там отзад.

ДЖАZZ +

(http://jazz-plus.com/)

Кога?

04 октомври – 05 декември 2012

Къде?

София Лайв Клуб

ДЖАZZ + също е сред сериозните джаз форуми в България и впечатление правят актуалните имена от световната джаз-фюжън сцена, участвали през годините: Торд Густавсен трио, Стенли Кларк бенд, Zuko 103, Дино Салуци, Ди Ди Бриджуотър, Tok Tok Tok, Елдиса, Ришар Галиано, Есбьорн Свенсон трио, Щефан Микус, Томаш Станко квартет, Дулсе Понтеш, Ян Гарбарек, Ману Каче, Роберто Фонсека, Елиадес Очоа, Трилок Гурту… Списъкът продължава още дълго и изглежда внушително дори за 8-годишната история на фестивала. И въпреки обхващането на по-отдалечени кътчета от все по-разширяващия се спектър на съвременната джаз музика, ДЖАZZ + заслужава уважението, което получава ежегодно от меломаните. Дори и по-често, тъй като организаторите му поставят събития през цялата година извън фестивалната програма.

Осмото издание на фестивала  се проведе през късната есен, а  не както обикновено през пролетта. За сметка на това чакането определено си струваше. На сцената на най-добрия клуб за жива музика в България се качиха аржентинската електротанго група Tanghetto (4 октомври), триото Йон Кристенсен/Йакоб Бро/Томас Морган (24 октомври), Backyard Jazz Orchestra от Германия (29 октомври), кореецът Юн Сун На и шведът Улф Вакениус (7 ноември), Рено Гарсия-Фонс от Франция (4 декември) и британското AKA Trio (5 декември). Качеството е високо, а разтеглените дати на фестивалните дни е доста добър подход за задържане вниманието на меломаните. Той елиминира и опасността от пренасищане, което наблюдаваме към края на фестивалите с по-дълга и наситена програма.

Независимо през кой сезон се провежда и каква е програмната  му структура, ДЖАZZ + безспорно е един голям плюс за развитието на музикалната култура в България.

International Jazz Festival BANSKO

(http://banskojazzfest.com/)

Кога?

4-11 август 2012

Къде?

Площад “Никола Вапцаров”, Банско

Преди близо 20 години в Банско открива  клиника шефът на фестивала д-р  Емил Илиев – известен дерматолог и иглотерапевт. Клиниката посреща гости от различни европейски страни, които, няма как, имат необходимост от изтънчени забавления. Започва цикъл концерти на известни български камерни музиканти, а също на джаз-изпълнители от ранга на Камелия Тодорова, Васил Петров, Людмил Георгиев, Вили Казасян, Пепи Славов, Румен Тосков, Митко Шанов и други. За тези артисти красивото пиринско градче е откритие, а общата им мечта там да има джаз фестивал се сбъдва през 1998 (въпреки че стиловото разнообразие на този форум е твърде широко, за да може да се нарече джаз фестивал). За 14-те години от съществуването си Bansko Jazz Fest показа на българската публика Кенди Дълфър, Бени Голсън, Стив Хакет, Аксел Цвингенбергер, Игор Брил, Сергей Манукян, Фреди Коул, Соломон Бърк, Джейми Дейвис, Incognito, както и дежурните български участници Васил Петров, Камелия Тодорова, Хилда Казасян, Милчо Левиев.

Тази година сред акцентите от пребогатата  фестивална програма бяха изпълненията на Биг бенда на БНР заедно с  Йълдъз Ибрахимова, Камелия Тодорова и Васил Петров, Кеко Форнарели трио (Италия), Чемпиън Фултън трио (САЩ), Аксел и Торстен Цвингенбергер (Германия), Speakeasies’ Swing Band (Гърция), The Merry Poppins (Австрия), Александрина Симеон квартет (Германия), Ханс Дълфър бенд (Холандия), Mungo Jerry (Англия), Биг бенд Благоевград със солисти, Jazz Connection (Холандия), Seven Kings (Франция).

Фестивалът в Банско още от създаването  си преди 14 години е повод за повдигането  на стария спор дали подобни отворени стилово събития помагат или  пречат за разпространението на джаза  в България. Джаз пуританите поддържат мнението, че така се измества фокусът от истинските джаз артисти, докато по-либерално настроените фенове смятат, че чрез това прекрачване на джаза в по-популярни стилове той достига до по-широка публика. Чиято и теза да подкрепя, в крайна сметка нищо му пречи на човек в началото на август да отскочи до Банско и да се наслади на съчетанието от красива природа, чист въздух, вкусни гозби и музика, която някои наричат джаз.

Пловдивски Jazz вечери

(http://www.plovdivjazz.com/)

Кога?

25-27 октомври

Къде?

Драматичен театър Пловдив

Международният фестивал „Пловдивски  Jazz вечери” се организира за първи път през 2005 г. Негов артистичен директор е Милчо Левиев, а първото му издание включва музиканти от България, Гърция, Украйна, Италия, Македония и предизвиква изключителен интерес.

Тази година се проведе осмото издание  на фестивала, като организаторите отново предложиха на пловдивската публика  сериозни имена от световната сцена: китарния българо-италианския проект Веселин Койчев-Рикардо Киарион, подкрепен от Христо Йоцов и Димитър Карамфилов; Теодосий Спасов осемзвезден проект; Михаил Йосифов секстет; Малхас джаз бенд (Армения), воден от бащата на арменския джаз (както го нарича сп. “Downbeat”) Левон Малхасян; проектът Сетстат от Македония и Бил Еванс Соулграс (САЩ).

Пловдив си е Пловдив. Там джазът се чувства като у дома си и е  един от многото елементи, които  правят този град толкова привлекателен  за почитателите на изкуството. А ако  се намерят повече средства за финансиране  съм сигурен, че “Пловдивски Jazz вечери” ще се превърне във водещ джаз фестивал в България.

A to JazZ

(http://www.atojazz.bg/)

Кога?

28-30 юни 2012

Къде?

Докторската градина в парк София

Прибавяме и A to JazZ към раздела с джаз фестивалите, тъй като той бе създаден миналата година именно като такъв. Под надслов “Америка на джаза” първото му издание проследи развитието на свободната музика от нейните млади години на диксиленда, през суинг ерата, мейнстрийм епохата от средата на ХХ в., та чак до наши дни. Retro Blue Dixie, Sentimental Swingers, Венци Благоев Mainstream Jazztet с участието на Антони Дончев, Живко Петров с JP3, Open Ended, Монти Айдем с Браз асоциация биг бенд, Михаил Йосифов секстет и диджеите от The Smugglers Collective – това бяха основните действащи лица тогава, които доста обстойно и придържайки се към хронологията (за което заслуга има Петър Димитров, музикалният директор на фестивала, селектирал участниците) представиха първите сто години от живота на джаза.

Второто издание на A to JazZ обаче, което се проведе в края на юни, някак рязко обърна гръб на тази джаз линия. Мотото му беше “Soul of America” и наблегна на фънк и соул звученето. Дали тази втора стъпка е логично продължение на първата или е крачка в страни от поетата преди година посока, всеки сам може да прецени. Отново направи впечатление приятната селекция, отговаряща точно на тазгодишния слоган на фестивала: прекрасното българско джаз-фънк трио High Time, англичаните Reel People, Рут Колева, американския соул певец Frank McComb, младите фънк фурии от София SouthWick и американската R&B дива N’dambi.

Имайки предвид, че сред основните  организатори е фондацията “Америка за България”, можем да предположим  желанието на A to JazZ да покаже американската музика от повече гледни точки, въпреки че е създаден като джаз фестивал. Хубавото в случая е, че това се случва в България с участието на много български музиканти.

Това са петте най-популярни  имена, които свързваме с думите „джаз, фестивал и България“. Един от изводите, до който не е трудно да се достигне, е, че под логото на джаза се промъкват все повече стилове и течения, свързани все по-малко с него. Това, разбира се, не е тенденция само за нашата страна и всъщност е един от малкото начини тези форуми, посветени на некомерсиалната музика, да оцелеят. Въпросът, както баналното клише гласи, е в мярката. От друга страна е завидно дълголетието на някои от тях, което е и доказателство за необходимостта да ги има. Необходимостта да общуваш с джаза така, както можеш да го направиш само в залата, в клуба или в парка – когато ти, музикантите и музиката сте едно цяло.

 

Няма коментари

*