Японци по българското черноморие

Япония е хайку. Всяко от лицата й може да се побере в стих от три кратки реда. Без нищо излишно. Без да се пропусне нищо съществено. Просто три реда.

Какво е общото между Токио, Осака и българското черноморие?

Katsuya и Osaka Monaurail

Варна и къмпинг Градина

Хубаво е (всъщност е истинско щастие) когато в страната ни гостуват музиканти от Япония. Независимо в кой жанр се изявяват, те неизменно носят със себе си духа на онази далечна страна. Същата, която, въпреки обгърналия я от всички страни океан, попива чуждите култури (близки и далечни) като гъба и в същото време остава себе си. А за това се изисква уважение към традициите и смелостта да бъдещ свободен. Качества, които в нашето време се срещат все по-рядко.

Но все пак се срещат. През 2010 г. един екстравагантен и в същото време много земен японец кацна във Варна по покана на лейбъла Love & Happiness Music, за да представи съвместния си проект с едно от големите имена на британската музика от 90-те. Музикалната кариера на Katsuya започва като джаз басист, композитор и продуцент под силното влияние на хип-хопа от 90-те. Днес важна част от нея е проектът му Celectrixx, който японският мултиинструменталист стартира преди няколко години заедно с Ндеа Дейвънпорт – емблематичния глас на ейсид джаз пионерите Brand New Heavies.

Katsuya пътува непрекъснато по целия свят, но в кратката пауза между два полета с радост отговори на няколко въпроса за читателите на списание PROVO.

Какво си спомняш от гостуването си в България?

- Ракията, Черно море, хората, слънчогледовите полета, киселото мляко, циганите… всичко.

Кое е основното нещо, което хората трябва да знаят за Япония?

- Аниме, манга, самураи, нинджа, суши.

Ако не живееше в Япония, къде щеше да живееш и защо?

- Мога да живея навсякъде, където има прясна храна и вода.

Кажи три имена на японски музиканти, които всеки трябва да чуе?

- Терумаса Хино, Руичи Сакамото, Шуя Окино (диджей).

Сподели повече за проекта Celectrixx?

- Celectrixx е концептуална музикална колаборация с Ндеа Дейвънпорт. От една страна и двамата имаме опит с денс музиката, а от друга, сме израснали в две различни култури – източна и западна. Мисля, че точно тази разлика ни вдъхновява (а понякога ни и обърква). Иначе звукът ни се базира на танцувалната музика от 20 и 21 век. В изпълненията си на живо включваме живи инструменти, дигитални технологии и визуални ефекти.

Няколко думи за “One Night Only”?

- Преди три години в Токио стартирах парти вечер, озаглавена “One Night Only”. Целта ми в началото бе да дам възможност на млади талантливи артисти да представят музиката си пред публика (особено чужденци, които живеят в Токио). Постепенно, поради различните интереси на участниците, тази вечер прерастна в събитие, включващо мода, различни изкуства, музика и медии и се превърна в уникално място за срещи между хора с интереси в тази посока.

Кое предпочиташ повече: свиренето на някакъв инструмент или диджейската работа?

- Обичам да правя и двете. Стремя се да се усъвършенствам и в двете направления, като времето, необходимо за овладяването на инструмент, определено е много повече от това за подобряване на диджейските умения.

В наши дни диджеите са почти толкова известни, колкото музикантите, чиито парчета пускат. Какво мислиш по този въпрос?

- Това е чудесно при условие, че диджеят уважава музиката и групата, която пуска. Защото диджеят има възможността да популяризира дадена банда, което би трябвало да заздравява връзката между диджеите и музикантите.

Кой или какво е твоето най-голямо музикално вдъхновение?

- Музиката на 90-те беше много важна за мен… особено хип-хопът от началото на 90-те. Той е причината да погледна към джаза, соула, фънка, както и към другата денс музика. Освен това събуди интереса ми към културата на чернокожите в Щатите и изобщо към западната култура.

Опиши музиката, която обичаш?

- Музика, която резонира с душата ми. Независимо дали е акустична или електронна.

*** 

Ако прескочим две години напред ще си спомним другата среща между изкушени от музиката японци и българи, която се случи през лятото на 2012 г. в къмпинг Градина. Тогава част от програмата на второто издание на фестивала Sozopol Fest – July Morning бяха фънк фуриите Osaka Monaurail. Осемте виртуозни музиканти и техния атрактивен фронтмен накараха пясъка под краката на публиката да запари и показаха, че Япония, освен мъдра, смирена и прогресивна, може да бъде и фънки. Дяволски фънки.

Групата е създадена през 1992 в Осака. Името е взето от класическото парче на the J.B.’s “(It’s Not The Express) It’s The J.B.’s Monaurail”. Първоначално Osaka Monaurail е 20-членен фънк бигбенд, но след очевидните трудности с побирането на сцената, които музикантите изпитват, започвайки през 1993 г. да свирят в клубовете на Осака, те свиват състава си до формат, който се е запазил и до днес: Икеда Юичи (китара), Хаями Дан (китара), Какета Ясуши (тромпет), Сакакибарта Сейджи (тромпет), Хираиши Кацутоши (тромбон), Окусе Кенсуке (барабани), Рио Наката (вокал, орган и перкусии), Мукай Шимон (флейта, баритон и алт саксофон) и Оуши Цуйоши (бас). През 2000 г. бандата издава дебютния си албум “What It Is… What It Was”, който две години по-късно е последван от “Rumble ‘n Struggle”. През 2003 г. музикантите се преместват в Токио, където музиката им достига до много по-широка публика – именно тогава популярността на Osaka Monaurail прекрачва границите на Япония. Следват още албуми в дискографията им, последният от които засега е “State Of The World” (2011).

Иначе на сцената Osaka Monaurail по нищо не отстъпват на останалите представители на вълната от съвременни фънк банди, заляла целия свят в края на 90-те. Всъщност те са едно от водещите имена в този ренесанс и до днес не изневеряват на автентичното си сурово звучене. Преди година българската публика за първи път стана свидетел на тяхното шоу – специфична смес от японска сдържаност (музикантите зад Рио Наката) и американска фънки темпераментност (самият Рио Наката). Лайв плейлистът им включва както авторска музика, така и доста класики от миналото, но фронтменът на Osaka Monaurail подчертава, че това не е „трибют” шоу: „Аз свиря фънк класики така, сякаш са актуални и модерни сега, сякаш са горещата новина на деня именно днес.”

Да, Япония има много лица. Но което и от тях да срещнем, неизменно ще я познаем. И ще я заобичаме още повече.

Няма коментари

*